Помощта с бюджет 426 млн. лв. ще се разпредели доста шокиращо като декари и брой животни спрямо тавана
Стопанин на марули трябва да ги отглежда върху 750 декара, за да достигне сумата от 121 261 лева. И обратно – за отопляеми оранжерии субсидиите стигат за до 18 декара
Планинските крави трябва да са 327 на брой, а планинските овце 2 425, за да се получи максималното плащане
Приближава срокът за изплащане на държавната помощ за преодоляване на последствията от войната в Украйна. Обещанието е, че до 28 септември фонд „Земеделие“ ще разпредели субсидиите с общ незапомнено голям бюджет от 426 млн. лева.
Дали обаче тези средства ще се усвоят? Това изглежда доста съмнително след направените по-долу сметки.
Както знаем, подпомагане ще има и за отглеждането на култури, които не участват в обвързаното или други допълнителни подпомагания. Тук става въпрос за салати и марули, тиквички, бамя, ориз.
Проблемът е, че картината, която се получава, когато разделим тавана, който може да получи един стопанин – 121 261 лева, на различните ставки, става доста шарена и дори шокираща.
На практика колкото по-голяма е ставката за дадена култура или вид животно, толкова по-малко са декарите и броят животни, за които ще има подпомагане. Принципът е „Колкото повече, толкова по-малко“.
Растениевъдство
Така например производителите на марули и салати достигат тавана на плащане (121 261 лв.), ако ги отглеждат на до 750 декара. Представяте ли си 750 дка с марули?
Един производител на бамя, за да получат максималната сума, трябва да отглежда тази култура върху не по-малко шокиращите 540 декара.
В обратната ситуация са стопаните на отопляеми оранжерии. При тях таванът се достига при едва 17,8 декара. Оттам нагоре – нищо. Така един сравнително малък оранжериен производител с 20 декара покрита площ не може да вземе субсидия за всеки декар. Да не говорим, че имаме доста оранжерийни заводи с по 60, 120, 240 и дори 700 декара отопляеми оранжерии.
При неотопляемите оранжерии 121 261 декара се достигат при 219 дка площ. (Б.р. – при сметките сме закръгляли числата).
В същото време при винените лозя се дават шансове за субсидиране на лозови масиви до 2700 декара. (Защо, щом като помощта е за малки и средни стопанства?)
При ориза субсидията е същата, но тази житна култура така или иначе се отглежда върху големи площи. За черупковите видове имаме подпомагане за несъразмерно големи масиви за достигане на 121 261 лева – 2700 декара.
При плодовете и другите зеленчуци сметките като че ли са по-точни. За ябълки, кайсии, праскови и череши, както и сливи и десертно грозде, ставката стига за градини с до 436 дка.
За полски домати, краставици, корнишони и патладжан таванът се достига при 421 дка. За пипер – до 330 дка. За картофи, лук и чесън – до 436 дка. За моркови, зеле, дини и пъпеши – до 483 дка.
При маслодайните рози ставката и таванът се покриват при 779 дка.
Животновъдство
И при животновъдството има аномалии.
Един планински стопанин трябва да има стадо от 327 крави, за да достигне тавана. Да не забравяме, че обвързаното подпомагане изплаща субсидии само за 5 до 9 крави.
Планинските овце и кози може да са до 2 425 на брой, за да се изплатят 121 261 лева.
При млечните крави под селекция максималното плащане е за до 259 животни. За млечните крави – до 327. За месодайните – до 306. За биволите – до 289. За овце/кози-майки под селекция – до 1 837. За овце/кози, подпомагани по преходната национална помощ – до 2 425 броя.
Тези цифри показват, че или ще има връщане на неизразходени средства. Или ще има субсиевъди, които ще ги усвоят, коментират браншовици.