Тридесет възхитени холандци в базата на „Хепи Фрутс“

Управителят на организацията на производителите Асен Багашев е истински ядосан за липсата на цялостна земеделска стратегия в България

Делегация от тридесетина земеделски експерти от Нидерландия начело със своя си аграрен заместник-министър бе на посещение в базата на организацията на производители „Happy Fruits“ в Ново село, област Пловдив. На предишния ден холандците участваха в семинара InteliFresh, където се срещнаха с производители, пожелали да направят контакти с тях. От същата тази делегация дойте прогнозата, че в следващите три години българското производство на плодове и зеленчуци ще се удвои.

Знаем, че Нидерландия винаги се сочи като образец на перфектно организирано производство, подпомогнато от аграрни учени, които внедряват високи технологии в стопанствата. Нидерландия е една българска земеделска мечта за високи технологии.

Фактът, че групата целенасочено се е отправила към нашенското Ново село бе при всички случаи любопитен.

„Да, холандците дойдоха, разгледаха. У нас никой не може да заинтригува холандци с технология, защото те са най-добри в това. Но бяха впечатлени от това, че едно сравнително малко сдружение е създало собствено плодохранилище, че има производство на разсади, заедно с производството на зеленчуци и плодове, и освен това само маркетира продукцията си“, обясни управителят на организацията Асен Багашев.

Той е математик и регистриран земеделски производител от 2006 г. През 2013-та е инициирал създаването на „Хепи Фрутс“. Тя е сред малкото организации у нас и в нея участват 6 фирми на производители на плодове и зеленчуци – ябълки, круши, череши, десертно грозде, зеле, пипер, салати, подправки.

Какво са намислили холандците?

Правителството на Нидерландия е решило да финансира 50% от разходите за сътрудничеството между холандски фирми и производители от други държави в рамките на три години. Идеята тук е да се внесе холандско ноу-хау у нас и да се открият нови пазари за новите технологии. Първо ще има проект, после инвестиции, а след това ще заработи и пазарът на технологиите. Нидерландия е може би най-добрият търговец на Стария континент, защото отдалеч предвижда, че една, сравнително изостанала в модернизиране на земеделието страна като България, тепърва ще се отваря за инструментите от 21 век. Не че други европейски страни като Испания и Италия нямат свои технологии, които искат да продадат на българските фермери. Имат, но отношенията са на междуфирмено равнище. А тук зад създателите на ноу-хау застава държавата и това може да ускори холандския пробив.

„Разбира се, ще продължим контактите си с холандските инвеститори, но ми се струва, че българското земеделско министерство също трябва да облече в някаква форма аграрното сътрудничество с Нидерландия“, каза Асен Багашев.

Българските министри гасят пожари

Лично той е много недоволен от начина, по който действат всички български земеделски министри. Проблемите се решават частично, липсват целенасочени политики, няма цялостна стратегия, която да се следва от всеки следващ министър, започна да изброява г-н Багашев. „Подпомагат се извънредно онези, които излизат с тенджери, изливат мляко на площада и искат оставки. Само че и в Библията пише: Помогни си сам, за да ти помогне и Господ! С какво са си помогнали тези, които протестират, за да искат? Не можеш да живееш от субсидии, трябва и ти да вложиш разум и усилие. Правителствата се страхуват от протести и плащат. Защо? За да не паднат. Нашата Стратегия за развитие на сектор плодове и зеленчуци бе написана по времето на Порожанов , но тя бе 95% превод на регламенти и не бе адаптирана към българската реалност. Затова се оказа неприложима.

Големият проблем е, че хората в България не спират да хитруват, продължи да разглежда кривото българско земеделие управителят на „Хепи Фрутс“. „Например, не се регистрират по ДДС. Познавам човек, който произвежда по 1500 тона домати, но който не е достигнал прага на ДДС, защото продава стоката на борсата и не издава фактури. При него не работи нито един човек, назначен на трудов договор.“

„Хепи Фрут“ плаща 600 хил. лв. ДДС на хазната

„В нашата организация на производители са назначени 38 човека с договори, един от които управлява маркетинга, а двама са агрономи. Те оказват технологична помощ на всичките производители в нашата организация, съветват за растителната защита. (Не ме питайте с какви знания излизат студентите от аграрните ВУЗ. С никакви!) Всяка година внасяме 600 000 лева ДДС в националния бюджет. Всичките ни продукти са със сертификата GlobalG.A.P. Освен това се имаме и сертификата Grasp, който е за добри социални практики в предприятията. Одитират ни ежегодно за спазване на правилата“, подчерта управителят.

Сдружаването – силна карта, която властта не знае как да я играе

Асен Багашев е наистина ядосан, че българските земеделски управници не са направили нищо съществено, за да упътят производителите към сдружаване.

„В Гърция например субсидиите се изплащат през кооперативите. В Европа почти не се срещат самостоятелни фермери – всички са членове на една или друга организация, иначе ще загинат. Европейските кооперативи са мощни с маркетинга и са полезни за членовете си. Те са една от причините европейското земеделие е на светло. У нас бе създадена Асоциация на организациите на производители, но доста от членовете ѝ се оттеглиха, защото асоциацията трудно комуникираше със земеделските министри. Те бяха недружелюбни. Не можахме чрез асоциацията да промотираме полезни неща, защото в министерството процесите са инертни.“

Ползите от създаването на организации на производители са азбучни, посочи Асен Багашев. Производителите ползват обща техника, експертна помощ на агроном, по-ниска цена на торове и растителнозащитни продукти. Организацията се грижи за пакетажа и пазара – вътрешен и експортен, като договаря най-добра цена. Специално в „Хепи Фрутс“ продукцията на всеки производител се плаща веднага, след като се удържат 3% (а това е възможно най-ниският процент, в някои държави удържат по 15 на сто). Ако организацията разработи оперативна програма, получава средства за инвестиции. „“Хепи Фрутс“ например изгради плодохранилище и съвременни оранжерии, които са собственост на организацията. Върху плодохранилището наредихме фотоволтаици, с които намалихме разхода за енергия с 35-40%. Отделно от това производителите модернизираха стопанствата си“, изброява предприемачът.

„Още шестима земеделски производители искат да станат членове на нашата организация. Двама от тях са от Северна България, което не е проблем, тъй като „Хепи Фрутс“ не е регионална организация. Ние обаче също имаме условия към тях: да имат регистрирани трудови договори, да спазват данъчните закони и други.“

Вкарване на нови технологии

Организацията „Хепи Фрутс“ е интересна и за изследователи, които искат да приложат нови технологии. Така по 3-годишен проект „Ризосфера М“, одобрен по иновативната подмярка 16.1 от ПРСР, с участието на учени от ИЗК „Марица“ и микробиолози от „Биодинамика“, се прилагат микробиални продукти за подобряване на здравето и храненето на растенията. До момента резултатите са много добри, а освен това  потреблението на торове е намалено с около 30%.

В оранжерийните блокове на организацията се отглеждат ягоди – с испанска технология и оборудване, и салати и подправки по холандски образец. Извършва се и разсадопроизводство. Оранжериите са полиетиленови (с въздушни възглавници между двата пласта найлони), високи по 5 метра до ръба и 8,60 метра при билото, оборудвани с всевъзможни системи, а в едната има и изкуствено осветление. Интересно е, че вече четири години една и съща вода циркулира през растенията. При всеки цикъл се пречиства и обогатява с необходимите хранителни вещества и отново се връща. Фактически годишният разход на вода са допълнителните 2-3%, които се добавят заради изпаренията. „Нашето производство е устойчиво, щадящо околната среда, необременено с пестициди“, каза Багашев.

Белите палати обаче тази зима ще останат неотоплени, защото природният газ е пет пъти по-скъп спрямо година по-рано. За държавна помощ за оранжерийното производство не става и дума.

Осъдени сме да ядем полски ябълки и гъби, и белгийски круши

„Болен е въпросът със субсидиите, които получават българските производители. Когато влязохме в ЕС през 2007 г. като нова страна-членка получавахме 15-20 процента от това, което се плащаше на старите участници в съюза. Беше ни казано, че субсидиите ще се изравнят до 2013 г. Сега сме 2022 г. и още не са изравнени. Италианските производители получават на килограм продукция четири пъти по-високо подпомагане, полските – 5 пъти. В същото време сме на общ европейски пазар, в който ни конкурира евтина продукция от другите страни. Ние сме осъдени да ядем полски ябълки и гъби, белгийски круши и т.н.“

Освен това Асен Багашев подчерта, че националното финансиране в другите европейски страни е огромно. „Например Нидерландия сега отпуска 13 млрд. евро, за да подкрепи оранжерийното производство в страната. Уж Европейската комисия ограничава националните земеделски помощи, само че виждаме, че това е само на думи и е оправдание само за българското правителство. Истината е, че има много начини държавите да  подпомогнат фермерите си, и те го правят. Някои с намалено ДДС, други с поемане на част от пенсионните осигуровки на фермерите и по всевъзможни други начини. А българските земеделски министри, като не са проучили как го правят техните колеги, казват, че Европа ограничава националното подпомагане. Когато някой не може нещо, винаги Брюксел му е виновен“, каза още управителят на организацията.