За какво ще помага на земеделците от 2023 г. нататък Взаимоспомагателният фонд?

С бюджет от 120 млн. евро фондът ще ще управлява от ДФ „Земеделие“ и ще подпомага, компенсира и кредитира стопани

От 2023 г. ще започне да оперира Взаимоспомагателен фонд, като най-важният инструмент за управление на риска.

Бюджетът на Взаимоспомагателния фонд ще е почти 120 млн. евро, от които към 60 млн. евро са от Европейския фонд за развитие на селските райони, а около 60 млн. евро е приносът на Европейския фонд за гарантиране на земеделието, съобщи вчера Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“ в МЗм, която бе гост на Агро семинара на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).

Европейският фонд за гарантиране на земеделието удържаше досега ежегодно около 1,5% от заявените по директните плащания суми. През новия програмен период тези средства ще остават у нас и ще влизат във Взаимоспомагателния фонд (ВСФ).

Част от тях ще се използват за премиите за застраховане, като за зърнопроизводството средствата от фонда ще платят 50% от тях.

Средствата във Взаимоспомагателния фонд могат да бъдат разпределени в няколко направления.

На първо място, за управление на риска чрез превенции на природни и климатични условия. По-точно със средства от ВСФ ще се финансира дейността на Изпълнителната агенция за борба с градушките.

Чрез фонда ще се управляват няколко вида социални рискове като пълна или частична загуба на доход в земеделските стопанства в резултат на природо-климатични събития.

Когато поради форсмажорни събития се случи погиване на земеделската продукция, застрахователите могат да поемат риска по застрахователната премия и да изплатят част от сумите по унищожената продукция. От Взаимоспомагателния фонд ще се осигурят средства на земеделския стопанин, за да може той да продължи да работи и занапред. С полученото подпомагане той ще има ангажимента да възстанови дейността на стопанството си, да почисти площите си, ако е възможно –  да ги засее наново, да си закупи торове, да си плати обработките и т.н., така че стопанството му да не загуби доходи и да може да преживее до следващата година.

Вторият елемент от инструмента за управление на риска е насочен към краткосрочно безлихвено кредитиране в случай на временен недостиг от ликвидност. Например, когато търговските вериги забавят плащания на реализирана продукция на земеделски производител.

Третият елемент е подпомагане на земеделските стопани при внезапни колебания на пазарите – промени, свързани с цените, търсенето, предлагането. От този фонд могат да бъдат заделяни средства, които да компенсират земеделските стопани при наличие на пазарни сривове.

Тази мярка (за Взаимоспомагателния фонд) може да прилича на пазарните мерки, но тя ще се управлява на национално ниво, без да е необходимо съгласието на ЕК.

Има още един инструмент за управление на риска, който може да гарантира плащането на банкови гаранции като обезпечение при кредитирането на земеделски стопани при големи сделки или когато група или организация на производители има нужда от финансова подкрепа., посочи Аделина Стоянова.

Тя уточни, че предстои доразвиването на подробните правила за управление на риска.

Взаимоспомагателният фонд ще се управлява от ДФ „Земеделие“ и средствата ще се предоставят без посредничеството на банкови институции.