Ангел Вукодинов: Зърнопроизводителите не сме happy, но най ме притеснява безхаберието в държавата

Предходното правителство е виновно за лошите решения. Но не са ли двамата земеделски министри от една и съща партия?

Ще имаме счетоводна печалба за 2022 г., само че за новия сезон спечелените пари може да не стигнат

По време на 10-ия Агро семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите, който се проведе миналата седмица в Пловдив, земеделци от цялата страна имаха възможност да задават въпроси на служебния земеделски министър Явор Гечев и съответно да получават отговори. Те получиха разяснение и за Стратегическия план 2023-2027 г. 

Попитахме Ангел Вукодинов – бивш председател на НАЗ, който бе в залата, в какво настроение изпраща 2022 г. и какво очаква от 2023 г., когато ще се прилага Стратегическият план. Оптимист ли е, след всичко чуто?

 Ето какво каза той: 

Ситуацията в зърнопроизводството е притеснителна. В тази година наистина имаше наченки за една много добра цена на продукцията, която произведохме. Но това беше свързано и с неимоверно вдигане на цените на производствените консумативи, най-вече на торовете и горивата. И ако говорим за 50 до 70% вдигане на цената на някои зърна, на това се противопостави до 400% поскъпване на торовете и може би до 100% на горивата. Счетоводно сигурно всички ще имаме печалба, защото получихме що-годе нормални реколти за Южна България на сравнително добри цени. В отчетите, които ще направят министрите и политиците всичко ще бъде добре. Цветя и рози, както се казва.

Но защо ние не сме happy?

Защото всички пари, които сме изкарали и след като им платим данъците, ще трябва да ги сложим на масата за новия сезон, за да успеем да направим производството за 2022-2023 г. В същото време цената на консумативите продължава да е висока, въпреки че има леко и нестабилно понижение при торовете и горивата. Притеснението ми е, че средствата може би няма да ни стигнат, за да направим новото производство. Никой не ни гарантира как ще се развие геополитическата ситуация и какъв ще бъде климатът догодина. Сега сме 24 ноември и все още виждаме черни полета, където семената тепърва ще поникват.

В предишни години есента успявахме с малко да наторим посевите преди да влезем в сроковете на нитратната директива. А сега нямаме още поникнали посеви, така че няма да можем да наторим.

Трябват ни и свежи пари за новата реколта. В момента пазарът на слънчогледа е нулев, а цената му падна до миналогодишната. В складовете има 2 милиона тона слънчоглед при положение, че ние произвеждаме между 1,5 и 1,8 милиона тона. Ако продаваме, ще е под себестойност. Пазарът на пшеница също е ограничен. За да си попълним паричните потоци, продаваме това, за което все пак има някакво търсене – царевица и пшеница. Те обаче не са в количества, които да задоволят финансовите ни нужди. В един момент стоката ще свърши, защото особено за Южна България царевицата е бутикова култура. Заради липсата на пазар на слънчогледа някои колеги ще изпаднат във финансова недостатъчност, да не кажа по-тежки думи. Те ще ще трябва да си увеличат кредитите, ако успеят да получат такива. А знаете, че лихвите се вдигат, което означава, че сега парите са скъпи. Другата възможност е да продаваш на безценица, на загуба.

Какво очаквам от следващата година? Ние земеделците винаги сме оптимисти. Днес изпратих на семейството снимки от пораснал ечемик и … Това е радост, това е надежда!

Но всяка една новост на политиките в земеделието ме притеснява. Най-много ме притеснява безхаберието.

Когато  не знаеш къде отиваш, какво ще правиш, когато не си начертал някакъв път, не са ти дадени средства, за да намираш тези пътища, тогава се чувстваш най-притеснен. А безхаберието го виждате. Първият проблем е, че държавата е в политически колапс. Вторият проблем, свързан с първия, е честата смяна на лицата. Виждам, че в залата имаше много бивши и настоящи председатели на асоциацията и много бивши и настоящи министри, съветници. При тази честа смяна може би всеки пети-шести човек от земеделието ще се окаже, че е управлявал министерството или е бил поне директор на дирекция. Тези хора нито имат време да станат експерти, нито имат тази отговорност.

Познавам настоящия министър (Явор Гечев – б.р.) като експерт. Но все пак малко съм раздвоен в преценката. Защото това е служебен министър, а ние тук в залата говорим за неща, които са предмет на дългосрочно управление и на парламентарно обсъждане. Служебното правителство е с кратък мандат, знаем от Конституцията какви са правата и задълженията му. 

Чухме хубавите неща, които е свършил ДФ „Земеделие“ – наистина е добре, че толкова много проекти са разгледани. Обаче чух още нещо. „Ние не сме били тогава в управлението, последното редовно правителство е взело лошите решения“, каза служебният министър.

Чух, че от държавната помощ, която е 426 милиона лева, ще бъдат удържани 2,5% в помощ на зърнопроизводството.

При положение, че зърнопроизводството е върху 80% от земеделските площи в България, ще получим 2,5% от ресурса на тази помощ!

Да оставим настрана въпроса, че най-големият проблем с украинската криза е именно вносът на слънчоглед. Колеги от други сектори получиха до 62 000 евро. Никой не завижда на тази сума. Проблемът е, че ние сме в едни и същи землища, в една и съща конкуренция за земя и за хора. 

Моят въпрос, който не зададох на Явор Гечев беше следният: Ами вие все пак сте от една политическа партия, която участваше в предходното управление и при това управляваше министерството. Тази партия, която управляваше министерството, нямаше експерти или не ги потърси, когато създаваха тези политики и когато разпределяха държавната помощ заради войната в Украйна.

Иначе, когато мисля за бъдещето, зная, че то винаги е добро и че то е на младите.

Още по темата: Людмил Работов: Най-лошото е, че държавата не прави нищо, за да ни защити от вноса от Украйна