Тодор Живков – забравеният Първи на страната (видео)

Преди години 7 септември бе светла дата – рожденият ден на Първия. Днес само възрастните го споменават и то предимно  като израз – „по Байтошово време“. Българската социалистическа партия напълно го е изтрила от биографията си, въпреки че е наследник на някогашното БКП. След 10 ноември новите социалисти продължиха напред, прехвърляйки цялата отговорност върху старите рамена на Тодор Живков. Но, запазвайки си облагите, получени от негово време.

Живков преживя няколко дела, арест, присъда, а после и пенсия от 80 лева. Когато почина на 5 август 1998 г. тогавашните власти на столицата и страната отказаха да предоставят ритуална зала за погребението му и ковчега му остана под знойния пек на площад „Батемберг“ два часа.

А преживе от Политбюро са му предлагали да го погребат от лявата страна на мавзолея на Георги Димитров. На което Тодор Живков отвръщал неясно, че принадлежи на род, в който мъжете умират, като минат стоте години. Та днес, ако беше жив, Живков щеше да навърши днес 102. На малко хора обаче им е даден живот с толкова големи превратности – от самия връх на държавата до решетките на ареста. А това прехвърляне в различните атмосфери на живота, със сигурност е изключително нездравословно.

Преживе, низвергнатият бай Тошо е споделял, че дори и да го убият, ще остане в историята. Факт е – няма как да не остане при 35 години управление. Но е факт и че от гроба му до Мара Малеева в правителствената алея №10 на Софийските централни гробища изчезна неговия метален бюст паметник още през 2007 г. За сметка на това в родното му село (днес град) Правец през 2001 г. поставиха негова статуя, изработена още през 70-те години, при входа на града. Лично президентът Георги Първанов взе участие в тържеството и осигури почетна гвардейска рота при откриването на паметника.

В едно видео, записано през 1989 г., Живков държи реч, в който накрая казва, че идва времето на митингите за демокрация. И че те ще са всеки ден. Бившият Първи с чувство на хумор, но и с оттенък на носталгия обяснява, че е твърде възрастен, за да се включи в тях.

Днес, 24 години по-късно, думите му се оказаха пророчески – едва сега митингите са наистина ежедневни. Ако беше жив, може би щеше да участва в тях, обиден и отвратен от начина, по който се отнесоха с него хранениците му.

Ето и някои от бисерите му:

“До 9. ІХ. 1944 г., тази паметна дата, българският народ се намираше на ръба на една бездънна пропаст! След девети той направи съдбоносната крачка напред!”

“Някои казват, че нашата власт се клати! И на коча мад*те се клатят, ама не падат!“

“Времето е ваше, но всичко друго е наше!”

„Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари.”