Конфуций имал трима ученика – Гун, Лу и Чжан. Веднъж един странстващ монах го попитал:

– Какво ще кажете за Вашия ученик Гун?

– Той е толкова умен, че дори най-изявените учени му се възхищават.

– А какви са достойнствата на Лу?

– Неговата храброст превъзхожда смелостта и на най-знаменитите воини.

– А третият Ви ученик?

– Трудолюбието на Чжан е достойно за възхищение.

Монахът се учудил, чувайки тези думи на великия Конфуций и го попитал:
– Но ако единият е толкова умен, другият толкова храбър, а третият толкова трудолюбив, какво още могат да научат от Вас, учителю?

– Гун е умен, но мързелив – започнал Конфуций. – Лу е храбър, но неразумен. А Чжан е трудолюбив, но завистлив. Гун все още не знае, че умът не може да донесе щастие на човек, ако е мързелив. Лу тепърва трябва да научи, че смелостта без разум води до гибел. А Чжан трябва да разбере, че радостта не може да съжителства със завистта. Така че, както виждаш, моите ученици още нищо не знаят. И докато не разберат тези истини, аз ще бъда техен учител, а те – мои ученици.