Випуск от бивши студенти, които вече били постигнали успехи в професионалното поприще, отишли да видят свой професор от университета. Разговорът скоро се завъртял около стреса на работа и в живота. Всички започнали да се оплакват.

Професорът предложил на гостите си кафе. Сервирал го в голяма кана и оставил на масата много и най-различни чаши - порцеланови, пластмасови, стъклени, кристални, някои съвсем обикновени, други много скъпи. Тогава поканил гостите си да си налеят кафе. След като всеки от студентите бил вече с чаша в ръка, професорът казал:

– Сигурно забелязахте, че всеки от вас си избра скъпа чаша и никой не се спря на обикновените. Докато искате най-доброто за себе си, стресът и проблемите ви няма да спрат. Със сигурност чашата няма да промени качеството на кафето. В повечето случаи тя просто струва повече, а понякога дори скрива това, което пием. За вас беше от значение да пиете кафе, но съзнателно си избрахте най-хубавите чаши, след което заоглеждахте чуждите. Сега помислете: животът е като кафето, а работата, парите и позицията в обществото са чашите. Това са просто предмети, които съдържат живота, но те нито го определят, нито променят качеството му. Понякога, вперили поглед в чашата, забравяме да се радваме на кафето, подарено ни от Бог. Бог прави кафето, а не чашите. Наслаждавайте се на кафето!

Най-щастливите хора нямат най-доброто. Те създават най-доброто от това, което имат.
"Гнездото"