На един празник, когато дворецът на царя бе пълен с гости, пристигна мъж. Той поиска да говоря с царя и след като получи разрешение, застана пред него.
"Аз съм скулптор. Направих две еднакви на външен вид статуетки, само че едната е от диамант, а другата от стъкло", обясни мъжът и продължи.
"Обикалям царствата с тези две статуетки и предлагам на царете предизвикателство. Ако някой познае коя от статуетката е изработена от диамант, аз ще му я подаря. Но ако не познае, трябва да плати цената на диамантената фигура. Приемате ли да решите загадката", попита скулпторът.
Царят се съгласил.
Всички присъстващи се приближили около статуетките, но колкото и да ги гледали, не открили разлика между тях. Самият цар започнал да ги оглежда под различни ъгли, но статуетките били абсолютно идентични като светлина и форма.
Придворните се притеснили, че царят ще загуби не само пари, но и авторитетното си име, ако не успее да разграничи скулптурите. Само че никой не бил сигурен в отговора.
"Моя ли е победата?", попитал накрая скулпторът.
В това време един стар човек излязъл от тълпата и казал: "Искам да приема това предизвикателство. Може ли да пробвам?"
Царят се съгласил.
Старецът отишъл при двете скулптури, огледал ги, след което ги докоснал внимателно. След минута отговорил коя е диамантената фигура и ... познал.
"Загубих! Както обещах, ще оставя тази скулптура за съкровищницата на царя", казал скулпторът.
Когато майсторът си тръгнал, царят попитал стареца как е познал. А той му отговорил: "Просто е. Двете статуетки бяха огрени от слънцето. Когато ги докоснах, стъклената беше затоплена, а изработената от диамант остана студена. Така успях да ги различа."