България трябва да създаде подзаконовите актове до 26 януари 2023 г. „По наша съвсем неточна оценка над 10 000 дрона летят в България. Те не са регистрирани. Докато в САЩ, където се регистрират, в момента има 1,7 милиона дрона.“ Това разказа пред Агро Пловдив проф. Димо Зафиров от Института за космически изследвания и технологии към БАН. Много от дроновете в България […]

Екип от български и китайски учени разработи проект, който може да се приложи в големите градове 5G мрежа, безпилотни летателни апарати и край на задръстванията. Това е цел и само част от разработката на учени от Българската академия на науките и от Технологичния университет в град Нинбо в Китай. Българският научен екип се ръководи от чл. кор. проф. Петър Гецов и проф. Димо Зафиров от Института за космически изследвания и технологии на БАН. Двугодишния им проект „Разработване на нисколетяща платформа на базата на безпилотни летателни апарати за изграждане на интелигентна транспортна система в градовете“ е на стойност 28 000 лева и е финансиран от Фонд „Научни изследвания“. Проектът се разработва съвместно с китайски учени по договор КП-06-Китай/3 от 2018 г. по програмата за двустранното сътрудничество България – Китай. Според българските учени проектът може да се внедри в двата най-големи български града – София и Пловдив. Вече са проведени симулации и тестове в реални условия за избрани зони на гр. Нинбо в Китай, и гр. София и гр. Пловдив в България за потвърждаване на предложените решения. В крайна сметка мрежата от нисколетящи дронове /до 300 метра/ ще оптимизира работата на службите за управление на трафика, на извънредните ситуации, на гражданската защита и други. Професор Димо Зафиров коментира: „Въпреки постоянно разширяваща се пътна мрежа в големите градове задръстванията отнемат все повече време за придвижванията в тях и създават екологични проблеми. Градските власти правят опити да намерят решения чрез оптимизиране на трафика. Те разработват Планове за устойчива градска мобилност, създават системи за управлението й и постоянно увеличават броя на камерите по възловите кръстовища.  Ефектът обаче е нисък. Причината: камерите са стационарни и обхващат малки части от пътните артерии. Това показва и опитът на осем милионния гр. Нинбо, където действително всяко кръстовище има стационарни камери за контрол на трафика. Използването на пилотирани летателни апарати за наблюдаване на градския трафик е скъпо и опасно. По-ефективното решение е да се използват малки дронове с камери. Те могат да се позиционират във всяка точка на градовете и да предават  информация за трафика в реално време. Поради проблеми за предаването на информация, предизвикани от високи сгради и радиосмущения е необходимо да има и дронове на по-голяма височина, които да се използват като ретранслатори и да се изгради Платформа от дронове, информация от която да се използва за оптимизиране на градския трафик. Платформата ще използва и възможностите на 5G мрежите на мобилните оператори и на глобалната мрежа StarLink, изграждана от компанията на Илон Мъск.“ Като резултати от проекта са разработени анализи, Концепция и Стратегия за създаването на Платформата, които ще бъдат публикувани на Web-site на проекта след завършването му. Такива Платформи ще бъдат елемент от системите за управление на трафика в интелигентните градове и на инициативата за градска авиационна мобилност, в която е включен Пловдив, като шести град от ЕС.

Земеделците получават карти на стопанствата си, в които са посочени проблемните участъци с препоръки за действие В Института за космически изследвания и технологии към БАН вече са създадени екипи в помощ на земеделските производители. Работи се с дронове, които заснемат полетата. После снимковия материал се обработва с програми и на земеделеца се предава карта, на която са посочени с координатите […]

„Ако се приложи защита от градушки със самолети, икономиите ще са значителни в цената на услугата. Една ракета струва 300 долара, а „засяването“ на облаците със сребърен йодид с помощта на самолети, излиза стотинки. Вече няма да има нужда от толкова голям персонал в агенцията, което увеличава допълнително икономиите.“ Това обясни пред АгроПловдив проф. Димо Зафиров от Института за космически […]

Транспортното министерство подготвя регулаторна рамка за безпилотните летателни апарати, която ще е готова към средата на лятото, съобщи проф. Димо Зафиров Дронове в българското земеделие? Аграрните производители дори не знаят колко близо е моментът, когато това ще се приложи. Проф. Димо Зафиров, който работи в Института за космически изследвания към БАН в Пловдив, участва в работна група към транспортното министерство. […]