Плачът и танцът на пчелите на Гени

Ако пчелата майка умре, в семейството настъпва скръб, хаос и смърт

Гени Титов казва, че пчелите са чудно нещо. Той не спира да ги изучава – веднъж професионално, защото е пчелар, и втори път от чиста човешка любознателност. Наблюдава тяхната безупречна организация, предана дисциплина, принципите в обществото им, начинът, по който си комуникират. Изумлението му от пчелите не спира.

Гени Титов от Ръжево Конаре има стопанство със 145 кошера, а това означава, че е отговорен за над 10 милиона пчели. Затова той води два дневника. В единия описва нещата, което е забелязал във всеки кошер поотделно. А в другия – дейностите, с които се е намесил във всяко пчелно семейство – по дати.

В момента пчелите са вътре в кошерите. Наоколо е тихо. Но когато Гени вдига капака на единия от сандъците, се вижда, че мъхестите крилати същества върху рамките непрекъснато се движат, тихо жужат и, слава Богу, не са агресивни.

От 20 март до 30 август тишината в пчелина изчезва. Медоноските летят – някои заминават, други пристигат, въздухът се цепи от крилете на милионите работнички. Веднъж, през 2006 г., Гени решил да измери теглото на събрания през деня нектар от едно семейство. Оказало се около 5 килограма.

Как е организирано семейството

„В пчелното семейство всеки член си има много ясни задължения“, разказва Гени. „Има пчели, които се занимават с работа

вътре в кошера. Около майката непрекъснато кръжат други 10-15, които са нейната свита – пазят я, хранят я, почистват я. Останалите са на работа. В семействато има група за разузнаване. Пчелите разузнавачи излизат на зазоряване, за да проучат цветния терен. Тръгват в различни посоки. Връщат се. И разказват на останалите. Как им разказват ли? С танци! Започват да летят особено, правят осморки и какви ли не фигури. Не им разбирам езика, но когато пчелите разузнавачи се изкажат, на всички в кошера им става ясно накъде трябва да летят. Къде има богата паша. И поемат нататък.“

„Числото „21“ е магическо за пчелите. Те се излюпват от яйцето за 21 дни. После 21 дни работят вътре в кошера. След това 21 дни летят и събират нектар. И с това животът им свършва. Пчелите не умират в кошера, а далече навън, за да предпазят семейството.“

Майката

„Пчелата майка е най-важна в семейството. Всички се грижат за нея. Доказано е, че тя отделя феромони, които сплотяват семейството. Има ли опасност, всички пчели се скупчват около нея, за да я пазят. Ако се случи нещо извънредно и майката умре, в кошера настъпва паника и ужас. Пчелите започват да плачат. Как плачат те? Жужат странно, трепкат с крилца, видът им просто издава, че са неутешими. Паникьосват се и работничките започват да снасят търтеиви яйца. Ако им внеса нова майка и те не я приемат, семейството умира, край.“

Гени бележи майката с жълто или с червено, за да я открива по-лесно. Той решава да покаже как изглежда една майка-пчела, която в литературата се нарича още царица. (Той обаче не употребява тази дума.) Отваря кошер 046, съоръжен с пушилка и с було, и започва да я търси, като повдига рамките една по една. Накрая майката се появява. Тя е малко по-едра от другите пчели, тялото ѝ е някак по-лъскаво. За очите е нищо особено, но за пчелното семейство е всичко.

„Когато майката стане активна, снася по 2000 яйца на ден“, продължава да разказва Гени, смесвайки това, което е прочел с другото, което лично е наблюдавал. Рано напролет, пчелите я активизират да снася като я хранят с мед. Така знаем ние, но Костадин Якофов – пчелар от нашето дружество („Акация-1899“) ми е казвал, че на 25 декември майката започва да снася първото пило за следващата година. (Гени говори с благодарност за Якофов. Обяснява, че от него е научил страшно много за пчеларството.)

„Пчелата-майка извършва брачни полети на 3 км от кошера. Тя лети до търтейовото сборище и вече е доказано, че се опложда не от един, а от няколко мъжки. Когато полита обратно към семейството, е бавна и е изложена на опасността да стане храна на птицата пчелояд. Наричат я още дъждовник. Много е красива, но е голяма напаст“, вметва Гени.

„Майката се ражда от специално яйце – маточник. То е по-едро. Когато пчелното семейство е доволно от майката, ѝ е изцяло предано. Не изгражда маточник, тоест не залага на нови майки. Но, когато реши, че тя е остаряла, или когато прецени, че не върши достатъчно работа, залага в средата на питата при снесените яйца 4-5 маточника, за да се роди нова майка. Първата, която излезе от запечатката, е безмилостна към другите бъдещи майки. В момента, в който изпълзят, ги убива. Понякога се водят дълги битки на живот и смърт и може да стане така, че нито една от майките да не оцелее.“  От Якофов Гени Титов е научил как да гради маточник и да го залага в питите. А това е изключително тънка работа.

„Ако семейството реши да се рои, залага яйца на бъдещи майки в периферията на питата. Когато се появи новата млада майка, старата напуска кошера заедно с половината пчели. Роякът се закрепва като топка на дърво и тогава го примамвам в свободен кошер. Използвам маточина, защото тя силно привлича пчелите.“

Търтеите

„Когато един търтей оплоди майка-пчела, умира. Ако търтеят не е успял да се пребори с останалите мъжкари и не е извършил работата, за която е създаден, пчелите работнички го гонят от кошера. А остане ли навън от кошера през зимата, той загива“, обясни Гени. Според него търтеите имат изключително важна функция в семейството и това, че думата се използва като синоним на мързел, е неправилно.

Медът

„Пчелите сами изграждат питата с восък. Сами си правят восъка и създават шестстенните кутийки по най-съвършения начин. Как обаче превръщат цветния прашец в мед, е пълна загадка. Учените са наблюдавали процеса милион пъти, но и досега нямат отговор на въпроса. И – слава Богу, защото ако хората разберат този фин неуловим метод, с пчелите ще е свършено. Ще включат машини, които да произвеждат мед.“

„Най-лекият мед е от акация“, твърди Гени и веднага предлага дегустация. Около неговия пчелин има богати акациеви горички – на запад и на изток. От южната страна на стопанството е засят слънчоглед. А на север има малини, които плододават почти целогодишно, а също и поле с рапица, която вече е прибрана.

„Всеки мед е хубав, защото е от природата“, продължава Гени. Той обаче недоумява как така мановият мед се е сдобил със славата на най-полезен. „Вярно е, има повече минерали, но във всички други отношения отстъпва на цветния мед. Дори преди години мановият мед се броеше за второ качество. Пчелите го добиват от листата на дъба.“

„Акациевият мед не кристализира или кристализира бавно, точно защото е лек и защото в него има повече фруктоза. По-тежкият мед е този, направен от слънчоглед, магарешки бодил, букетният …“, изброява Гени и пак предлага дегустация.

Той си е закупил рефрактометър, с който мери влажността в меда. Твърди, че когато тя е под 20%, медът може да издържи без да се развали хиляди години.

Добив

„Тази година беше превъзходна! Всяко семейстно „се отчело“ с над 40 кг мед. Но не всяка година е такава. Ако настъпи суша, както е било това лято в Ямболско, може да не извадиш и 5 кг мед.“

Инциденти

Преди 4-5 години пчелните семейства на Гени се смалили от 100 на 16. Причината – препарат за растителна защита. Близо до пчелина имало голям масив с пипер и фермерът си поръчал пръскане с авиацията. Пилотът си свършил работата, но не затворил клапите на резервоара и прелетял над пчелина, пръскайки последните количества отрова. За няколко дни умрели 84 семейства.

Веднъж пък Гени и баща му точно решили да си тръгват и изведнъж се сетили, че трябва нещо да видят в един кошер. Решили да погледнат набързо и не си сложили булата. „Не знам какво им стана на пчелите. Майката ли им подаде някакъв тревожен сигнал… Но изведнъж излетяха срещу нас и се оказахме обградени от облаци пчели. Така ни жилиха, че ще го помня цял живот. Затова сега по-скоро мога да отида до кошерите без пушилка, но без було никога.“

Гени Титов е работел като авиационен техник при летището на Граф Игнатиево. Заобичал пчелите покрай баща си, който бил пчелар. Не пропуска обучителни курсове и лекции по пчеларство. Съпругата му Пенка и синът му са негови помощници. Пчеларите от „Акация 1899“ говорят за Гени като за голям майстор в занаята. Той пък отправя същите думи, когато споменава Костадин Якофов. Гени се ядосва на това, че браншът в страната е разпокъсан на отделни сдружения – 11 на брой, и така не може да защитава интересите си. „Всеки тегли в неговата си посока, според собствените си интереси и това, че идеите трябва да идват отдолу нагоре – от регионалните пчелари към министерството, изобщо не действа. На бранша му липсва пчела-майка и в кошера е хаос. Повечето пчелари губят, а малцина печелят, без да са заслужили. Човешки работи …, които, когато говорим за пчелите, не бива да се споменават.