Занаятчии завъртяха чекръци и конски опашки в Старинния Пловдив

Изложбата ще продължи до неделя, а най-добрите сувенири за града на тепетата ще бъдат изложени в Бакаловата къща

Занаятчии от цялата страна се настаниха за три дни в Стария Пловдив. Изчезващите майстори на ръчни уникати се вписаха в духа на резервата като перо върху пергамент. Есенният панаир на занаятите, който е част от празника на Старинния Пловдив, започва от Академията за музикално и танцово изкуство до скулптурата на Цанко Лавренов и стига до площадчето при Хисар капия.

В самото начало на чаршията Емилия Начева от София веднага грабва вниманието със любопитен уред с въртящо се дървено колело. Като видиш усукания вълнен конец, разбираш, че това сигурно е чекрък. „Търсих месеци наред майстор да го изработи и най-после го открих“, разказа Емилия и посочи към мъж на средна възраст, който стоеше пред миниатюрни станове и трикраки столчета. Майстор Никола Пинчелов, бивш оръжейник от Сопот, разказа, че направил чекръка по модел на бабиния уред. „Няма друг в България, който може да го направи. Отиват си занаятите, отиват си майсторите“, тъжно констатира Емилия. Тя е психолог по образование, а хобито ѝ е да прави бижута от вълна, перелини и пончета от коприна и вълна. А те са истински произведения на изкуството – шарени и изящни.

Отново бижута, но от костилки на праскови, маслини, сини сливи и акация, и от семчиците на малини и капини, майстори

Кирил Миладинов от София. Майсторът поясни, че предпочита костилките на прасковата, защото това е дървото на любовта. Някои от огърлиците приличаха на броеници, но Миладинов уточни, че ги изработва само по поръчка. „Няма установен стандарт за тях. Някои искат да са с 32 зърна и възел, други твърдят, че трябва да са с 33 топчета, а според трети се правят от 101. Затова работя броеници само при конкретни поръчки“, призна занаятчията. Той има и красива колекция от копчета – отново от костилките на праскови. „Те се самополират от етеричните масла в семето. Колкото остаряват, толкова по-хубави стават“, гарантира софиянецът.

Атанас Георгиев от Вълчи дол, Варненско пък се похвали, че всичките цървули, които искал да покаже на чаршията, вече са изкупени. Той изработва гугли, наши и грузински калпаци, дамски зимни шапки от кожа, а има също и прабългарска шапка. Моделът за нея е взел от музей на конете край Варна.

Тя е кожена и в нея е затъкната дълга конска опашка. „Друга такава няма в страната“, похвали се младият майстор. За направата на шапките, той използва стригана и с руно овча кожа, но също така и телешка.

Шлемове, щитове, полилеи, свещници и всякакви изделия от ковано желязо е подредил на масата Божидар Димитров от Стара Загора. Ковачът е изработил и малки подкови като ключодържатели, за които е проверено, че носят късмет. Христо Николов от Мъглиж пък показва ръчно изработени пистолети и малки стрелкови оръжия – малки като играчки, но напълно годни да стрелят.

Вера Труфева от Сливен пък работи от години с мед. От гъвкавия метал жената изработва икони, картини, гривни, обеци, пръстени. „Като разтопя меда, рисувам върху него“, обяснява тя. Жената разказа, че до 2008 г. е можела да се издържа от занаята си – имало е поръчки от музеи и галерии, както и от търговци в курортите. „Сега обаче всичко се сви. Не че хората не харесват моите работи, но вече нямат пари“, констатира майсторката на мед.

50-те занаятчии, които участват в Есенния панаир в Стария град, се състезават и за изработката на най-добър сувенир на Пловдив – всеки с неговите материали и въображение, съобщи Тони Симидчиева, председател на пловдивската Камара на занаятчиите. Изложба от уникатите  ще бъде открита днес в Бакаловата къща. Ще има жури от етнографи, което ще оцени най-добрите ръчно изработени сувенири и ще ги награди.

Занаятчийската чаршия бе открита вчера, а в неделя е последната възможност на пловдивчани и гостите на града да напълнят очите си с красотата, която са сътворили изчезващите майстори.