Седмицата, преразказана от Георги Петров

Ех, защо няма световно по дебелоочие, че да са му нашите службаши вечни шампиони!

Карикатурата е велик журналистически жанр,  уверявам ви. Карикатуристът на в. „Сега” Христо Комарницки от години е с една обиколка пред  най-изявените вестникарски коментатори и анализатори. През изтичащата седмица имаше карикатура, на която… Тъпо е да се преразказват карикатури, но ми е необходимо за писанието. Та, полицаи до огражденията на Народното събрание казват на новите правителствени и парламентарни шефове, че ги пращат да пазят границата с Турция. Вероятно от бежанците. Ами  нас, питат  уплашени велможите. Вероятно питат кой ще ги пази от народа, сиреч суверена. Горките те!

НСО е заета да пази предшествениците им. И Бойко Борисов, и Цветан Цветанов, че  и Мирослав Найденов,  с обич величан от приятелите си като Миро Мършата, са под засилена охрана. На първите двама се полага охрана една година след като са сдали важните си постове в държавата. А г-н Миро го пазят, защото преди да си направи собствен партиен бастион, носещ страхотната абревиатура БАСТА, ратуваше за ГЕРБ без Цветанов и Искра Фидосова. И сега ръководството на НСО е получило сигнали, че

нощем г-н Цветанов и г-жа Фидосова навличат черни плащове, затъкват в поясите си остри кинжали и  дебнат по кюшетата палавия Миро,

за да му светят маслото. По тази причина му е назначена охрана. Тези момчета от охраната, по-заслужено от министрите, вземащи министерски заплати, защо пазят тези инфантили и от управлението, и  от опозицията? За да си играят на „Стражари и апаши”  в пленарната зала на НС. Единия мандат едните се крият, другите ги търсят, след това се сменят. Тази година обаче нещата доста се побъркаха, не се разбира кой се крие, кой търси и освен това хората на Волен Сидеров се поувлякоха и взеха, че се скриха чак в Брюксел. Г-н Борисов, наричан за краткост в играта  Бойко, се разсърди: няма да играя, другите не спазват правилата на играта. Това пък ядоса  председателя на парламента г-н Миков и той взе, че преброи т.нар. народни избраници като овце на стърга.

Много се изписа за сирийските бежанци, много глупости изговориха политиците и дипломатите, икономическа криза, политическа криза, хуманитарна криза. Можело да ни се наложи да затворим границата с Турция и пр. Какво значи да затворят границата за стотиците бежанци, които преминават у нас пеша, изнурени от път, жажда и недоспиване. Ще стрелят по тях полицаите ли? Що ли?

Хей, хора, ние половината българи сме с бежански корен!

В Пловдив целият район „Южен” е населен от бажанци и наследници на бежанци. Има още  тук –таме  живи много възрастни хора, които като малки деца са бягали от Турция, от Беломорска Тракия и от Гърция, от Егейска Македония. Защото турското  и  гръцкото правителства тогава са искали да си прочистят държавите от малцинства. Каквото се опита да направи и Тодор Живков у нас в края на 80-ге години на миналия век. Бабите и дядовците ни, бащите и майките ни разказваха каква мъка е било, особено по времето на Гръцко-Турската война от 1922 година. Великият Хемингуей тогава е написал в канадския вестник „Toронто Стар” репортаж под заглавие „Бежанците от Тракия” за нечовешките страдания на  прокудените от родните им места българи.  Ако искате, можете да го прочетете.

Но да се върнем на пловдивския район „Южен”.  Бежанците от Тракия и Македония са сложили началото на тогавашните квартали Кючук Париж и Борислав. През 50-те и 60-те години на 20 век  властта предприе курс към индустриализация на страната и за тази цел трябваше  селяните да се пролетаризират. Направен беше непоносим животът на село и хората със сълзи на очи се отправиха към градовете и заводите. Те бяха бежанци. Панелните блокове и до ден днешен са бежански свърталища. И за съжаление, в тях още има мъка, опасности и престъпност. Които едва ли са донесените от бежанската вълна в началото на миналия век.

Не е за говорене, но помислете си  има ли някакви гаранции, че  върху тези нещастници, бежанците от Сирия, в едни момент няма да  се изсипе обирджийсвото, на което  в такива обществени катаклизми обикновено се настървяват най-дребните властимащи, като полицаи и  други дребни държавни и общински служители. Нашите баби разказваха, че на българските власти, в това число и полицейските, са давали подкупи, за да ги пуснат в държавата, която те са смятали за своя родина майка. Какво да говорим за чужденци, които искат да проникнат у нас по силата на човешката нужда, но не съвсем законно.

Пък и през тази седмица стана известно, че от 60 проверявани чрез тайно видеонаблюдение  полицейски, катаджийски екипи, само един не е взимал подкупи. Този, на който е било поверено наблюдението. Това какво ни говори? В края на смяната пътните

полицаи изсипвали събраните от рекет пари в една фуражка и си ги разделяли.

Това значи, че нито един от тях не е против това обирджийсто. Значи, че всички те го смятат за нормално. И за нещо допустимо  и дори насърчавано от обичайното право. Уредил се човекът да работи в КАТ, ще си взема рушветчета, уреди си и ти, и ти вземай. По-добре ли ще ти е вместо да дадеш 50 лева да те разкарват по инстанции, да се явяваш на проверовъчни изпити и другите там главоболия? Носи си, казват, едно 50 лева в портфейла до шофьорската книжка и това е. И ние си носим, защото повелите на обичайното право са много по-мощни и по-устойчиви от правораздавателните и репресивните органи  на държавата. Които, забележете,  са изградени от  същите склонни на корупция служители.

Не е  ли редно да попитаме направено ли е нещо, за да се промени гадната ни готовност да се унижаваме с даване на рушвети и още по-гадната  ни  настървеност в качеството си на служебни лица да рекетираме за тях. Това, което и тези дни твърди новият вътрешен министър, че катаджиите няма да ни спират за щяло и нещяло, едва ли успокоява някого. Първо и предишни министри са го казвали и не се е случвало. И второто и по-важното, няма как да бъдат наложени по-строгите мерки, защото корумпиран  полицай трябва да  залови друг корумпиран полицай и го предаде на прокурор.  Ами ако и  прокурорът…

Някога българските села не са знаели какво е това ключ на вратата

Ако в селото се е пръкнел крадец, са го залавяли, накичвали са го с откраднатото и са го разкарвали из селото да го видят всички. И се е помнело до девето коляно, че на еди кой си дядо му е бил хванат да краде кокошки. Сега, в нашите дни , ще наречем варварство това да накичиш крадеца с крадените кокошки и да го показваш  по улиците. Но, да покажеш пред обществото престъпното деяние и то в лицето на прекия му извършител, е лекарството от народните традиции, което едва ли е изгубило силата  си. Тези 59 рушветчийски катаджийски екипа са заснети със цветни камери как са си разделяли парите. Дайте да  ги видим по телевизиите, да усетим алчния пламък в очите им.  Нека да се засрамят рекетьорите, да се засрамят майките и бащите им, жените им, децата им, роднините им.  Веднага правистите и най-вече адвокатите срещу съответното заплащане, ще кажат, че това не е  законно, защото е направено със специални разузнавателни средства и дрън-дрън. Да бъдат показвани тогава , след като се докаже вината им. Дори да не ги уволняват, само да ги направят известни по този начин. Като те спре такъв катаджия, да му кажеш: „Добър ден, аз ви познавам от телевизията! Лошо е сега без допълнителните приходи, нали?“ Така де, хора сме, трябва да си съчувстваме.

Утопии в общи лини. Оня ден френският вестник „Л’Експрес” разказа на читателите си и на света как през 2004 и 2005 година днешният ни министър на инвестиционното планиране Иван Данов се е правил на безработен във Франция и е получавал солидно френско обезщетение за безработица, а в същото време е бил на добре платена работа в България. Ех, Боже, защо няма световно първенство по дебелоочие, та да са му нашите  висши и по-нисши службаши  вечните шампиони! Нали спорът е бил измислен, за да  можеш да докажеш силата си без  войни и проливане на кръв? Нали така е по-добре, отколкото да грабнеш  пищов и да тръгнеш срещу рекета и изнудването от страна на банковите чиновници, примерно? Какво ли е било унижението, накарало този човечец в Бургас да отнеме човешки живот, като знае, че остатъкът от своя ще прекара в затвора…

Но стига мрачни мисли, има и светлина в този живот. Ето тази седмица стана ясно, че

братската ни република Македония планира да изгради плавателен канал „Дунав-Морава-Вардар –Солун”.

Какво ще кажете, а? Разровете се из енциклопедиите и ще видите, че плавателните канали  са били родени като идеи в главите на  велики личности. Суецкият канал е бил замислен още през 18 в. от самия Наполеон Бонапарт. Открит е през 1869 г. Панамският канал е замислен през 1534 г. от Карл V,  император на Свещената римска империя  и крал на Испания. Строи се от 1904 до 1914 година, открит е през 1920 г. Първи е започнал да копае Волго-Донския  канал турският султан Селим във втората половина на 16  век. Каналът е открит по времето на Сталин през 1952 г. Излишно е да  питате кой е замислил канала „Дунав-Морава-Вардар-Солун”. През последните две десетилетия при нашите братя от поречието на Вардар идеите от подобен мащаб са  изключителен прерогатив на великия Александър Македонски.

Другата величава новина, светлинка в нашия мрачен живот, е, че Община Пловдив е обявила обществена поръчка  за изграждането на 48 километра велоалеи в града. И Пловдив е велик, нали?! Ех, каква силна група карикатуристи имаше на времето в нашия град!

Още от автора: Седмицата, преразказана от Георги Петров – 21 септември

Заповядайте на домашно вино, а винпромите да си пият тяхното

Възхищавате се от мъжете с пушки и джипове? Аз – не!

Властта, екологията, хлябът на миньорите и техните кирки  

Злото в намазаните с шарлан чиновници, 

Звънът на хлопките и гневът на площадите

Без ирония: 60-те автори на Хартата да направят партия

Загубени в новото безвремие

Каква е разликата между дамата на село, анализатора и обикновения п…?

Нашият човек във властта и ние досадниците

За дядото на Червената шапчица и неговите наследници

Вино по никое време

Да изцапаме България за един ден!

Ял съм чесън, извинете