Кой написа писмото на Пеевски?

Автор Деян Енев, портал Култура

Един нов въпрос „Кой” е на път да измести стария въпрос „Кой”.

Старият въпрос беше „Кой предложи Пеевски?”

Той вече поникна и по асфалта на София.

Но от вчера този въпрос мина в запас.

Защото се появи нов въпрос „Кой?”

И този нов въпрос е – „Кой написа писмото на Пеевски?”

Това писмо е истинска висока литература. Неподражаем образец!

Това писмо е сложно изпълнение в неподражаемия древен стил „плетение словес”.

«Целта на литературната творба от стила „плетение словес” е чрез изящно художествено слово и поетично изплетена фраза да се постигне „свръхсмисъл”», сочи дефиницията.

Филологът Местан може допълнително да обясни за какво става дума. Че терминът „плетение словес” е свързан с личността и делото на св. Патриарх Евтимий и прочие и прочие.

Та да се върнем на приказката си. Това писмо май като че ли е писано от екип от доценти, дълго е работено върху него, извайвана е всяка дума.

За да не бъдем голословни, ето няколко цитата от писмото:

„Въпросът, на който и аз имам право, е кой (кои) и защо не позволи да стана председател на ДАНС. Мое е правото преди всички да дам ясния и неудобен отговор на този въпрос. Това е „здравият” и инкриминиран съюз между контрабандата, корупцията и властта на политици, които, вместо да се борят срещу криминалните схеми в икономиката, решиха да ги подчинят на себе си и партийния си интерес. Т.е. да се сраснат с престъпността и корупцията органически и навеки.” 

„Президентът без каквото и да е колебание за авторитета на институцията, която представя, и с афекта на притиснат неизвестно до каква стена инициира бламиране на решение на парламента на Република България. В случая – за избирането ми за председател на ДАНС. В колаборация с разбитите през костинбродската печатница лидери на заради това неслучили на власт политически сили 

ПРЕЗИДЕНТЪТ – ДЛЪЖНИК ИМ ЗА ПОЗИЦИЯТА СИ, ОФИЦИАЛИЗИРА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ЦИНИЗЪМ”

«Аз не упражних правото си на избран и отказах да бъда назначен за председател на ДАНС. Само че и до днес президентът и политическата му компания с минало на корпоративните си контакти все името Пеевски изрича. Защо президентството на държавата акумулира неистово риторика с клише името на един гражданин? Кой и кога ме обвини в нещо?

КОЙ И КОГА ОБОСНОВА НЕСЪГЛАСИЕТО СИ С МОЕТО ИЗБИРАНЕ

с факт, а не с афекта на инкриминирания си партийно-властови ужас от политическото си и корпоративно-сиво (до тъмно) минало от близкия и по-далечния преход? В какво ме обвинява президентът на демократичната ни държава с независима съдебна власт? Законите в България прилагат ли се, или се дописват със симпатичното мастило на все по-оредяващите всякак платени и внушени емоции от, през и чрез улицата, наета от задкулисието, чиято властова „борса” се срина в Костинброд? Олигархията е в политически стрес и антидепресантът им е отнетото ми гражданско право и обругаваното ми име.”

Вчера просто е нямало нужното технологично време за появата на това писмо.

Кога взе решението си Конституционният съд, кога беше написано писмото и кога беше разпратено до медиите.

Такова писмо не се пише на крак. Такова писмо не се пише за час-два.

То е писано предварително. То е писано още преди заседането на Конституционния съд. Което може да означава само едно – че решението на това заседание е било предизвестено.

И именно фактът, че някой може да диктува какво да е решението на самия Конституционния съд, призван да брани устоите на държавността, говори не само за задкулисие, а за ярко задкулисие.

В частен порядък трябва да призная, че се възхищавам от здравите нерви на господин Пеевски. И кокошките в България научиха името му. А той не трепва.

Само в едно сбърка той – не трябваше да вади това писмо.

На това писмо, като въшка на челото му личи, че е писано от екип от доценти.

Поне доцентите са захлебили.

Както си спомняме, в двучасовото си битие на председател на ДАНС през лятото господин Пеевски даде едно-единствено интервю – пред Валерия Велева от в. „Преса”. Там господин Пеевски казва едно знаменателно изречение.

„Когато човек е добър и върши това, което трябва, има някой отгоре, който го пази.”

Това изречение вече наистина е казано от млад, 33-годишен човек.

Не е зле господин Пеевски отново и отново да се връща към това свое изречение.

Понякога «свръхсмисълът» е пред очите ни.

И без да прибягваме до «плетение словес».