Национален дебат ще реши дали ще паднат субсидиите за най-едрите фермери

Догодина ще създадем финансови фондове, ще започнем кадастъра и ще електронизираме процедурите, обеща Явор Гечев

„Дали ще намалим субсидиите за фермерите, които получават над 150 000 евро европейска помощ, и с колко, ще е въпрос на национален дебат.“ Така зам.-министър Явор Гечев отговори на въпрос на АгроПловдив дали има решение от страна на България как ще се процедира при разпределението на европейските директни плащания. На 21 ноември Европейският парламент одобри реформите в Общата селскостопанска политика за следващия програмен период. В нея е залегнало решението плащанията, в размер над 150 000 евро на големите стопанства, да бъдат намалени с най-малко 5%. Европарламентът обаче предоставя на държавите сами да решат дали да приложат ограничението, как и с колко.

Според Явор Гечев въпросът ще се разглежда обстойно от парламентарните сили, от Министерството на земеделието и храните, от правителството и от анализатори, за да се намери най-правилното решение. „Някой от вас ще каже ли колко голямо е средното стопанство в България“, попита журналистите Гечев. „Ако 50 декара определят един зърнопроизводител като дребен, то 50 декара за един овощар не са малка площ“, посочи той. Според него решението след дебата, каквото и да е то, трябва да съдържа възможността за повишаване на капиталовата и пазарна стойност на стопанствата. „Въпросът не е как да ограничим големите фермери, а как да подпомогнем малките, така че да станат пазарно ориентирани“, смята Явор Гечев. „Цялата магия във формулата, която ще създадем, е да не ограничаваме, а да помагаме.“

Зам.-председателят на НАЗ Радослав Христов добави, че най-напред трябва да се направи характеристика на зърнопроизводителите в страната и да се види броя на фермерите, които надхвърлят този таван.

Зам.-министърът съобщи, че през 2014 г. трябва да започне сериозна работа по създаване на кадастър на земеделските земи. Другата цел на министерството е догодина да електронизира регистрацията и процесите по кандидатстване пред фонд „Земеделие“. Повечето документи, които фондът изисква, са от структури в земеделското ведомство. Електронизацията ще освободи фермерите от обикаляне на различни институции и ще направи процедурите по-лесни.

Гечев   посочи, че министерството си поставя за цел да работи по-планово догодина, така че да не се налага „гасене на пожари“ и съставяне на „екшън планове“. Още от началото на годината ще бъдат обявени сроковете, в които са отворени мерките, така че фермерите да могат да си направят сметките и плановете.

Зам.-министър поясни, че въпросът с търсенето на 1 милион лева, колкото ще струва отпечатването на ваучери за ползване на акцизното намаление, е решен. Председателят на НАЗ Ангел Вукодинов репликира, че начинът по който фермерите ще ползват облекчението, е компромисен и не достатъчно добър. „Необходим е по-ефективен механизъм“, заяви председателят като  обърна внимание, че след първата половина на следващата година трябва да се кандидатства за нова нотификация, която да облекчава процедурата.

Амбицията на земеделското министерство е догодина да бъде създаден буферен фонд, който да финансира земеделските производители тогава, когато стопанската им дейност влиза в период на разходи, разкри Гечев. Зърнопроизводителите се нуждаят от средства за сеитбата през септември, животновъдите – по същото време, за да подготвят зимното изхранване на стадата. В същото време директните плащания са чак през януари. Целта на фонда ще е да осигури краткосрочни заеми тогава, когато са най-необходими. Явор Гечев посочи, че се обмисля създаването и на Гаранционен фонд, който да обезпечава с до 80 процента банковите кредити на производителите.