29 ноември: Правителството на Луканов подава оставка
На 29 ноември 1990 г. в 20 ч. министър-председателят Андрей Луканов подава оставка. На следващия ден Великото народно събрание я приема с 258 „за“, 43 „против“ и 16 въздържали се. Оттеглянето на Луканов е краят на второто му – еднопартийно, правителство, съставено след победата на БСП на първите демократични избори.
Луканов оглавява 2 правителства през 1990 г. – 76-то (8 февруари 1990 – 21 септември) и 77-то (22 ноември – 20 декември), въпреки че според някои няма българско гражданство. През този период активно работи Кръглата маса, договаряща рамката на демократичните реформи и прехода към пазарна икономика. Икономическият преход обаче се протака, въведена е купонна система за снабдяване поради острия дефицит на основни стоки и услуги за населението, развива се инфлация.
С обяснението, че в процеса на преструктуриране икономиката не може да ги издържи, правителството на Луканов едностранно преустановява плащанията по външния дълг през 1990 г. Вследствие на това кредитният рейтинг на държавата се сгромолясва.
На 22 ноември 1190 г. страната ври и кипи. Пред Народното събрание се развяват сини знамена и звучи Let It Be на „Бийтълс“, а социалисти дефилират по бул. „Витоша“ с ободряващите лозунги „Луканов“ и „Единство“. Пред Националната галерия полиция с шлемове и щитове разделя двете групи.
В парламента се случва нещо безпрецедентно – около 18 ч. там влизат въоръжени барети по решение на председателя Николай Тодоров и ръководителите на политическите сили. Десет минути по-късно те напускат сградата. На 26 ноември започва националната стачка на КТ „Подкрепа“.
На следващия ден студенти блокират възлови кръстовища в София. МВР използва и сълзотворен газ, за да освободи движението. На 27 и 28 ноември според „Подкрепа“ в страната стачкуват 750 000 души. Според правителството – скромните 40 000. Възела разсича другият влиятелен синдикат – КНСБ. След драматични спорове е взето решение за национална стачка на 29 ноември. С това съдбата на правителството е решена.
Второто правителство на Луканов пада след публични протести пред вече несъществуващия мавзолей на Георги Димитров, където са изкарани миньори от Перник под ръководството на Мирчо Стоименов. От тази криза е останал изразът „Луканова зима“.