Пчеларят Николай Гайдов: Завършихме 2013 г. с един голям плюс и седем минуса

Невероятните добиви на мед бяха съпътствани с нови и стари разочарования

Николай Гайдов, член на Управителния съвет на Пчеларско дружество „Акация 1899“ – Пловдив, пред АгроПловдив 

Г-н Гайдов, каква година беше 2013-а за пчеларите? Какво показва балансът в последните дни?

Изключително противоречива година за пчеларите. Аз лично изброявам един голям плюс в нея и седем минуса.

Да започнем с плюса. Разкажете го!

Годината беше много добра като добиви от пчелен мед. Поне за повечето пчелари тя е най-плодоносната в последните 10 години. Вярно е, че имаше колеги от района на Странджа, за които 2013-а беше нулева заради изключителната суша в тази територия. Но повечето пчелари могат да се поздравят с благодатно време. То ни помогна да превъзмогнем загубите, натрупани в предишните години. Разбира се, подобна оценка се отнася за професионалистите в бранша. 

Казахте: „Седем минуса“. Кой е най-големият?

Беше наистина огромно разочарование за нас решението на Европейската комисия да не включи пчеларството към системата за директни плащания. До последно се надявахме, че ще получаваме годишни субсидии за пчелно семейство така както животновъдите получават за единица от стадото. Всички пчелари в Европейския съюз бяха отрязани. Вместо това помощите ще се раздават по линия на националните програми за бранша. При тях финансите се разделят 50 на 50. Тоест половината от средствата се осигуряват от националния бюджет, другата половина – от европейския.

Вторият минус е ниската изкупна цена на пчелния мед. Точно тя отказва младите пчелари, те не виждат изгода да се занимават с производството на мед. Знаете, че ние не можем пряко да продаваме пчелните продукти. Разрешено ни е само, когато организираме изложения. Голямото количество мед отива в компаниите, които го обработват и го продават на вътрешния и външния пазар. Точно те ни притискат с ниски изкупни цени.

Трето, науката така и не е дала отговор на въпроса защо пчелите изчезват. Това е болезнена тема. Факт е: пчелните семейства напускат кошерите – в други страни по-често, у нас по-рядко. Тревожно е, когато не знаеш причината за това явление и се чудиш кога ще те застигне и теб.

Четвъртият минус е в безотговорното отношение на някои земеделските производители към пчелите. Те пръскат, без да ни предупредят, без да се съобразят, че могат да отровят пчелите и да докарат някой от нас до фалит. Ето, тази година колега от Северна България изгуби 300 пчелни семейства по тази причина. Съсипаха го. Системата за оповестяване на пчеларите при растителнозащитни практики е направена така, че не работи. Няма да говоря за ползите в земеделието и в природата от пчелите – те са фундаментални за живота на земята. Но, когато някой от небрежност и безотговорност ги убива – това е престъпление.

Петото е големият проблем със следзимната смъртност на семействата. Тя стига до 75-80 процента.

Шесто: Средствата по пчеларската програма не са разпределени правилно. Прост пример – 450 000 лв. са заделени като помощи за кошери, 1.5 млн. лв. – за пчелни семейства. Има средства за рояци, но къде да ги настаним, след като заделената сума за кошери е значително по-малка? В програмата не е предвидена също специална помощ за младите пчелари, което е недостатък, защото средната възраст в бранша се увеличава.

Седмо – твърде много пчеларски организации има в страната. Цели 11 са. Председателите са в разнобой, работата не върви. Не можем като бранш да се обединим зад определени искания, всички да отстояваме определени позиции. Проблемът е, че точно ние, производителите на мед, нямаме думата пред министерството и пред Народното събрание. Дано през 2014 година да успеем да създадем нова, обединена структура.  

Пожелавам ви късмет!