9 февруари: Започва драмата на медицински сестри в Либия и мисията по спасяването им

Междувременно случаят с арестуваните българските медицински сестри добива все по-широка популярност в Европа.

През 2003 г. международно признатите експерти Люк Монтание (откривателя на HIV) и Виторио Колици стават свидетели по делото. Те твърдят, че инфекциите в Ал-Фатих са в следствие на недостатъчна хигиена и започват още през 1997 г., преди обвиняемите да постъпят на работа там. След заседанието, BBC публикува на сайта си репортаж за развитието на процеса със заглавие Българските медици не са разпространили СПИН.

На 10 януари 2004 г. холандският и британският посланик в Либия връчват официален демарш от името на Европейския съюз (ЕС) на правителството в Триполи във връзка с делото срещу шестимата български медици. В демарша се посочва, че като се отчитат характера на отправените обвинения срещу медиците, отсъствието на доказателства, неоправданото забавяне на процеса и третирането на обвиняемите, се препоръчва като далеч по-подходящо оттеглянето на обвиненията и освобождаването на обвиняемите.

Амнести Интернешънъл, Американското външно министерство и други държавни и международни организации изразяват безпокойството си относно протичането на процеса.

След произнасянето на смъртната присъда българското правителство, което пледира за освобождаването на обвиняемите, определя присъдата като несправедлива и абсурдна.

Заради международните призиви към джамахирията да преразгледа решението си за българките, либийското Външно министерство излезе с меморандум, разпространен от агенция „Джана“. В документа се казва, че политическата позиция, изразена от българското правителство, ЕС и други държави, показвала склонност към „ценности, които биха могли да разпалят войни, конфликти и да предизвикат вражда между религиите и цивилизациите по света и да използват развиващите се страни като арена за експерименти на оръжия за поразяване“.  

В края на 2005 г. Тана де Дзолуета от Партията на зелените в Италия отправя парламентарно искане към италианското правителство за спешни действия в помощ на българките, осъдени на смърт в Либия. Г-жа Де Дзолуета попита официално правителството какви мерки смята да предприеме в отношенията си с Триполи, за да се спре ловът на вещици срещу петте медицински сестри.

Междувременно българските граждани започват да задават все повече въпроси за процеса в Либия, за действията на правителството и на защитата, в която голяма роля изиграва либийският адвокат Осман Бизанти. В края на 2006 г. се появява инициативата „Не сте сами“. Почти всички основни медии в страната се включват в кампанията. Раздадени са милиони лентички с този надпис и 500 000 стикера за автомобили.

На 8 февруари 2007 г., ден преди навършването на 8 години от задържането на българките, любими български изпълнители пеят специално създадена от Стефан Димитров песен молитва за живота на сестрите.

Велислава Дърева създава документалния филм „Заложници“, който е прожектиран и в Лондон. Това се случва по време на международен фестивал и е осъществено с инициативата на организаторите във Великобритания на кампанията в защита на българските медицински сестри, задържани от режима на Кадафи в Либия, Нишан Джингозян и журналиста Пол Хавиланд. За подготовката на проявата активно съдейства и посолството на България в Лондон.

Европейският парламент реагира

На 17 януари 2007 г. европейските депутати категорично изразяват подкрепата си за българските медицински сестри в Либия. Европейският парламент (ЕП) гласува и резолюция в подкрепа на сестрите. Гюнтер Глозер изразява от името на германското председателство на Европейския съюз (ЕС) надежда, че Върховният съд на Либия ще преразгледа присъдите на медиците и припомня, че през цялото време се е оказвал натиск на либийските власти да гарантират справедлив процес. Еврокомисарят по транспорта Жак Баро заявява, че разрешаването на случая е изключително важен приоритет за Европейската комисия (ЕК). Той подчертава, че стратегията за излизане от тази криза трябва да се осъществи в рамките на диалога, който е започнат и продължава и в момента. Много от евродепутатите призовават за по-твърда позиция в преговорите с либийските власти.

Мадам Саркози и полетът към дома

Много българи и много държави в света приемат като мисия спасяването на медицинските сестри. Така се стига до 24 юли 2007 г. Първата дама на Франция Сесилия Саркози, заедно с емира на Катар Хамад бен Халифа Ал-Тани, пристигат за директни преговори с Муамар Кадафи в Либия. Емирът участва активно и прави хуманитарен жест да подпомогне финансово страната ищец по делото — семействата на заразените от СПИН деца посредством самия полковник Кадафи, който изплаща тази помощ на семействата в Бенгази. Разбират се „Фонд Бенгази“, създаден със средства на граждани от европейските страни, САЩ и България пък от своя страна да построи болница в Триполи и да подпомога либийската страна с обмяна на професионален медицински опит, медицински кадри и в борбата против СПИН.

Съпругата на Никола Саркози Сесилия съпровожда осъдените на смърт Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, заедно с д-р Ашраф, до България. Френски правителствен самолет каца в 9 часа и 25 минути българско време на 24 юли 2007 г. на летище София. Бившите затворници на Джамахирията и техните придружители са тържествено посрещнати от близките на осъдените медицински работници, български граждани и представители на българското правителство. С държавен указ президентът на Република България Георги Първанов, воден от убеждението си за тяхната невинност, ги помилва.

На 2 август България опрощава либийския дълг от 56.635 милиона долара.