9 февруари: Започва драмата на медицински сестри в Либия и мисията по спасяването им
Протестите на Европа и на българите, парите на Катар, либийският дълг към България – това, и смъртта на 418 либийски дечица, белязаха една от най-големите трагедии в последните години
На 9 февруари 1999 г. започват най-мъчителните 8 години, 5 месеца и 15 дни в биографиите на 5-те български медицински сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова. На този ден те са арестувани в Бенгази и остават в затвора чак до 24 юли 2007 г.
Истинско чудо е, че се изскубват от лапите на смъртта след издадената на 6 май 2004 г. присъда смърт чрез разстрел. След дълга процедура на обжалване, тя е потвърдена на 19 декември 2006 г.
Делото
Петте жени заедно с палестинския лекар Ашраф ал-Хаджудж са обвинени, че са причинили умишлено смъртта на 393 либийски деца, като са ги заразили със СПИН. По-късно в хода на мъчителния процес, броят на починалите деца става 418. Финансовите искове към медицинските сестри достигат сумата 25 милиона лева.
Веднага след ареста сестрите са измъчвани физически, за да направят самопризнания. Най-тежка е била разправата със Снежана Димитрова в либийския затвор. По-късно Нася Ненова прави опит за самоубийство.
България реагира късно срещу обвиненията към нашите медицински сестри. По това време премиер в страната бе Иван Костов, а външен министър Надежда Михайлова (днес Неински). По-късно тя обясни, че не е била уведомена за арестите и че разузнаването е докладвало на Иван Костов.
„Едно от прегрешенията на българските политици в съдебния процес в Либия беше грубата политическа намеса в работата на защитата, особено през първите години. И аз съм ви донесъл две писма, които официално са пуснати до двама поредни министри на правосъдието на България, в които от адвокат, упълномощен, съгласно Закона за адвокатурата на България, не бях допускан в продължение на години до работа по делото“, заяви пред Нова телевизия през декември 2005 г. адвокат Владимир Шейтанов. „Аз съм упълномощен от две от медицинските сестри в Либия и в продължение на години съм държан без информация и без възможност да осъществявам законовите си правомощия.“
Реакциите на Европа и България
В края на 2005 г. Тана де Дзолуета от Партията на зелените в Италия отправя парламентарно искане към италианското правителство за спешни действия в помощ на българките, осъдени на смърт в Либия. Г-жа Де Дзолуета попита официално правителството какви мерки смята да предприеме в отношенията си с Триполи, за да се спре ловът на вещици срещу петте медицински сестри.
Междувременно българските граждани започват да задават все повече въпроси за процеса в Либия, за действията на правителството и на защитата, в която голяма роля изиграва либийският адвокат Осман Бизанти. В края на 2006 г. се появява инициативата „Не сте сами“. Почти всички основни медии в страната се включват в кампанията. Раздадени са милиони лентички с този надпис и 500 000 стикера за автомобили.
На 8 февруари 2007 г., ден преди навършването на 8 години от задържането на българките, любими български изпълнители пеят специално създадена от Стефан Димитров песен молитва за живота на сестрите.
Велислава Дърева създава документалния филм „Заложници“, който е прожектиран и в Лондон. Това се случва по време на международен фестивал и е осъществено с инициативата на организаторите във Великобритания на кампанията в защита на българските медицински сестри, задържани от режима на Кадафи в Либия, Нишан Джингозян и журналиста Пол Хавиланд. За подготовката на проявата активно съдейства и посолството на България в Лондон.
Европейският парламент реагира
На 17 януари 2007 г. европейските депутати категорично изразяват подкрепата си за българските медицински сестри в Либия. Европейският парламент (ЕП) гласува и резолюция в подкрепа на сестрите. Гюнтер Глозер изразява от името на германското председателство на Европейския съюз (ЕС) надежда, че Върховният съд на Либия ще преразгледа присъдите на медиците и припомня, че през цялото време се е оказвал натиск на либийските власти да гарантират справедлив процес. Еврокомисарят по транспорта Жак Баро заявява, че разрешаването на случая е изключително важен приоритет за Европейската комисия (ЕК). Той подчертава, че стратегията за излизане от тази криза трябва да се осъществи в рамките на диалога, който е започнат и продължава и в момента. Много от евродепутатите призовават за по-твърда позиция в преговорите с либийските власти.
Мадам Саркози и полетът към дома
Много българи и много държави в света приемат като мисия спасяването на медицинските сестри. Така се стига до 24 юли 2007 г. Първата дама на Франция Сесилия Саркози, заедно с емира на Катар Хамад бен Халифа Ал-Тани, пристигат за директни преговори с Муамар Кадафи в Либия. Емирът участва активно и прави хуманитарен жест да подпомогне финансово страната ищец по делото — семействата на заразените от СПИН деца посредством самия полковник Кадафи, който изплаща тази помощ на семействата в Бенгази. Разбират се „Фонд Бенгази“, създаден със средства на граждани от европейските страни, САЩ и България пък от своя страна да построи болница в Триполи и да подпомога либийската страна с обмяна на професионален медицински опит, медицински кадри и в борбата против СПИН.
Съпругата на Никола Саркози Сесилия съпровожда осъдените на смърт Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, заедно с д-р Ашраф, до България. Френски правителствен самолет каца в 9 часа и 25 минути българско време на 24 юли 2007 г. на летище София. Бившите затворници на Джамахирията и техните придружители са тържествено посрещнати от близките на осъдените медицински работници, български граждани и представители на българското правителство. С държавен указ президентът на Република България Георги Първанов, воден от убеждението си за тяхната невинност, ги помилва.
На 2 август България опрощава либийския дълг от 56.635 милиона долара.