Пчелите се разлетяха, пъпките на овошките набъбнаха. Опасно ли е?

Следзимният преглед на кошерите е много важен

Пчелите вече търсят цветове и нямат търпение да се захванат за работа. Това установяват пчеларите, когато правят следзимен преглед на състоянието на семействата и запасеността им с храна. „Прегледът е абсолютно задължителен“, казва Николай Гайдов от пловдивското дружество на пчеларите „Акация 1899“. Той наскоро се заел с отварянето на кошерите и, наред с всички данни, които си е записал, е установил, че някои семейства се нуждаят от спешни грижи. Видял е например, че в един от кошерите всичките 8 рамки са населени с пчели. „Това означава, че майката е започнала да снася още през декември“, обясни пчеларят. В конкретния кошер обаче нямало никаква храна – зимното зареждане се оказало изконсумирано. Затова Николай осигурил на новото потомство питки за подхранване. Пчеларите ги „месят“ като към меда добавят пудра захар.

„До пчелина расте дърво леска, което вече е цъфнало. Милиони пчели се впуснаха към него и то направо оживя и зажужа“, разказа възхитен пчеларя.

Николай Гайдов поясни, че е абсурдно да се мисли, че още през февруари пчелите ще започнат да приготвят мед. Все още природата спи. Готви се за пролетта, но не се е събудила. Между 5-и и 10-и април, ако времето позволява, ще започне активното събиране на нектар. В най-добрия случай мед ще има към края на месец май.

Пъпките на черешата се канят да се събудят

„Пъпките на костилковите видове овощни вече са набъбнали, но дръвчетата още не са излезли от зимния покой“, описа ситуацията в градините си с череши фермерът Красимир Кумчев, чието стопанство е в землището на пловдивското село Трилистник.

Според Краси Кумчев очакваният снеговалеж след 20 февруари няма да е опасен за бъдещата реколта. „Би било фатално ако изведнъж от плюс 15 градуса на следващия ден температурите паднат до минус 15″, обясни той. Сибирски студ обаче не се очаква да нахлуе. Дори живакът да падне под нулата, но не рязко, дръвчетата ще го понесат“, твърди Краси, който е свидетел на много пролетни капризи и е наблюдавал внимателно какво е въздействието им. Той смята, че оттук нататък най-опасни ще са късните пролетни слани през април, когато овощните цъфтят. „Цветовете са далеч по-уязвими от студа, отколкото пъпките“, обяснява фермерът агроном.