Скални стенописи на глаголицата показа художникът Ангел Гешев в галерия U P.A.R.K.
От години художникът Ангел Гешев е изкушен от глаголическите знаци. Различните му интерпретации на древната писменост дълго радват неговите ценители – не само у нас, но и по света. Този път художникът подреди поредната си изложба в галерия U P.A.R.K., която се откри снощи и предизвика както винаги небивал интерес у пловдивската публика.
Събитието уважиха много известни пловдивски художници, между които Николай Кучков и Анастас Константинов, режисьорът Пламен Панев, омбутсмана на Пловдив писателят Димитър Атанасов, литературният критик доц. Владимир Янев, известни пловдивски галеристи, писатели и интелектуалци.
Ангел Гешев, който от 22 години живее в Китай, е нарекъл експозицията си „Изложба № 3”. В нея освен творби, в които ясно се откроява дългият път от Запада към Изтока, за първи път се представят композиции, в които красивите глаголически знаци са разположени като скални стенописи. Това е техника, която все още никой у нас не е правил.
Ангел Гешев рисува и пътува между Пекин и родния си Пловдив. Има си кауза – да популяризира чрез картините си най-древните писмености в света. Причината е не само творческа, но и лична. Живее в Пекин от 1995 г., развива малък бизнес, но все още се издържа само от изкуство и от продажби на картини.
Непрекъснато прави сравнение между глаголическите знаци и китайските йероглифи, чете исторически архиви и открива общи значения. Например “ша” от глаголицата означава планина, на китайски е “шан”.
Желанието му е да покаже първите писма на света – индианско, иврит, глаголица, старокитайското, дори знаците на рода Дуло. Представя ги в картините си чрез интерпретация на хаоса на света, който противопоставя на конкретното.
Цели 13 години работи по уникална книга от ръчни хартии, с лети корици от махагон, която прилича на древно Евангелие. В нея прави паралел между глаголицата и китайското йероглифно писмо.
Ангел Гешев е роден през 1962 г. в Пловдив. Завършва ССХУ за сценични кадри в Пловдив, а след това следва в МГАХИ „Суриков”, Москва, катедра „Графика”, където става магистър. През периода 1993–1995 г. работи в Московското студио на Руската академия за изобразително изкуство. От 1998 г. е творчески директор на ” А&Y”-студио, Пекин, Китай.
Подреждал е десетки самостоятелни изложби в родния си град Пловдив, в Шанхай и Пекин, в Москва и Ашафенбург (Германия) и др. Участвал е и в общи изложби у нас и в Москва, Пекин, Шанхай, Сеул, Тайпе.
Негови творби притежават много музеи за изобразително изкуство в България, Русия, САЩ, Китай и частни колекционери в Азия, Европа и Северна Америка.
На друго място художникът казва: „Българите са населявали северните части на Китай, а знаците на глаголица имат силна графическа и смислова прилика с китайските йероглифи.“ Според него в същото време глаголицата е най-старата славянска писменост.
Малко се губи историческата логика.
Глаголицата е на около 1100 години, а йероглифите са поне 2000 години по-стари.
Може би Константин Кирил Философ е учил и китайски?