Нахут са отглеждали преди 4000 г., засяваме го и до днес

Не е взискателен към предшественика и увеличава добивите на културите, които се залагат след него

Автор: Доц. д-р Танко Колев, Аграрен университет – Пловдив 

Нахутът е зърнено-бобова култура, която се отглежда заради семената. Най-ценните съставки в семената са белтъчините и въглeхидратите, количеството, на които е приблизително колкото при фасула, лещата и граха. Съдържанието на мазнини, витамините А иВ₁  и минералните вещества е значително по-високо от тях. Семената на нахута са много ценна храна особено за източните народи, които основно се  изхранват с бедния на мазнини ориз. Зрелите семена се консумират печени, варени или смляни на брашно за производството на мая, различни видове каши, супи, тестени изделия, сладкиши, халва, използват се като заместители на кафето. Вкусовите качества на пшеничния хляб се повишават при добавянето на 10- 20 % брашно от нахут.

Във вегетативните органи на нахута има значително количество белтъчини, но като фураж  за селскостопанските животни листата и стъблата са неподходящи поради съдържанието на ябълчна и лимонена киселина.

Нахутът има и важно агротехническо значение. Той е много добър предшественик за зимните житни култури, защото се прибира рано и обогатява почвата с азот.

Притежава много ценни ботанически и биологични особености, с които се отличава от другите зърнено бобови култури като: здраво и неполягащо стъбло, дружно узряване и неразпукване на бобовете, висока сухоустойчивост и кратък вегетационен период.

Той има два центъра на произход – Африка (Абисиния) и Азия (Индия и Таджикистан). Като културно растение нахутът е бил известен на древните народи. Намерени са останки от нахут в Палестина, които датират от 4000 години преди нашата ера. Той е бил отглеждан от древните индийци, гърци, римляни и египтяни.

Нахутът основно е разпространен в сухите и горещи райони на тропика и субтропика. През 2002 г. площите му в света са 98,9 млн. da, като над 90 % от тях  се намират в Азия – 87,8 млн. da, а по-малко в Африка – 4,9 млн. da, Северна и Централна Америка – 3,1 млн. da и Европа – 1,1 млн. da.  Най-големи площи с нахут се засяват в Индия – 61,1 млн. da, Пакистан – 9,34 млн. da, Турция – 6,50 млн. da, Канада – 1,54 млн. da, Мексико – 1,50 млн. da , Сирия – 1,02 млн. da . Значителни площи има и в Египет, Мароко, Италия и др. страни.

Средните добиви са около 60- 80 kg/da. Най-ниски са добивите в Пакистан (38,8 kg/da), а най-високи в Египет (185,2 kg/da), Мексико (160,0 kg/da), Канада (101 kg/da) и Турция (90,8 kg/da).

В България нахут се е отглеждал отпреди 1000 години (в старите литературни източници за първи път се споменава в житието на Иван Рилски). Площите които е заемал са били малки и разположени основно в Южна България (Хасковски, Старозагорски и Пловдивски райони). По-късно прониква в Северна България (в Добруджа), където е отглеждан на по- големи площи. Площите на нахута у нас от 1997 до 2002 г. са приблизително 60 хил. da, а средните добиви около 60 kg/da.

БОТАНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Коренова система. Нахутът има осев тип коренова система със средно развит главен корен и много странични разклонения. Главният корен прониква на дълбочина 80- 100 cm в почвата, а основната маса от корени се разполага в орният слой. Кореновата система има голяма усвояваща способност и приема трудноусвоимите хранителни вещества от почвата. По корените се образуват грудки в резултат от дейността на специализирани грудкови бактерии от вида (Rhizobium cicer). При благоприятни условия се развиват едри грудки с размери колкото семената на нахута, което е сигурен признак за активна симбиотична дейност.

Стъблото е тънко, четириръбесто, неполягащо с височина от 40 до 80 cm. Има храстовидна форма и се разкронява още от основата, като 1- 2 от страничните разклонения могат да достигат височината на централното стъбло. В края на вегетацията то се вдървесинява. Храстът е по- рехав или сбит, нисък или висок, в зависимост от броя и начина на разположение на разклоненията.

Листата са сложни, текоперести, съставени от 12 – 17 дребни листенца с елипсовидна или обратно яйцевидна форма с назъбена периферия. Листата са покрити с власинки, които отделят органични киселини – ябълчна, оксалова, лимонена и др.

Цветовете са дребни, единични, разположени на тънки дръжки, които излизат от пазвите на сложните листа. Отделният цвят се състои от 5- листна чашка, 5 венчелистчета, 10 тичинки и 1 плодник. Венечните листенца са  оцветени бяло, розово, розово- червено, червено, виолетово или синьо. Оцветяването на семената съответства на окраската на венечните листе. Нахутът е самоопрашващо се растение.

Плодът е боб с издута ромбовидна, овална или крушовидна форма, на върха с шипче, покрит е с власинки. При узряване плодът има сламестожълто или кафяво оцветяване. В един боб се намират най- често 1-2 семена. Бобовете не се разпукват при узряване, но тънката им дръжка лесно се прекъсва.

Семена са различни по големина, форма и оцветяване. Систематиката на нахута  е разработена в зависимост от тези признаци. Подходящи за консумация от хората са едрите семена с бяло оцветяване, а дребните тъмнооцветени – за фураж. Масата на 1000 семена варира от 60 до 500 g. Съдържанието на белтъчини е 22- 25 % и зависи от почвено- климатичните условия и технологията на отглеждане. Мазнините са 3,5 – 4,5 %. При съхранение кълняемостта на семената значително намалява след втората и третата година.

СИСТЕМАТИКА И СОРТОВЕ

Род Cicer L. се отнася към сем. Бобови (Fabaceae) и се отличава с голямо разнообразие на ботанически форми.  Културния вид нахут Cicer arietinum L. според класификацията на  Г. Попова се разделя на 4 подвида в зависимост от масата на 1000 семена и някои други признаци: ssp.orientale – ориенталски с най-дребни семена – 100- 120 g. G. Pop.; ssp.asiaticum – азиатски с по- едри семена – 140- 200 G. Pop.; ssp. euroasiaticum- европейско-азиатски със средно едри семена – 200- 350g., G. Pop. и ssp. mediterraneum- средиземноморски с най-едри семена – над 350 g G. Pop. Към тези подвидове се отнасят по няколко екологични групи, към които спадат голям брой вариетети, различаващи се по морфологични признаци на семената. В България се срещат и четирите подвида с 22 вариетета.

СОРТОВЕ

У нас се отглеждат следните сортове: Ресурси 1, Степновой 1, Пловдив 8, Образцов чифлик. Най- новият селекциониран в ИРГР- Садово и признат от Държавна сортова комисия сорт нахут е Ресурси 1.

Ресурси 1.  

Растенията са високи 50-60 cm, подходящи за механизирано прибиране. Семената са ръбести, тип „овча глава“. Масата на 1000 семена е 250- 300 g. Той е високодобивен сорт и превишава с 20-25 % всички по-стари сортове.  Устойчив е на чернилка. Проявява чувствителност на кореново гниене във влажни години.

Степновой 1

Селекциониран е в Кубанската опитна станция на ВИР (Русия) чрез кръстосване на сортовете Кубанский 163 и ВИР 363. Растенията са правостоящи със сбит хабитус. Стъблата са средно разклонени, облистени с височина 40- 55 cm. Венечните листенца са бели. Зърната са едри, овални с кехлибареножълт цвят и слабо набръчкана повърхност. Масата на 1000 семена е 210- 220 g. Сорта е средно ранозрял, устойчив на засушаване. Характеризира се с добра полска устойчивост на чернилка и средна на аскохитоза. Подходящ е за механизирано прибиране, защото залага високо бобовете си. Степновой 1 е високодобивен сорт. В опитните станции в с. Любимец и с. Селановци, средно за четиригодишен период от него са получени съответно 144 и 164 kg/da, което е с 53 % и 71 % повече в сравнение със сорт Пловдив 19. Съдържанието на суров протеин в зърната е 24,1 %, а на белтък 21- 25 %. Отличава се с добра варимост и добри вкусови качества.

Пловдив 8.

Растенията са високи 50- 60 cm, което позволява механизирана обработка и прибиране. Семената са сферични, бели. Масата на 1000 семена е 210- 220 g. В сравнение със сорт  Добруджански 6 е по-ранозрял с 8 дни, по-високодобивен с 10- 12 %, съдържанието на протеин в зърното е по-високо и е по-устойчив на чернилка.

Образцов чифлик.

Растенията са прибрани, с височина 50- 60 cm и подходящи за механизирано прибиране. Семената са ъгловати, удължени, грапави с черен цвят. Масата на 1000 семена е 200- 250 g. Устойчив  е на чернилка. Вегетационният период е около 100 дни. Реколтираната от този сорт продукция е с 15 % повече от Добруджански 6.                       

БИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ

Изисквания към топлина и светлина. Нахутът е растение на топлия климат, което може да понася както високите, така и ниските температури. По време на поникването той не е взискателен към топината. Покълнването на семената започва при температура 2- 4⁰ С, като оптималната е 20- 25⁰ С. При температура на почвата по-ниска от 5⁰ С поникването настъпва след 20- 25 дни, а при 6- 8⁰ С след 9- 10 дни. Нахутът може да издържа на ниски температури, като по-устойчиви са пониците, които не загиват при краткотрайно застудяване от – 4⁰ до – 10⁰ С. В по-късните фази от своето развитие изискванията на нахута към топлината постепенно се увеличават, като най-големи са те във фазите цъфтеж и узряване. Оптималната температура през тези фази е в границите от 20 до 25⁰ С.

Необходимата температурна сума за развитието на растенията през вегетационния период е 1700- 2100⁰ С. Нахута е светлолюбиво растение на късия ден.

Изисквания към влага. Нахутът е най- сухоустойчивата култура, в сравнение с другите зърнено бобови. За да покълнат семената трябва да поемат вода от 106 до 108 % от масата им. След поникването нахутът понася много добре почвената и въздушната суша през вегетацията и затова може да се отглежда и в най- засушливите райони. Голямата му сухоустойчивост се дължи на ксерофитното устройство на растението – ниско, тънко и силно овласено стъбло, дребни с малка листна повърхност и овласени листа, които предопределят  икономично изразходване на водата. През влажни години нахута не се развива добре. Прекомерната влага оказва силно отрицателно влияние по време на цъфтежа и наливането на зърното. Растенията нарастват бързо, образуват много разклонения, но цветовете не се оплождат нормално и много от тях опадват преждевременно. При такива условия нахута се напада от болеста „чернилка“, вследствие на което добивите силно намаляват, а понякога може да се компрометира и цялата реколта.

Изисквания към почва. Нахута не е взискателен към почвата. Той може да се отглежда на всякакъв почвен тип, с изключение на киселите, тежките и заблатени почви. Понася отглеждане на по-леки, бедни и засолени почви.  

ОСОБЕНОСТИ В РАСТЕЖА И РАЗВИТИЕТО

По време на вегетацията нахутът преминава през следните фенологични фази: поникване, образуване на първите листа, разклоняване, усилен растеж, бутонизация, цъфтеж, образуване на плодовете, узряване. При поникването нахутът не изнася котиледоните над почвата. През първите 2- 3 седмици след поникването растежа протича бавно. Следващите 3- 4 седмици нарастването се ускорява и в края на този период се оформят бутоните. Цъфтежът започва 40- 45 дни след поникването. Периода на цъфтеж на едно растение е около 20 дни. Цветовете се отварят, след като е станало самоопрашването и самооплождането. На следващия ден всички листенца завяхват а цветът увисва надолу.  Благоприятни условия за опрашването и оплождането са топлото и сухо време, а при дъжд и висока влажност се повишава безплодието. Нарастването на бобовете и формирането на семената протича за кратко време. Растенията в посева узряват почти едновременно.

Вегетационният период е от 70 до 110 дни.

АГРОТЕХНИКА

Място в сеитбообръщението. Нахута не е взискателен към предшественика. В полските сеитбообръщения най-често нахутът се редува със зимните житни култури, но успешно може да се комбинира и с други култури. Добри предшественици за него са и окопните култури – памук, царевица картофи. Самият той е много добър предшественик за следващите култури, защото обогатява почвата с азот и освобождава рано площта, което е предпоставка за навремената и качествената й подготовка. Не понася повторка и монокултурно отглеждане, защото с остатъците от реколтата се разпространяват някои опасни за него болести.

Обработка на почвата се извършва, както за останалите ранни пролетни култури. Основната обработка на почвата започва веднага след прибиране на предшественика. При предшественик пшеница почвата се изорава на дълбочина 22- 25 cm. В случай, че не може да се извърши веднага след жътвата се прави подметка на стърнището на дълбочина 10- 12 cm, а след около месец – дълбока оран. Рано напролет при първа възможност почвата еднократно се култивира и бранува. При закъсняване на сеитбата се налага извършването на още една такава обработка.

Торене. За формирането на 100 kg  семена и съответната биомаса нахута използва 5,3 kg N; 1,8 kg P₂O₅; 7,5 kg K₂O и 3,4 kg CaO. В зависимост от съдържанието на хранителни елементи в почвата определянето на торовата норма се извършва както при останалите бобови култури. При засяване на нахута на по-бедни почви е задължително комбинираното торене с трите елемента в количества: азот и калий 4- 5 kg/dka и фосфор 5- 8 kg/dka. На торене с оборски тор преди дълбоката оран нахута реагира много добре, защото се осигурява постъпление на хранителни вещества през целия вегетационен период и не се потиска развитието на грудкувите бактерии.

Сеитба. За сеитба се използват семената от последната реколта, защото кълняемостта им бързо намалява при по- продължително съхранение. Според изискванията на БДС посевният материал трябва да отговаря най-малко за второ качество, т.е. 96 % чистота и 90 % кълняемост. За предпазване от болести и особено срещу чернилката, която нанася най-големи поражения семената се третират с фунгициди. Заразяването на семената с подходяща раса от   Rhizobium cicer води до положителни резултати, особено когато нахутът се отглежда за първи път на дадено място. Заедно със семената може да се внесе и молибден (200 g/da натриев молибдат) чрез полумокро третиране.

Семената на нахута поникват и при по-ниски температури в почвата (5- 8⁰  С), а младите растения издържат на късните пролетни застудявания (от – 4 до – 10⁰ С), поради това сеитбата извършва рано напролет (през февруари), когато е възможно да се влезе в блока. Бавното поникване не е опасно, ако нахутът се засява на по-леки почви  и семената са третирани срещу гъбни болести. При закъсняване на сеитбата добивите значително намаляват, защото цъфтежът съвпада с летните засушавания.. Сеитбата на нахута се извършва на 45- 50 cm. На структурни и влагозапасени почви и при използването на хербициди той може да се отглежда и като култура със слята повърхност при междуредие 12- 15 cm. Посевната норма за дребносеменните сортове е 6- 10 kg/da, а за едросеменните 10- 14 kg/da.

Дълбочината на сеитбата е от 5- 7 cm до 10 cm, в зависимост от физическите свойства на почвата, влажността и срока на засяване. Рано напролет влагата е достатъчна в почвеният слой и по- дълбока от 5- 6 cm сеитба не се налага. При сеитба на по-леки и сухи почви се засява на 8-10 cm. Нахутът може да се отглежда в смес с други култури. Като подкултура той се отглежда съвместно с царевица, а като покровна култура – с люцерна. В смесените посеви нахутът се засява с намалена посевна норма. При недостатъчно влага в почва е нужно след сеитбата да се извърши валиране с членест валяк.

Грижи през вегетацията. При поява на плевели или образуване на почвена кора е необходимо тя да се разруши чрез брануване с лека брана перпендикулярно на редовете или чрез ротационна брана до 4- 6 дни след сеитбата. Основната грижа е борбата с плевелите, която се води по механичен или химичен начин. Механичната борба с плевелите през вегетацията на нахута включва двукратно окопаване при широкоредовите посеви – първият път след поникването, когато растенията са поотраснали малко, за да не се засипят от почва, а вторият път – преди бутонизацията. За химична борба с плевелите се прилага набор от хербициди. Нахутът е устойчив на всички хербициди, които се използват при фасула и може да се отглежда без окопаване. След сеитба, преди поникването на нахута, се внасят афалон или паторан в доза 200- 300 g/da или широкоспектърният хербицид Рилей в доза 180- 200 ml/da, а през вегетацията при височина на растенията 5- 6 cm се използва Бладекс в доза 200- 300 g/da.

Нахутът не се напада от много неприятели. Рядко се налага да се води борба срещу миниращата мушица. От болестите най-голяма вреда нанася чернилката- Ascohyta rabiei. Тя се разпространява много бързо и може да унищожи целият посев. Наблюдения за чернилката трябва да се водят непрекъснато, особено ако паднат дъждове по време на цъфтежа. Освен с познатите средства – избор на устойчив сорт и обеззаразяване на семената, борба с чернилката успешно се води и през вегетацията. При появата на единични нападнати растения, посевът се третира с 2 % бордолезов разтвор. При благоприятни условия за развитие на чернилката е необходимо третирането да се повтори.

Прибиране. Извършва се по два начина: еднофазно – чистите от плевели посеви се прибират с комбайн, когато плодовете са пожълтели, но още здраво се държат за стъблата. Понеже бобовете узряват почти едновременно (с разлика от 1 до 5 дни) и не се разпукват, при своевременна жътва реколтата се прибира без загуби. При  закъсняване на прибирането, дръжките на бобовете изсъхват, лесно се откъсват и целите бобове опадват. Двуфазно прибиране се налага, когато посевите са заплевелени и се затруднява работата на комбайна. За да се избегне чупенето на семената, оборотите на комбайна се намаляват и се увеличава разстоянието между барабана и контрабарабана. Съхраняването на почистените и изсушени  семена се извършва при 14 % влажност.