Билкари събират цвят от глог и глухарчета около Гребния канал

Белите цветове повишават енергията на сърцето, жълтите изчистват кръвта и органите

Глогът

Глогът вече цъфна, макар че според литературата това обичайно се случва през май. Факт е обаче – храстовидните дръвчета се отрупаха с бели цветове и хората, които се грижат за здравето си и разбират от лечебните свойства на растенията, се заеха да се запасят с тях.

В зеления пояс около Гребния канал на Пловдив се срещат в изобилие дръвчета от глог. Сигурно ги има на много места, но АгроПловдив със сигурност видя десетки от тях на пътеката между дигата на Марица и алеята около канала в отсечката от моста до 2-хилядния метър.

Как да го познаете?

При невнимание може да го объркате с храстите Майски сняг, които също цъфтят в бяло сега. Глогът обаче е дърво, макар и храстовидно, което стига височина до над 10 метра. Листата му също са по-различни – те са нацепени. Младите на повече дяла, по-големите на три. Цветовете му са с пет венчелистчета, бели и събрани в щитовидни метличести съцветия. По-късно те ще формират червени плодчета, които също са много полезни.

Защо е полезен

Глогът е известен като лечебно средство от древни времена. Цветовете и плодовете му, приготвени като чай или отвара подобряват работата на коронарните артерии и сърдечния мускул получава повече кислород. Освен това се увеличават сърдечните съкращения и сърцето изпомпва повече кръв. Консумирането на глог регулира сърдечния ритъм и артериалното налягане. Тъй като подобрява кръвообращението, той е подходящ и за хора, които страдат от студени ръце и крака. Хармонизира работата на щитовидната жлеза. Най-голямото предимство на глога е, че успокоява нервната система. За да усетите лечебния ефект от глога, трябва да го ядете или пиете продължително време и то системно. Освен пресни, могат да се използват и сушени плодове. Друга характерна черта на това растение е, че всяка негова част е лековита. Той е богат на витамин С, антиоксиданти, танини, флавоноиди, каротин.

Глогът е идеален за продължителна употреба. Самата билка няма странични ефекти и не засилва страничните ефекти на лекарствата. Това е важно за хора с начална форма на сърдечна недостатъчност и придружаващи заболявания, изискващи разнообразно лекарствено лечение. Друго предимство на глога е, че при продължителна употреба не се развива ефектът на привикването – не се налага непрекъснато увеличаване на дозите, за да се постигне първоначалното действие на билката. Използват се корените (отвара), листата (запарка), цветовете (запарка) и плодовете (запарка).

Рецепти на Петър Димков

За хронична сърдечна недостатъчност:

80гр. цвят от глог, 40гр. корени от валериана, 40гр. стръкове от гороцвет. Две супени лъжици от сместа се заливат с 500 мл. кипяща вода. Пие се по 3 пъти на ден преди ядене по 5 кафени чашки.

За склероза и хипертония в първи или втори стадий:

4 с.л. цветове и листа от глог се заливат с 1л. кипяща вода.Захлупват се и се оставят да престоят 1 час.Прецедената течност се пие преди ядене сутрин, обед и вечер по 1 кафейна чашка.

Сладко от глог при стенокардия:

Плодовете на глога се претриват със захар в съотношение 1:1. Ядат се по половин супена лъжица 2-3 пъти на ден преди ядене или 45 минути след това.

Спиртна настойка от глог при сърдечни проблеми:

1 с.л. цветове или плодове от глог се заливат с 1 чаша ракия. Съдът се затваря и престоява на тъмно 1 седмица. След това се прецежда през марля. Приемат се по 20-25 капки, разтворени в малко вода по 3-4 пъти на ден преди ядене.

(Рецептите са от bulgarian.cri.cn)

Глухарчето 

Глухарчето цъфти и прецъфтява по поляните и край пътеките на Гребния канал. То е универсален чистач за организма, помага срещу пролетната умора и зарежда тялото с витамини. В Германия например е традиция по това време на годината в продължение на месец да се пие чай от корените на глухарче.

Хората употребяват всяка част от него – от корена до цвета. От листата правят салати, приготвят ги на супи и всякакви ястия.

Корените с коренището или цялото растение се употребяват като средство за регулиране дейността на стомаха (засилва храносмилателния процес и увеличава апетита) във вид на отвара – една супена лъжица се залива с 200 мл вряла вода и след като изстине се пие по една супена лъжица четири пъти дневно.

Народната медицина препоръчва глухарчето против запек, за прочистване на кръвта, против хемороиди, против възпаление на пикочния мехур, при воднянка и диабет.

Надземната част с корените подобрява функциите на черния дроб, действа злъчегонно, пикочогонно, противоглистно. Лечебният ефект се дължи главно на горчивите вещества, органичните киселини и гликозидите. Установено е, че глухарчето усилва действието на подстомашната жлеза – повишава отделянето на инсулин и намалява количеството на холестерина в кръвта.

Прилага се при камъни в жлъчката, в бъбреците и пикочния мехур, при стомашни’и чревни смущения, при кашлица, екземи, подагра, болести на далака, възпаление на червата, анемия, газове, кръвохрачене и за регулиране на кръвното налягане.

Външно билката се прилага при ревматични болки, за налагане на лапи при екземи, циреи, лунички по лицето, за промивка при възпаление на очите, за гаргара при гърлобол. Млечният сок, който изпуска глухарчето, се препоръчва за мазане при брадавици. При екземи се използва смляно цялото растение, смесено с мед и топла млечна суроватка.

Рецепти с глухарче

При слабо храносмилане или жлъчна секреция

2 ч. л. ситно нарязани корени се заливат с 250 мл студена вода и се оставят да престоят 8 часа. Прецежда се и се изпива по малко на глътки за един ден.

При чернодробни заболявания

2 с. л. листа се варят 5 мин в 500 г вода. След прецеждане се пие по 100 г от течността преди хранене.

При бъбречни възпаления и задържане на течности

1 с. л. сушени листа от глухарчета се запарва с 1 чаена чаша вряла вода и се оставя за 10 минути. Пие се по една чаша сутрин и вечер.

При понижен тонус

Печени корени от глухарчета се смилат и смесват с конфитюр. Взима се 10 дена по една супена лъжица преди ядене.

При проблеми с бъбреците и за пречистване на кръвта

8 шепи цвят от глухарчета се поставят в тенджера с вода и се загряват бавно до кипване. Врят половин час и се оставят за една нощ. Прецежда се и извлекът се поставя на котлона с 2 кг нерафинирана захар. Бърка се с дървена лопатка на слаб огън (около 70 градуса °С), без да завира. Добавя се един нарязан на резени лимон, който след няколко часа се изважда. Тенджерата се оставя на котлона на слаб огън отворена и водата се изпарява бавно, докато се постигне гъстотата на пресен пчелен мед. След това се ядат по 3-4 с. л. на ден.

(Рецептите са от списание Розали)