Парти с череши, вино и шоколад в градината на Краси Кумчев

Пловдивският фермер покани приятели в имението си край Трилистник

Фермерът от Пловдив Красимир Кумчев покани приятели на парти под небето – в черешовата си градина край Трилистник. Речено-сторено. Два автомобила отпрашиха към имението на Краси снощи към 18 часа. Най-оживеното място в Трилистник се оказа именно базата на фермера. Стотина работници си чакаха бусовете, за да се приберат, когато ние, гостите, пристигнахме.

От стопанския двор, през шосето направо, и хоп – попаднахме на черния път, който минава през градините Кумчеви. Първо, покрай редовете с ябълките, наметнати от мрежи против градушки и птици. После покрай недораслите още корнишони с капково. След това до цикламените салати Лоло роса и Дъбов лист, зелето и накрая … в градината с череши.

А градината, там откъдето започваха необраните череши, беше претрупана с тъмночервени, едри, лъскави, струпани на гроздове, скрити, видими и достъпни да ги ядеш с уста направо от дървото плодове.

Партито започна изискано – с розе и шоколад. Ако си мислите, че веднага нападнахме дърветата, се лъжете. Първо се заприказвахме с домакина, защото приказката с него е част от угощението. Насреща Родопите синееха като през цигарен дим, небето синееше с идеята да покаже всички възможни нюанси на синьото, а дърветата изглеждаха толкова съблазнително, че в един момент се притесних да не тръгнат нанякъде, докато си говорим.

„Можете да ги късате с дръжки или без дръжки – както ви хареса. Но никога не ги берете ето така“, каза Краси и показа. Откъсна един цял сноп череши, закрепени върху къса клонка. Обясни, че клонката се нарича майски букет и че точно върху нея са плодните пъпки. По сегментите върху нея може да се разбере на колко години е. Плододава седем години и спира.

Всеки от нас е опитвал череши, но когато ги береш от дървото, вкусът им е по-истински. Човек се сеща за библейски истории. Но дори и за нищо да не се сеща, му е сладко и сочно. Преяжда и си казва „Стига толкова“, но после вижда поредната съблазнителка и просто не може да я отмине, защото изглежда по-вкусна от всичко досега. И продължава към другото дърво, което е още по-слънчево. Откъсва една череша с дръжката, оглежда я отвсякъде. Просто съвършена. А каква ли е на вкус?

И така, хапнахме. Набрахме си за близките. Пак хапнахме. Говорихме и хапвахме през това време. Пушачите изпушихме по цигара и отново хапнахме. Тръгнахме да си тръгваме и пътьом се спирахме, за да хапнем. Изобщо, пробвахме дали човек може наведнъж да се засити с череши за цялата пролет и цялата година.

Междувременно Краси Кумчев разказваше, че тази година е наречена на черешите – дали са най-доброто от себе си. Дърветата не са родили толкова много, че да издребнеят плодовете, нито толкова малко, че да натъжат стопаните.

Черешовата реколта на Краси се поема от огромния апетит на най-голямата търговска верига, а към цената няма забележки. Наскоро немският представител и българският търговски директор на хипермаркета дошли на място, за да видят къде, аджеба, се раждат тези слънчеви череши. И свалили шапка на фермера. Добивът от декар е 1200 кг., сортовете са Бигаро Бюрла, Ван и Бинг.

„Когато каня приятели в градината, дърветата усещат, че има разбирателство и любов, и на следващата година раждат като за изложба, защото чакат пак някой да ги опита и похвали“, обясни простата формула Краси Кумчев.

Затова благословихме градината, благодарихме на фермера и по пътя отново се изумихме на новите цветове на небето. Над Пловдив сигурно е същото, но кой да го види!