8 юли: България отказва да получи от $13-те млрд. помощ за Европа по плана Маршал

Благодарение на финансовата подкрепа на САЩ Старият континент възстановява бързо икономиката си

На 8 юли 1947 г. правителството на Георги Димитров отказва България да се включи в Плана Маршал,

разработен в САЩ. Отказът е бил решен в Москва и нашата власт не е обсъждала официално дали да приеме финансова помощ от Съединените Щати. Според Сталин подобно обвързване би било „опасно“.

Планът Маршал е по идея на държавният секретар на САЩ Джордж Маршал, който, представяйки го на студентите в Харвард на 5 юли същата година, казва: „Като работим за наше добро, работим за доброто на света.“ Президентът Хари Труман е приветствал решението.

В годините след Втората световна война Европа е била разрушена, а икономиката ѝ слаба. Затова и официалното наименование на плана е Програма за възстановяване на Европа. Липсата на стабилност в Европа се е отразявала както на икономическата ситуация на континента, така и върху цялата световна икономика.

През лятото на 1947 година на международна конференция в Париж 16 страни дават съгласието си за участие в плана: Великобритания, Франция, Италия, Белгия, Холандия, Люксембург, Швеция, Норвегия, Дания, Ирландия, Исландия, Португалия, Австрия, Швейцария, Гърция, Турция. По-късно към него е присъединена и новосъздадената Федерална република Германия.

От участие в плана се отказват СССР, Албания, България, Унгария, Полша, Румъния, Чехословакия, Югославия и Финландия.

Планът влиза в действие за 4 фискални години, започвайки от юли 1947. През този период 13 милиарда щатски долара са отпуснати в помощ на възстановяването на европейските страни, които са се присъединили към Европейска организация за икономическо сътрудничество. Не са отпуснати средства на фашистка Испания, която тогава се ръководи от генерал Франко.

В плана е записано и условието, че за да получат помощи, в правителството на страните не трябва да има комунисти. По тази причина, за да получат помощ, Франция и Италия изгонват комунистическите представители, които печелят изборите след Втората световна война.

Планът на ген. Маршал се реализира за западните държави и довежда до бързото им възстановяване и бъдещ просперитет. Западна Европа е наричана още „Маршализирана Европа“.

Икономическата подкрепа на САЩ се оказва от жизненоважно значение за укрепването на следвоенната икономика в Западна и Северна Европа и за бъдещия просперитет на съответните страни. Щатите инвестират и в победената Япония, която става една от водещите капиталистически икономики в света. Тази политика на САЩ дава силен тласък за развитието и на американската икономика.

Планът Маршал окончателно разделя Европа на два лагера – капиталистически, тоест пазарен и на принципа на свободното предприемачество. И социалистически, планов и ръководен от комунистическите партии под главното командване на СССР.