Народът гласувал с царевица и боб на първите избори

На първите избори след Освобождението на България се е гласувало с боб и царевица по простата причина, че повечето мъже били необразовани, разказват историците. Мъже, тъй като по онова време жените и младежите до 21-годишна възраст не са имали право да се произнасят по въпроса.

От малкото данни, останали от онези времена, става ясно, че ясното указание е било: ако си съгласен с предложения народен представител – пускаш боб. Ако не го одобряваш – царевица. Ако си грамотен – пишеш името му на празен бял лист.

Първото Учредително събрание,  което е трябвало да състави Конституцията, е било свикано на 10 февруари 1879 г. в старопрестолния град Търново. От общо 229 депутати само 88 са влезли чрез пряк народен вот. Другите народни представители са вкарани по звание или заради високата длъжност, която заемат. Били са висши духовници, съдии, председатели на съвети.

Гласуването боб българите са заимствали от Древна Гърция – люлката на демокрацията. Там изборите се провеждали с бобени зърна. Кандидатите за висок пост обръщали шлемовете си и населението пускало вътре бобовете си. После изсипвали събраното и броили резултата. Печелел онзи с най-много боб в шлема. Оказва се, че това е първият таен вот в електоралната история на човечеството.