Девизът на семената е „Съединението прави силата!“

От Виена към Атлантическия океан дори и скъсаното въже е здраво. От Виена към Черно море и най-дебелото въже си е тънък косъм, дава пример за лошото ни самочувствие проф. Николай Панайотов

На 5 декември проф. д-р Николай Панайотов от катедра „Градинарство“ в Аграрния университет изнесе академична лекция за растежната сила и жизнения потенциал на зеленчуковите семена. След увлекателното представяне пред пълната аудитория 8, последваха строго научни въпроси като този дали размерът (на семената) е в корелация с жизнената сила. От АгроПловдив потърсихме интервю с професора, за да зададем по-прости въпроси. Разговорът тръгна от семената, но в един момент проби тази тема и пое към земеделието въобще.

Проф. Панайотов, семената на кои зеленчукови култури са с най-голяма растежна сила?

Не, не може да се направи такова разграничение. Може да каже семената на кои зеленчукови култури по-дълго време запазват кълняемостта си, а хипотетично – и растежната си сила. С най-ниска съхраняемост и най-кратък срок на запазване на жизнеността са морковите, целината, магданоза – културите от сем. Apiaceae. Те се запазват обикновено до две години. Със същия период са семената на културите от сем. Лукови. Доматите дълго време запазват кълняемостта си – може би около 10-12 години. Докато сродната на доматите култура – пиперът, е до 3-та, 4-та година. Семената на бобовите и краставиците също се запазват дълго време – към 5-6 години. Растежната сила обаче е различно понятие.

Каква е разликата между кълняемост и растежна сила?

Кълняемостта показва възможността на семето да пусне кълн, а растежната сила показва възможността това кълнче по-нататък да развие прорастък, които е основата за развитие на младото растение. А как пък ще расте голямото растение, зависи от нашите грижи. Възможно е семената да имат висока кълняемост и слаба растежна сила. Тогава те ще покълнат, но по-малка част от тях ще развият прорастъци. Освен това много голямо значение има каква е скоростта на прорастване.

Важно е семената да прорастнат едновременно, защото тогава повече кълнове бутат почвата

и съответно – по-лесно пробиват и по-лесно излизат  на повърхността. Ако, да речем, от сто семена покълне едно, то по-трудно ще пробие почвата, а междувременно може да се изтощи. Затова дружността, тоест едновременното покълване и поникване на семената, е много важна.

Искате да кажете, че и при семената важи девизът „Съединението прави силата“?

Точно така. Когато са повече, семената си влияят положително едно на друго. Затова има значение количеството на семената, които са на едно и също място, разбира се, ако има достатъчно площ. Нали същото е и при хората! Когато живеят под общ покрив и имат необходимото пространство, те по-лесно си разрешават житейските проблеми. По-евтино им излизат комуналните разходи. И при семената има някакви алелопатични взаимоотношения, които не са съвсем добре проучени.

Това ме подсеща да попитам дали според вас е истина една публикация отпреди години, че житни семена на няколко хиляди години, открити в египетските пирамиди, се оказали годни да покълнат?

Чувал съм за това. Но тук става въпрос, че от това семе се е взел зародиш и той е покълнал. В това, не съвсем вестникарско писание, дори се описваха разликите между тогавашната пшеница и съвременната. Възможно е, все пак, единични семена да са били оцелели, защото в пирамидите както знаем условията за съхранение са идеални – там няма влага, температурата е постоянна – към 6-10 градуса, били са съхранени в глинен съд. Наскоро намериха в гробница в Египет много добре запазени в делва семена от черен пипер, което също ме учуди, тъй като това говори за комуникации между древен Египет и Индия, която е най-близкия производител на черен пипер.

Дали растежната сила при по-старите и древни сортове не е по-силна в сравнение с днешните хибриди и селекционирани сортове растения?

Предполагаемо е. Проучено е, че при някои хибриди има по-ниски свойства на семената, но като цяло не може да се твърди, че по-старите, така наречени местни, сортове имат по-силна жизнена сила на семената. Растежната сила зависи от това как се е формирало самото семе. Разбира се, това е генетически определено, но много зависи как е формирано семето и при какви условия ще го поставим.

Сигурно е обаче, че плевелните семена са с по-ниска жизненост и кълняемост.

Природата го е направила така. То, плевелното семе, е „грешно“ за нас. Но е устойчиво, защото дава много семена, много повече отколкото едно културно растение. Ако ние го направим културно растение, то вече няма да дава толкова семена, но те пък ще имат по-висока жизнена сила.

Дребните стопани, които сами си събират семена от местните сортове зеленчуци, могат ли според вас да правят селекция?

Съмнявам се. Те отглеждат зеленчуците заради плодовете им, а не заради семената. За да извършва един производител сортоподдържане, ще трябва да изкара 16 години в учене, като последните пет от тях да са в Аграрния университет. После трябва още една година да специализира. И когато започне работа в селекционен институт, ферма, фирма или организация, ще може да прави сортоподдържане. То има за цел плодът, който ще получим от дадено семе, да прилича на прадядо си. Ако го няма сортоподдържането, колкото ние приличаме на нашите прародители, толкова и това семе ще прилича на предшественика.

Дали в нашите лаборатории се извършват наблюдения за растежната сила на семената или се отчита само кълняемостта им?

Не, у нас не се отчита растежната сила, а само кълняемостта. Всъщност имаме само една централна лаборатория за окачествяване на семената, която е в ИАСАС (Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол – б.р.). В териториалните звена на агенцията напоследък не окачествяват зеленчукови семена, всичко се изпраща в София. Но пък семепроизводството в България е същото, каквото са ни всичките отрасли. Искам да кажа, че не се прави, като изключим Института по зеленчукови култури „Марица“ и една-две фирми. 

Затова ли внасяме семена на зеленчуци?

Тук важи правилото: От Виена към Атлантическия океан дори и скъсаното въже е здраво. От Виена към Черно море и най-дебелото въже си е тънък косъм.

За самочувствието ли говорите?

Не само за него.

Всичко, което е произведено на Запад е идеално. Рекламата е такава.

Няма да вземем нашия сорт, ще вземем чуждия. Сортовете се създават при определени екологогеографски условия и е нормално нашите сортове да са по-ценни за нас. Не казвам, че няма и добри чужди сортове. Но докато един сорт не се изпита поне три години как ще се прояви при определени условия, как да го сееш и отглеждаш.

Производители обясняват, че пазарът налага вносните сортове. Те са по-издържливи, по-дълготрайни, а и хипермаркетите предварително обявяват какви сортове готова продукция ще изкупуват…

Възможно е. Вносните сортове домати наистина са по-транспортабилни и с по-дълъг срок на съхранение. Но вкусът им не може да бъде добър, защото този плод не е добре узрял. Той е червен, но само отвън. При него е забавена интензивността на фотосинтезата и затова отвътре стои зелено-бял, но за сметка на това можеш да го запазиш двайсет дни.

Казахте, че у нас не се измерва жизнеността на семената. А в западните лаборатории това извършва ли се?

Не навсякъде. Откъде-накъде винаги поставяме етикета „качествени“ на западните семена? Да вземем холандските. Къде холандците да правят семепроизводство? Почва ли имат, площ ли имат, климат ли имат? Те си отглеждат семената в България, Гърция, Турция, Мароко и Тайван.  Холандия изнася семепроизводството. Има селекционни фирми, които често дори не пакетират семената в Холандия, а извън. Например холандският сорт „Сандра“ (краставици – б.р.) основно се произвеждаше в град Раковски.

Ако Европейският съюз успее да обърне слънцето,

така че Холандия да има нашия климат, тогава семепроизводствените ѝ полета ще са там. Иначе в рамките на съюза във Франция има горе-долу добро семепроизводство на зеленчуци. Ние имахме хубави традиции в тази сфера. Вчера бях на представянето на сръбска фирма, която празнуваше 10 години откак е на българския пазар. Бяха си направили рекламни материали – чанти, фланелки, които раздаваха, бяха осигурили кетъринг, бяха платили наем за представянето. И бяха издали ето този лъскав дебел каталог с техни семена и овощен материал. Когато българска фирма направи такова нещо, тогава можем да си помислим, че тя е стабилна. Това, което забелязваме при нашите производители на семена на изложбата АГРА, да кажем, е една дипляна. Не, дори само едно листче с данни за сорта. И това е. У нас повечето фирми са само пакетиращи и продаващи.

А защо е така?

Първо, защото няма разбирането на производителите на семена и на производителите на зеленчуци да се стиковат. У нас нови сортове се създават все по-рядко, защото за това са нужни пари. Имаме няколко нови сорта домати, пипери, краставици и броколи, и това е. Не се правят открити дни да се съберат фермерите и да им се покаже новосъздадения сорт. Да им се подарят 20 грама семена, за да ги пробват. „Зарибяването“ го няма. Няма я рекламата, защото го няма и консуматора. Един производител, който отглежда върху 50 дка, го смятаме за велико нещо. А това не е така.

Защото сме малка държава?

Не сме малка държава.

България е на десето място по територия в Европа.

Една Естония, Латвия, Чехия, Португалия, Швейцария, Словакия … да не са по-големи от нас? Един институт в Сърбия си позволи да закупи семечистачната машина на България и я закара в Ниш. Тази машина беше в Пловдив, в депото за зеленчукови семена на „Брезовско шосе“. Вече нямаме пакетираща машина и, ако щете вярвайте, пакетирането на семената в малки пликове става ръчно. С чашки. Так-так, так-так! Нещо, което съм го слушал за 40-те и 50-те години. Когато имахме пакетиращи машини, съм си мислил за онези години какъв ли ужас е било. Сега всички пакетиращи фирми са така. Взимат-теглят, так-так Няма автоматизирана линия. Няма ги и новите сортове. По-точно – малко са, защото създаването на един нов сорт иска пари. Не се създават частни селекционни фирми. Има една, но селекционерът ѝ, възрастен човек, се пресели в отвъдното.

 

Проф. Панайотов, описахте много безнадеждна ситуация

Но изход винаги може да се намери. Първо консервните фабрики у нас трябва да открият пазари, които да отговарят на нашия потенциал. А българският потенциал никак не е малък като природа, като климатични и почвени условия.

Но това е работа на самите консервни предприятия, нали?

Не!

Джон не си търси сам пазара!

Нито Роналдо от Италия. Пазарът му е намерен от държавата или от организацията, към която той членува. Защо на борсата в Илиенци има турски, гръцки и македонски домати, а на борсите в Истанбул, Солун и Скопие няма български? Защото договарянето на стоки става от организации. Ти казваш: Аз през февруари мога да продам 30 тона, април 42, а през август 60. За да ги има тези количества, трябва да имаш зад гърба си производители, които са обединени. Не можеш да отидеш и да кажеш: Имам 120 дка домати и през месец юни мога да продам 10 тона, август още 40.

Искате да кажете, че производителите в Гърция и Турция са обединени?

Да! Чуждият фермер членува в едно обединение за търговия, в друго за снабдяване с препарати. Защото ако е обединен, препаратите му няма да идват на магазинерска цена. Ако се продават препарати за 20 хиляди декара, колкото е едно землище със 100 или 250 производителя, цената ще е по-евтина. У нас вече 20 години се внушава, че обединението, кооперирането е нещо много лошо. А на Запад от 60 години го правят.

Мислите ли, че и у вас скоро ще започне сдружаването?

Нали знаете, че мозъкът бавно и трудно се наглася.