Днес е юбилеят на Райна Кабаиванска – старата дама с младо сърце

Примата казва, че дължи успеха си на голямото си трудолюбие и на влюбената в нея публика. Но пък и характерът ѝ е забележителен

Точно днес Райна Кабаиванска празнува 80-ия си рожден ден. Концертите по повод юбилея ѝ с майсторския клас, който води, започнаха преди няколко месеца, но най-значимият ще бъде на 18 декември в НДК. Наричат са Райна Кабаиванска „божествена“, „примата на световната оперна сцена“, „желязната дама“ и как ли не, но тя самата гледа много реалистично на себе си. „Мария Калас е експлозия в операта, а аз съм само много трудолюбива“, обяснява тя.

Истината е, че е била родена с много дарби и силен характер – можела е да стане математичка или архитект, например, каквото е било желанието на родители ѝ. Бягството от скуката обаче я накарало да избере операта, както споделя в интервюта забележителната Кабаиванска.

След като завършва държавната консерватория в София и трябва да замине на специализация в „Болшой театър“, тя избира сама да промени пътя си: вместо да стане звезда в социалистическия блок, решава, че може да покори свободния свят. Среща се с Вълко Червенков и настоява да специализира в Италия вместо в Съветския съюз. Съдбата си е съдба и дори когато нещо изглежда невъзможно, неведоми сили се намесват и правят абсурдсното възможно – Червенков се съгласява. Без да знае италиански, Кабаиванска се озовава в Италия. Никому известна, без приятели, без протекции, без нищо. но с много воля и труд, българката малко по малко, но бързо се изкачва на сцени мечта за много други неуспели артисти. Когато е на 25 години дебютира в прочутата миланска опера.

Няма да изброяваме оперните сцени, от които Райна Кабаиванска е вдигала залите на крака. Те са най-известните в света. Тя и до днес казва, че дължи успеха си на публиката и на никой друг, освен себе си. Фамозната българка има невероятен дух, а също и усещане за справедливост. Наскоро тя разказа как се е разделила с „Ла Скала“. От операта не изпълнили договорен с нея ангажимент и тя завела съдебно дело срещу тях. Те ѝ напомнили, че ако ще се съдят, Кабаиванска повече няма да се появи на сцената им, но тя го е знаела и без друго. След като спечелила битката, получила наистина голяма сума, с която си купила най-скъпото палто в света, припомни си с усмивка примата в едно телевизионно интервю.

Райна Кабаиванска не предава и приятелите си. Когато Лучано Павароти е смъртно болен, тя често го окуражава и развеселява, и никога, никога, дори и днес, не участва в злия хор за личния живот на тенора.

В своята 55 годишна кариера тя изиграва незабравими роли в изключително широк репертоар като само над 400 са изпълненията й в ролята на Тоска и още толкова като Мадам Бътерфлай. „И след толкова много изпълнения, Райна Кабаиванска може да намери винаги, за всеки спектакъл, за всяка роля – един нов жест, една нова въздишка, един нов поглед, и всеки път да достигне такъв интензитет, който в определени моменти сякаш възкресява нейната героиня“, пишат италианските медии. Партньори на Райна Кабаиванска са няколко поколения велики тенори – Франко Корели, Марио дел Монако, Джон Викерс, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Лучано Павароти, Хосе Кура, Марио Меланини, Джузепе Сабатини, Андреа Каре.

През  2013 г. Райна Кабаиванска прибави към множеството си награди и международната награда за опера – Оскар за кариера, която й бе връчена в Театро Комунале – Болоня, Италия.

Днес знаменитата българка е преподавател в музикална академия в Италия и в майсторски класове в НБУ.

Голяма част от приходите от концертите Райна Кабаиванска дарява за стипендии за млади музикални таланти. Тя основава и фонд „Райна Кабаиванска“, който отпуска стипендии за млади български таланти.

Личният живот на примата също е щастлив. Когато е на 35 години, тя се влюбва в асистента на режисьора Джорджо де Лулло – Франко Гуандалини, млад оперен режисьор и колекционер на произведения на изкуството, който е и аптекар в Модена. По-късно той става нейн съпруг. След раждането на дъщеря им Франческа (кръстена на героинята от едноименната опера на Дзандонай), Райна Кабаиванска избира Модена за свой дом. Райна Кабаиванска се радва и на поотрасналия внук Джовани, когото нарича Иванчо. 

Цитати от интервюта с Райна Кабаиванска: 

– Смятам, че човек нищо не научава през живота, т.е. продължава да повтаря същите грешки, които е правил в миналото. Поне от моя личен опит зная, че всяка грешка, която съм плащала много скъпо и съм се заричала никога повече да не я повтарям, винаги продължавам да я повтарям.

– Триумфът не ме трогва толкова много, колкото ме трогва любовта на публиката, която имам. Трябва да Ви кажа, че моята кариера не се гради нито на подкрепата на големи диригенти, нито на подкрепа на известни театри. Моята кариера се гради само върху одобрението и любовта на хората. И аз имах тази голяма гаранция например миналата година.

– Пях Бътерфлай на арената на Верона. Това е най-големият открит световен театър, 25 хиляди души, и аз усетих трогателното чувство на взаимен контакт и обич между мене и тези 25 хиляди души, които стояха като заковани през цялото време, без да се чуе нито шум от паднало шише (защото там често се пие кока кола), нито шум от възклицание. Това ми даде просто едно голямо доверие, една голяма вяра, че съм обичана, а то за мен е всичко в живота.

– Абсолютно не се страхувам от последната завеса. Напротив: чакам я с нетърпение, защото в този напрегнат живот, който сега водя, виждам колко много неща загубвам, колко много книги не мога да прочета, колко музика не мога да чуя – и не оперна музика. Така че, просто с желание чакам края, за да мога да остана малко вкъщи, да се занимавам повече със семейството си и повече с тези неща, които сега прескачам… (1981 г.)

– Винаги съм имала много ясна представа за собствените си граници, докъде мога да стигна. Така че съм правила само това, в което можех абсолютно да дам сто на сто.

– Аз съм това, което съм. И после аз съм един привилегирован човек. Да се занимаваш с изкуство, това е голяма привилегия. Щастие! 

– Изкуството е много жестоко – това е един естествен подбор. Там или можеш, или загиваш. Или си номер едно…

– Работа, работа и цел. Винаги да имаш цел в живота. Да мислиш за утрешния ден. И да не се вземаш много насериозно!