Карл Линей – селското момче, което с любов към природата получи почестите на Швеция

Като ученик великият ботаник бил безнадежден случай

Днес се навършват 237 години от смъртта на великия ботаник шведът Карл Линей, когото смътно помним от учебниците.  Той е човекът успял да класифицира и наименува природата в „трите царства“ – животни, растения и минерали. Именно Линей е предложил   видовете да се означават с две имена – родово и видово, записани на латински език. Любовта към природата, трудолюбието и постоянството издигат селянчето, родено в семейство на дребни фермери, до ректор на университета в Упсала и първи президент на Кралската шведска академия на науките. Линей получава също благороднически сан и е обявен за рицар на „Полярната звезда”.

Още от дете Карл Линей проявявал голяма любов към растенията и особено към цветята. Когато бил разстроен, майка му успявала да го успокои като му даде да си играе с цвете. Като ученик в гимназията, бъдещият рицар бил безнадежден случай особено за предмети като математика, чужди езици и теологията. Баща му искал той да се изучи за лекар, но учителите смятали, че най-подходящо би било момчето да стане чирак на обущар или шивач.

По-късно наблюдателни и добронамерени учители открили естествения му афинитет към ботаниката и го насърчили в изучаването на растителния свят.

Дълги години Карл Линей живял под опеката на учени, на които помагал, било като учител на децата им, или като ги замествал, преподавайки в университетите. Бъдещия учен прекарвал месеци наред в експедиции, по време на които откривал нови растителни видове. Едно от първите му пътешествия е до северната област Лапландия, когато бил на 25 години. Там Карл Линей прекарал шест месеца и описал около сто неидентифицирани дотогава растения. Публикувал изследванията си в книгата Flora Lapponica, където за първи път приложил своите идеи за номенклатура и класификация. Монографията обхващала 534 вида. Точно там, в Лапландия, Линей бил осенен от идея за класификацията на бозайниците. Забелязвайки долна челюст на кон край пътя, Линей отбелязал: „Ако само знаех, колко и какви зъби има всеки животински вид, колко сукални зърна и къде са разположени, може би щях да мога да разработя напълно естествена система за подреждане на всички четириноги.”

През 1735 г. е публикуван основният труд на Карл Линей Sistema Naturae. В него той очертава класификационна система за всички членове на „царствата“ – животни, растения и минерали. Животните например той представя в шест колони, като всяка носи името на един от Линеевите класове – Четириноги, Птици, Земноводни, Риби, Насекоми, Червеи, – като Четириногите са разделени на няколко разреда – Човекоподобни, Диви животни и др.; в класа на Земноводните влизат и влечугите; Червеите обхващат освен червеи, но и голи охлюви, морски мешести и т. н. Освен тези шест класа Линей отделя и половин колона на т. нар. от него „парадокси“, към които причислява митични животни като еднорог, грифон, феникс, дракон и т.н. По това време той е бил на 28 години. Карл Линей каталогизира около 4400 животни и 7700 растения.

Младият ботаник впечатлявал учените и благородниците на Швеция със знанията и усърдието си. Те финансирали изследванията му и издаването на книгите. Когато Линей преподавал на студенти, залите се препълвали, тъй като пристигали хора от далечни области, за да го слушат.

След като придобил известност и успял да увеличи доходите си, младият учен (тогава на 32 години) се оженил за Сара и двамата се сдобили с общо седем деца, едното от които починало съвсем невръстно.

На 43 години, ботаникът бил избран за ректор на Университета в Упсала и това дало силен тласък на природните науки. Въпреки, че испанският крал обещава на Линей огромна заплата, за да работи в Пиренеите, той отказва, като обяснява, че предпочита да бъде полезен на родината си.

Когато е на 60 години, Линей започва да губи паметта си. През 1774 г. получава мозъчен инсулт, който отслабва организма му, а две години по-късно получава пареза на дясната страна на тялото. Умира на 10 януари 1778 г. (70 г.) в Упсала и е погребан в градската катедрала.