50 лв. за зеленчуци и 140 за овощни по новата мярка „Агроекология и климат“

Проблемът със собствеността на земята остава основен проблем за фермерите с агроекологични ангажименти

Автор: Мартин Иванов

„Проблемът със собствеността на земите е основен за земеделските  производители, които през новия програмен период са решили да прилагат мерките свързани с агроекология”, заяви за Агро Пловдив Пламен Драгнев, председател на Асоциацията на агроекологичните земеделски производители.

Значителното увеличаване на усвояемостта на средствата по тази мярка през 2013 година според него се дължи както на промяната в нормативната база с цел улесняване на кандидатстването за подпомагане, така и на завишения интерес от страна на производителите. „Агроекологичните плащания дават една по-голяма сигурност на фермерите, които могат да увеличат приходите си и да си гарантират запазване и увеличаване на земите“, посочи Драгнев.

Според новата Програма за развитие на селските райони и новата мярка 10 „Агроекология и климат“ фермерите ще получават по около 50 лева на декар за едногодишните култури и 140 лева на декар за трайните култури. Към това се прибавят около 30 лева зелен компонент и още толкова за азотофиксиращи култури. При отглеждане на плодове и зеленчуци над 30-те лева по СЕПП и зеления компонент всеки фермер ще получава по тази мярка за агроекология около 100 лева на декар. Ако например отглежда люцерна, производителят ще получава общо около 60 лева на декар – 30 за зелен компонент и още около 30 лева за това, че тя влиза в списъка на протеиновите култури. Това важи за площите, които не са по СЕПП. Тези, които влизат в схемата за единно подпомагане ще получат помощи за нея и за зелен компонент.

Именно заради проблемите със собствеността на земите от асоциацията са внесли предложение за промяна в закона, което цели урегулиране на отношенията. Тя е насочена към запазване на границите на земите, предвидени за агроекология, при сключване на служебни споразумения за ползването им. В момента тези споразумения се изготвят така, че не винаги се покриват площите предвидени за агроекология. Сега фермерите масово се изнудват взаимно с цел да се вземат по-хубави земи.

Освен това Пламен Драгнев алармира, че една от новоприетите промени в закона създава възможност за злоупотреби. Става дума за премахване на изискването за нотариална заверка при сключване на споразумение за придобиване на земи. Според промяната вече не се изисква подобна заверка, а процедурата за удостоверяване собствеността на земята преминава през специална комисия в аграрното министерство. „Надяваме се това да е по-скоро недоглеждане на експертите, които с цел да облекчат процедурата за удостоверяване на собствениците на земите са премахнали изискването за нотариална заверка”, коментира Драгнев.

Според него често агроекологията се бърка с биологичното земеделие, а всъщност тя е  преход към него.
Въпреки засиленият интерес към агроекологичните ангажименти голяма част от земеделските производители и основно зърнопроизводителите не са готови да преминат към биологично земеделие заради високите изисквания на сертифициращите органи и проблемите със собствеността на земята. Много често не се прави разлика между заявените като екологично насочени и зелени площи. Според новата програма минимум 5% от площите трябва да се заявят като екологично насочени.

Повечето фермери се оплакват от липсата на достатъчно информация по отношение на новите моменти в ПРСР за програмния период 2015-2020 година.  Така например на мнозина от тях не е ясно кога  изискванията за директните плащания влизат в сила? Смятат, че влизат в сила след 2015 година, а те всъщност влизат в сила по-рано в кампанията по заявяване на площите.

За разлика от досегашния програмен период, в новия са създадени отделни мерки за Агроекология и климат, и Биологично земеделие. Тъй като плащания за поети агроекологични ангажименти за стария програмен период ще продължат и със средства по новата програма, се налага промяна в наредбата, която да дава възможност на фермерите да се отказват от ангажиментите по агроекология, в случай че липсват средства.  Сега подобна възможност в наредбата липсва. Държавата трябва да реши дали разплащанията по агроекология да продължат по стария начин, или да се плащат със средства от новата програма. Може да се окаже, че през 2016 и 2017 година, ако държавата спре да плаща парите за агроекология, фермерите ще продължат да изпълняват ангажиментите си без да получават компенсации.

„Агроекологичните плащания по своя смисъл са компенсаторни, а не директни. Повечето фермери обаче смятат, че трябва да получават подобни плащания и ние искаме да стане ясно, че това не е така, тъй като онези от тях, които изпълняват подобни ангажименти трябва да спазват различни изисквания”, заяви Драгнев.
Ефектът от усвояването на средствата по агроекология е многостранен.

Основната цел на новата мярка за Агроекология и климат е запазване и поддържане на затревените площи, като от началото на 2015 година се въвеждат санкции за фермерите, които са нарушили целостта на затревените площи. Именно със заявяването на затревените площи обаче беше свързан и един от проблемите през миналия програмен период, тъй като заради занижения контрол се създаваха условия за злоупотреби от фермери, заявили подобни площи без реално да извършват дейности за това. И докато по отношение на пасищата проблемът в новата програма за селските райони е решен, не така стоят нещата с ливадите, за които старите изисквания за проверки на място си остават. Според утвърдения регламент страната ни трябва да спазва изискването, че съотношението на затревените площи не трябва да пада под 5% от общия обем на заявените за обработване площи. Тъй като интересът към агроекологичните плащания сред фермерите непрекъснато се увеличава, от асоциацията организират периодично различни срещи и семинари с цел разясняване на новите моменти при кандидатстване по мярка 10 Агроекология и климат.