Константин Тренчев на 60 г.: Къде сгрешихме?

На юбилейния си рожден ден синдикалният лидер обяви, че българите са жертва на геноцид

На 8 февруари председателят в оставка на КТ „Подкрепа“ Константин Тренчев става на 60 години. Точно днес започва и деветият конгрес на синдиката, на който предизвестено Тренчев ще подаде оставка, 26 години след създаването му.

Д-р Тренчев основава синдиката в края на тоталитарната власт на БКП – на 8 февруари 1989 г., заради което влиза в затвора от май до септември. По професия е патоанатом, има и регистрирани изобретения. Съпругата му Кояна живее в САЩ, заедно с дъщеря им Мария.

Преди два дни Тренчев обясни решението си да се оттегли от председателския пост с думите: „Искам да спася душата си.“

Днес, когато започва тридневния конгрес на „Подкрепа“, лидерът изнесе мрачно слово за ситуацията в България, в което запита: „Къде сгрешихме?“

Ето и част от него: 

„Миналото не може да бъде върнато, корекции не могат да бъдат направени. Остава да се опитаме да го осъзнаем, да го осмислим, за да намерим отговор на въпроса – защо България днес е в това положение? А то е твърде незавидно. Къде се сгреши, какво се пропусна, какво можеше, а не направихме? Същевременно, трябва да си дадем ясна сметка, че България не е един изолиран остров сред световния бурен океан, че на нас ни влияят много процеси, които нямат своя зародиш на нашата земя, но които са достатъчно силни, за да влияят и на събитията, и на самите нас. Така че, имам смелостта да заявя пред вас, че живях достатъчно дълго и видях достатъчно много, пред очите ми бъдещето се превърна в история. Едно бъдеще, което е твърде различно от това, за което мечтаехме в началото.

България днес е в състояние на победена страна след дълга и унищожителна война, загубила милиони от своето население, с драстично намален трудов и икономически потенциал, без обща кауза, потъпкан национален дух, примирена и приела своето поражение. Беше създадена върхушка, самонарекла се елит от политици, бизнесмени, лица, свързани с бившата Държавна сигурност и БКП, общественици, криминални структури, широко разслоена с мощно влияние във всички сфери на обществения живот, за която българският народ не представлява никаква значима ценност.

Промените в България бяха извършени с цинизъм, жестокост и грабеж, рядко срещани в историята, с грубо потъпкване на всички човешки права, с пълно незачитане на нуждите, болките и страданията на хората.

След като бяха погазени всички Божи и човешки закони, в ход е цялостен разпад на системата от норми и ценности, и разрушаване на базовите елементи на културата, гарантиращи съществуването ни като народ и държава. Няма светини, идеали и ценности от историята ни, които да не са отречени, поругани и осквернени. Денонощно ни облъчва масирана пропаганда, която ни убеждава, че сме народ без значимост, жалък и посредствен. Нараства ескалацията на опитите за разбиване единството на българската нация, стигащи до открити провокации.

Великата българска армия, страшилище за врагове и съюзници, не съществува.

Спрямо българския народ се упражнява геноцид. Нивата на минималните работни заплати са по-ниски от тези в държави на Третия свят. Един милион и половина пенсионери и половин милион инвалиди живеят в глад, лишения и тотална мизерия. Трудовите възнаграждения на преобладаващата част от работещите, не са достатъчни да осигурят на тях и семействата им прилично жизнено равнище. Около 70% от българските домакинства не разполагат с доходи за нормална издръжка.

Селища, вилни зони и отделни домове са подложени на бандитски нападения, убийства, грабеж и насилие във всевъзможните му форми. Лавинообразно нарастват мащабите на насилието срещу личността, на работното място и при изпълнение на трудовите задължения. Посегателствата срещу живота, здравето, честта и достойнството, собствеността са неразделна част от ежедневието ни. Институциите не служат на интересите на хората. Те са превзети от корупция, лични, групови и корпоративни интереси.

Правораздаването с двойните си стандарти, в ролята си на слуга на силните на деня, основателно заслужи презрението на народа ни, както и негативните оценки на Европа.

Българското земеделие, нашата вековна гордост, остана в миналото. Малките стопанства са в агония, броят им спрямо 2003 г. е намалял с 40%. Шепа хора владеят по-голямата част от земята и обират лъвския пай от евросубсидиите.

Образованието отдавна загуби уникалния си исторически статут. Българският учител – обект на унижения, насилие и подигравки, е на последното стъпало в образователната система. Само 3% от учителите са до 30 години. Всяка година 15 000 деца напускат училище.

Здравеопазването продължава да бъде недофинансирано. За последните 6 години 3 000 български лекари са напуснали страната. Българският народ е най-болният в Европа. Стотици хиляди от населението реално нямат достъп до системата. 

В много райони на страната работещите на практика са поробени. При липса на алтернатива за друга работа, са обект на ежедневни гаври и издевателства. Действащото и ефективно трудово законодателство, което защитава работещите, е мит.

България е страна с най-бързо топящото се население в света. Демографската катастрофа заплашва националната ни сигурност, националното стопанство, пазара на труда и пенсионната ни система. Групите от маргинали и лица с дегеративни отклонения нарастват застрашително и са извън контрола на властта.

Налице е духовен, морален, нравствен, физически разпад и разложение, непознати досега в историята ни. Българската православна църква не може да се избави от комунистическото наследство. Тя е сериозно отслабена и в невъзможност да изпълнява вековната си пастирска мисия.

Преди няколко дни една журналистка ме запита: Къде отидоха хората от милионните два митинга на Орлов мост? Тъжен отговор мога да дам. Една част от тези хора емигрират в чужбина, друга – по-голяма част емигрира в себе си, затвори се, разочарована, обезверена.