Създадоха нови хибридни видове бира
Пивото е с по-висок градус, по-добър вкус и с по-студоустойчиви дрожди
Производството на бира както се знае се основава на хилядолетни традиции. За пръв път обаче учените решиха да променят радикално съществуващите рецептури и да предложат на почитателите на светлото пиво нови вкусове и аромати, пише Gazeta.ru.
При производството на всички други спиртни напитки като вино, уиски, сайдер и други вече се предлага голям набор от щамове и дрожди, които придават на напитките уникален вкус и аромат. Единствено технологията за призводство на светло пиво до сега остана вярна на традициите да използва само ограничен брой от щамове.
Група учени от финландския технически и изследователски институт обаче създадоха нови хибридни дрожди за производство на бира. Резултатите от работата им са представени в последния брой на специализираното списание Journal of Industrial Microbiology and Biotechnology. Сравнително скоро се разбра, че традиционните видове дрожди – студеноустойчивите Saccharomyces pastorianus, наречени на Луи Пастьор, откривател на микроба, причиняващ ферментацията, всъщност представляват хибриди, които се състоят от два щама. Един от тях е Saccharomyces cerevisiae, който се използва при производството на ейл, а другият – Saccharomyces eubayanus е открит едва през 2011 година. Има дори версии, според които в резултат на непредвидено смесване на дрожди, напълно случайно се стигнало до сваряването на първата бира. Узнавайки повече за хибридите на традиционните видове дрожди, финландските учени решили да въведат нови хибриди, обединяващи най-добрите качества на своите „родители”,а както често се случва дори надминавайки ги.
Било установено, че новите дрожди, освен че водят до съществено ускоряване на процеса на ферментация, са и по-устойчиви на студ и повишават алкохола в напитките с от 4,5 до 5,6 градуса, придавайки на бирата по-добър вкус и аромат. Създателите на новата бирена мая подчертават, че техният продукт няма нищо общо с процеса на създаване на ГМО, който днес тревожи все повече хора. Така новите видове пиво, които ще се произведат на базата на тези хибридни дрожди имат изгледи за успех на пазара и от тази гледна точка.
„За потребителите ни няма особено значение дали пият бира с ГМО или без ГМО. Навярно повечето от тях ще бъдат привлечени от повишеното съдържание на хмел в питието и ефекта на махмурлука от него, който за съжаление не е предмет на изследването”, заявяват учените.
Вече почти 7000 години за варенето на бира се използва основно ечемик. Тя е присъствала на масата като питие още в цивилизациите възникнали по поречието на Тигър и Ефрат, Древен Египет, Гърция и Персия. В масова напитка бирата се превърнала през Средновековието в Европа. Съдейки по това, че щамът на дрождите Saccharomyces eubayanus е открит в Индия и Патагония, но не и в Европа, считана за сегашната родина на пивото, говори, че европейците просто са го облагородили и променили, защитавайки производството му със специални закони и методи за естествена селекция на дрождите, чрез които получили по-студеноустойчиви щамове.
Превод: Мартин Иванов
По материали на Gazeta.ru