Добрият стопанин не подценява важна нужда от Молибден

В Германия по поръчка на Министерство на Тюрингия за селско стопанство, екология и околна среда бе направено продължително петгодишно изследване на влиянието на микроелемента Молибден върху културни растения. Компанията за течни торове „Лебозол България“, базирана в Плевен, чиято фирма-„майка“ е в Германия, любезно предостави на АгроПловдив резултатите от немските наблюдения за нуждата от този важен елемент.

Функция на микроелемента Молибден (Мо) в растението

Основното значение на Молибден при обмяната на веществата в растението се състои в способността му да променя валентността си и в оттук свързаните функции при ензимната обмяна на веществата.

Молибден е съставна част на редица ензими, преди всичко на нитрогеназа (свързване на молекулярния Азот от бактериите Rhizobia) както и на нитратредуктаза. Последният има основно значение за растението при азотното хранене и оттук при белтъчната обмяна и катализира нитратите в нитрити и по-нататък в амоняк. При нитратно хранене на растението има по-голяма потребност от Молибден отколкото при амониево.

Недостигът на Mo е последица на нарушен белтъчен синтез при натрупване на захари и скорбяла, тъй като приетият нитрат не може да бъде редуциран в NH₃ – процес, който е предпоставка за образуването на аминокиселини. Накрая при нарушена белтъчна обмяна е застрашен и синтеза на хлорофил. Предизвиквайки затруднена асимилация, недостигът на Молибден води до образуване на антоцианини и необичайно червено оцветяване на растението. Натрупването на нитрати във фуражните и хранителните растения може да увреди здравето на животните и човека.

Като съставна част на ензими, Молибден участва непосредствено в жизненоважни енергийни процеси на обмяна на веществата. Особено негативни са последиците от недостига на Мо при обмяната на Фосфор. От гледна точка на качеството добре снабдените с Мо растения имат по-високо съдържание на аскорбинова киселина (витамин С) отколкото тези с недостиг.

Различните култури имат различна потребност от Мо и реагират в различна степен при недостиг.

Симптоми на недостиг на Молибден при растенията

Най-общо симптомите на недостиг на Мо при растението настъпват изключително рядко и в много различно проявление в зависимост от съпътстващите условия на развитие, което затруднява визуалната диагноза.

Тъй като най-важната функция на Молибден за растението се състои в нитратната редукция, недостига на Мо проличава, подобно на недостига на N, чрез намален растеж и образуване на хлорози най-напред при по-старите листа. Краищата на листата  бързо загиват (некротират) в следствие  на натрупването на нитрати, което най-ясно се наблюдава при рапица.

Недостигът на Мо при легуминозните растения се изразява чрез изсветляване на по-старите листа, причинено от директен недостиг на Азот, тъй като N₂ – фиксацията (симбиотично свързаване на Азот) от бактериите Rhizobia е възпрепятствана. При люцерната и червената детелина недостигът на Мо настъпва в повечето случаи на отделни места, при което полето изглежда на петна.

При остър недостиг на Мо при двусемеделните растения се наблюдава намалена листна петура с или без завивания по краищата, несъразмерно развита главна жилка (Whiptail синдром), например при цветното зеле. Тези симптоми възникват непосредствено върху най-младите листа, което се отдава на ограничената подвижност на Молибден в растението. При зелевите видове често листата в сърцевината се обръщат в следствие на нарушено снабдяване с Мо.

Геоложки произход и съдържание на Молибден в почвата

Съдържанието на молибдат йони в почвения разтвор, както и общото съдържание на Мо в почвата, е много ниско. Геогенно обусловено тези съдържания се колебаят между 0,3 и 5,0 ppm. От особено значение са сведенията за естествения запас на Молибден в почвата.

Наистина площи с ниско съдържание на Мо се срещат почти при всякакъв геоложки произход, но с различна степен на засегнатост. Преди всичко това са леки, но също смесени и тежки дилувиални почви, почви от изветрял гнайс, леки и смесени почви от червен пясъчник, както и льосови почви, дори чернозем особено при суша.

Насоки за съдържанието на Мо в почвата и растенията  

Почвеният и растителният анализ са два взаимно допълващи се метода за оценка на нуждата на растението от Молибден.

Достъпът на растението до Мо се определя в много голяма степен от рН-стойността на почвата. За разлика от другите микроелементи като Бор, Мед, Манган и Цинк, чиято запасеност се покачва с намаляваща рН-стойност, дефицит на Молибден се наблюдава при почви с ниско рН, тъй като достъпът на растението е ограничен от силна фиксация на елемента в почвата. За оценка на състоянието на почвената запасеност с Молибден се използва така нареченото Молибденово число ( Молибденовото число е равно на рН-стойността плюс 10 пъти извлеченото съдържание Мо). Като допълнение на резултатите от почвените изследвания, растителният анализ дава представа за състоянието на запасеност, като взема предвид и метеорологичните условия (почвена влага) и торенето (варуване).

Нужда от Молибден при различните култури

Таблица 1. дава информация за нуждата от Молибден при различните култури. Многобройни опити през периода 1985 – 1990 с торене с Молибден изследваха повишението на добива при цветно и фуражно зеле, люцерна и рапица. При ниска запасеност на почвата с Мо се постигнаха показаните в таблица 2. повишения на добива.

Таблица 1. Нужда от Молибден при различните култури

 

 

Ефективност на торенето с Мо при люцерна, фуражно и цветно зеле, рапица

 

 

Култура	Начин на торене	Брой опити	Повишение на добива (кг/дка)
Люцерна,фуражно и цветно зеле	Почвено торене 0,05 гр/дка Мо	30	35 -81
Рапица	Листно торене 4 гр/дка Мо	30	10

Практически указания за торене

Необходимостта от торене чрез употребата на чисто микроелементен тор  се основава на почвен и /или листен анализ или на базата на доказани в практиката стойности при препоръката.

При торове, които съдържат минимални количества Молибден, почвеният и листният анализ не могат да обосноват необходимостта от торене с тях. Употребата им е насочена главно спрямо основния хранителен елемент, който съдържат, добавените микроелементи по правило покриват нормалните нужди на растението.

Недостиг на Молибден при растенията рядко се наблюдава в остра форма. Въпреки това латентния недостиг (никакви или едва забележими симптоми), който настъпва по-често, също може да доведе до намалено симбиотично свързване на Азот, оттам ограничено снабдяване с Азот и като последица намаляване на растежа и добива, както и влошаване на качеството. Затова трябва да се предприеме регулярно наблюдение на площите с култури които имат високо потребление на Мо, и особено на потенциално застрашените от недостиг парцели. Тези наблюдения сигнализират за необходимостта от растителен, съответно почвен анализ, които ще дадат сведения за състоянието на запасеност.

При налични резултати от почвени проби е необходимо торене при установена ниска и средна запасеност. При почвено торене дозата е 0,1 кг/дка Молибден (рН на почвата да не е под 5,5), при листно приложение 0,03 кг/дка. Да се вземе под внимание , че почвеното торене с Мо има ефект в най-голяма степен при култури с интензивно потребление на Молибден. Според  BERGMANN често е по-ефективно  варуване на почвата, тъй като недостига на Мо се появява изключително при почви с ниска рН-стойност. Също и доброто снабдяване на почвата с Фосфор стимулира наличието на Молибден. Тъй като растенията имат потребност от много малки количества Мо (годишно се извличат от 0,5 до 1,2 г Мо/дка) при покриване на тези нужди на застрашени от недостиг парцели се появява възможността от внасяне на Мо с третиране на семената.

Като стопански целесъобразно се препоръчва листното торене с много ниски разходни норми. В комбинация с пръскания на друг листен тор или съответно препарат за растителна защита листното даване на Мо предлага допълнителни икономически изгоди. При употребата на листно торене да се съблюдават определените срокове в развитието на растението за постигане на максимален ефект от Молибден (табл.3).

Таблица 3. Оптимален момент за листно приложение на Молибден

Култура	Стадий на развитие, момент на вегетация
Житни	Височина от 10 до 25 см, вретенене
Слънчоглед	Между 6-ти и 8-ми лист
Царевица	Височина от 30 до 40 см, завършен 4-ти лист
Рапица	Преди цъфтеж, оформени пъпки
Зрял боб, грах	Между 6-ти и 8-ми лист
Картофи	Оформяне на реда
Цвекло	Оформяне на реда
Цветно зеле, фуражно зеле	Между 4-ти и 7-ми лист
Спанак	Есента съотв. пролетта при напълно развити листа
Люцерна, детелина	Директно преди цъфтеж

Заключение

Съдържанието на Молибден в почвата се определя предимно от  геоложкия произход, следователно от основната скала. Недостиг на Мо се наблюдава при леки, но също смесени и тежки дилувиални почви, почви от изветрял гнайс, леки и смесени почви от червен пясъчник, както и льосови почви и чернозем. Състоянието на запасеност с Молибден трябва най-малкото да се контролира с почвен и/или растителен анализ, особено при отглеждане на култури с интензивно потребление на Мо (легуминозни, рапица, зелеви, салата, спанак, домати), при застрашени от недостиг почви с ниски рН-стойности, в случай на необходимост  чрез целенасочено торене да се предотврати влошаване на добива и качеството.

Ако се установи ниско молибденово число се препоръчва  почвено торене с 0,1 кг Мо/дка (запасяващо торене за 4 години) , съответно годишно листно приложение с 0,03 кг Мо/дка. В случай на листно торене, същото може да се осъществи в комбинация с друг листен тор или препарат за растителна защита. Варуване на почвата е много ефективно, тъй като недостигът на Мо се появява изключително при почви с ниска рН-стойност.  Доброто снабдяване на почвата с Фосфор стимулира наличието на Молибден. За покриване на нуждите от Молибден на потенциално застрашените от недостиг места се използва и третиране на семената за посев с Мо. Състоянието на запасеност на почвата с Молибден се проверява чрез почвен анализ в интервал от шест до десет години.