Земеделецът днес е първо чиновник, а ако остане време – фермер

Стопаните трябва да минат през иглени уши, за да не получат нотификация, че дерогацията им не се приема

Автор: Надя Петрова

Земеделците вече започнаха да се губят в превода. Ако си мислите, че най-важното занимание на един фермер е да отгледа добра реколта или да увеличи млеконадоя, наистина се лъжете. Днес земеделецът отстоява правото си да се занимава със селско стопанство, четейки поредните нормативи с тълковен речник в ръка. Да, той не чете учебници по приложно растениевъдство, животновъдство или по растителна защита, а проучва новите европейски изисквания. Земеделието вече не е най-важната дейност на фермера. Европейските изисквания изтикаха работата на полето на заден план. А тези изисквания са толкова много и толкова на брой, че за да се спазят, фермерът трябва да мине през иглени уши.

Скоро стана ясно, че земеделският производител – административно понятие, наложено през предишния програмен период – вече ще се нарича земеделски стопанин. Това – добре, лесно е да се запомни. Биологичните фермери трябва да знаят пък, че продукцията им в никакъв случай не е „еко“ или „органична“, а е само „био“. И това е лесно, но трябва да се знае, иначе са възможни и глоби.

Оттук нататък обаче фермерът трябва да усвои речника на Брюксел, преведен у нас не с нашенски думи, а на високо брюкселско ниво за по-лесно. Разбира се, земеделецът може да продължи да съществува и без да знае какво е дерогация, и каква е разликата между директива и регламент. Но нека все пак да преведем тези думички:

Дерогация може да се преведе като право на нашата държава да не приложи определено изискване, да се отклони от него.

Регламентът пък е законодателен акт на Европейския съюз, който става незабавно изпълним като право във всичко държави-членки едновременно.

Директивата е нещо като препоръка, с която все пак в определен срок трябва да се съобразим.

Нотификациите от Европейската комисия са просто съобщения, но ако думата се употреби по този начин, не звучи така застрашително, както „нотификация“.

Тези понятия е добре да се знаят за обща култура, но другите, които засягат пряко земеделието, трябва да се усвоят като майчин език.

Например – екологично насочени площи, постоянно затревени площи, диверсификация на културите и т.н. Тук има проценти, височина на посевите, броене на дървета, измерване на короната им.

После, по площните мерки в Програмата за развитие на селските райони и особено по мярка 10 „Агроекология и климат“ земеделците трябва да знаят землищата на Царския орел и гъските, за да са наясно дали могат нещо да получат, ако занемарят нивите си. Трябва да видят също дали добитъка, които отглеждат, не е от рядка порода. Или пък доматите на нивата не са от рядък сорт с местно значение. Но дори да установят, че развъждат животни или растения от списъците, това не е достатъчно, за да получат финансиране. Съответната институция трябва да го потвърди.

В момента най-важното нещо за фермерите е да не объркат кодовете, когато подават заявления за директните плащания. Ако направят тази грешка – край на субсидиите. А някои кодове са различни спрямо предишния програмен период.

Правните основания, споразуменията за белите петна – това не може да мине без да се наемат хора да помагат. И ако да кажем, че фермерът се справи като отличник в бумащината по подаване на заявления, не го чака ваканция след това.

Дневниците! Постоянно трябва да попълва дневници – за горивата, за растителната защита, за качествените плодове, за техниката, за качеството на млякото, за заплождането на кравите и овцете, ако са под селекционен контрол, за количествата мляко на ден, за ваксинациите и т.н. Трябва да пази всяка фактура и т.н….

… За да не получи накрая фермерът нотификация, че дерогацията му спрямо българския регламент не се приема, защото не е спазил ангажиментите си.