Болно: Селскостопанска академия чезне, докато чака своя закон

В Работната група, създадена да обмисли план за преструктуриране на ССА има повече ректори отколкото учени от академията. Защо, попитаха остро на днешната кръгла маса в Пловдив

Селскостопанска академия (ССА) чезне, докато чака закона, който трябва да ѝ даде административна и финансова независимост, подобна на тази, с която разполага Българската академия на науките. Това стана ясно от кръглата маса за бъдещето на аграрната наука, която се проведе в Пловдив. В нея взеха участие учени от институтите и станциите в и около Пловдив, зам.-председателят на ССА проф. Христо Даскалов, главният научен секретар в академията доц. Виолета Божанова, както и депутатът от левицата проф. Светла Бъчварова. Организатор на събитието бе Регионалният научно-технически съюз на специалистите от земеделието с председател проф. Христо Бозуков.

Най-тежкото не са съкращенията, а фактът, че млади хора, докторанти и други вече обучени хора, напускат по собствено желание институтите, казаха участници в дискусията. Работните заплати в академията не са повишавани от 2008 г. и е редно въпросът да се постави пред Народното събрание, предложиха научни работници. Светла Василева, която е синдикален лидер в аграрната сфера, уточни пред АгроПловдив, че средната заплата сред научния състав в ССА е 565 лв., а сред обслужващия персонал е 406 лв.

 

На въпроса защо толкова години законът за ССА не може да бъде коригиран, така че академията да премине на пряко подчинение на Министерския съвет, депутатът Светла Бъчварова не успя да даде приемлив отговор. „През периода 2005-2009 г. имаше съпротива от коалиционния партньор“, поясни проф. Бъчварова, която тогава бе зам.-министър в МЗХ. „Но тогава нямахме проблем с бюджета, който бе 45 млн. лв.“, поясни тя, сравнявайки го с тазгодишния, който е 20 млн. лв. Приходите от научните звена към академията неизменно са в рамките на 13-15 млн. лв. Големият проблем на ССА е, че няма достъп до спечелените със собствени усилия средства.

„През 2013-2014 г. пък моя грешка бе, че се доверих, че законът ще излезе за шест месеца направо през Министерския съвет“, добави депутатът, който през посочените две години бе председател на земеделската комисия в парламента.

Някои от присъстващите остро попитаха защо в работната група към ССА, която трябва да създаде схема за преструктуриране на академията, има повече ректори, отколкото представители на земеделски институти и опитни станции.

Бе поискано също така към Фонда за научни изследвания към БАН да има специален бюджет, определен за ползване от ССА.

Представителите на ръководството на академията обясниха, че ще има множество подобни срещи из страната, за да се вземат повече мнения как да продължи и оцелее ССА.