Асоциация плаши с протести заради агроекологичните плащания

Асоциацията на агроекологичните земеделски производители (ААЗП) се готви за протести, в случай, че Министерството на земеделието и храните (МЗХ) не се откаже от 15-та поправка на старата Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. Това гласи съобщението на асоциацията, изпратено до медиите заедно с входираното в МЗХ и в земеделската комисия в парламента становище.

Прочети още: Четири земеделски организации искат среща с Бойко Борисов за дивите гъски

Гъски или избори?

В наскоро представената поправка на ПРСР се променят изискванията по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ от мярка 214 „Агроекологични плащания“.

ААЗП счита, че с предлаганите промени се погазват правата на фермерите, които са одобрени за изпълнение на 5-годишни агроекологични ангажименти и стриктно спазват разпоредбите и изискванията на направлението, тъй като многократно се повишават разходите и изискванията към тях, а в същото време се намалява двойно ставката на подпомагането.

Според асоциацията парите, които би следвало да получат фермерите с 5-годишен агроекологичен ангажимент, ще се използват за изплащане на субсидиите за зимуващи гъски по мярка 10 „Агроекология и климат“.

„От МЗХ противоречиво отговарят, че няма предвидени средства в новият програмен период на ПРСР (2014-2020) за плащания по старата Програма (2007-2013) за сеитбооборота за 2016 и 2017 г. В същия тон са и публичните изявления на зам.-министър Грудев, който категорично твърди, че няма да има пари за сеитбооборот след 2015 г. и фермерите следва да се откажат от продължаването на агроекологичните си ангажименти, без да се налага да връщат получените до момента средства“, обясняват от ААЗП.

От асоциацията питат защо се решава спирането на тази дейност (сеитбооборот) две години преди приключването й и преди да е налице реалният агроекологичен ефект по отношение на нитратното замърсяване и почвената ерозия, и при категоричната липса на правна рамка и обосновка за нейното „доброволно прекратяване“? Защо България и ЕС „инвестират“ три години в агроекологията и се отказват, а съдебните искове от страна на земеделските стопани за пропуснати ползи ще бъдат изяло за сметка на бюджета на страната ни? И кой ще поеме отговорност и ще плати за това, и трябва ли тогава отново да бъдат заклеймени зърнопроизводителите като „врагове на земеделието“ и държавата?