Човекът със 100-те оранжерии, който взе ума на холандците

Иван Гатев от Трилистник пръв започва да отглежда пипер в тунели, а към края на есента няма по-голям производител на репички от него

Преди години в бялото стопанство на Иван Гатев край село Трилистник, община „Марица“ пристигнала група холандски експерти по линията на обмяна на опит. По това време Гатев бил покрил дъгите на около 50 тунели с найлон и отглеждал зеленчуци. „Кой се занимава с производството?“, попитали холандците. „Аз“, отговорил нашият човек. Те го огледали от глава до пети и обратно. „А с търговията“, продължили да любопитстват. „Аз“, отзовал се Гатев. Холандците не повярвали. „Все някой ти помага“, недоверчиво казали чужденците. „Да“, съгласил се Иван. „Децата.“ А по това време синовете му наистина били деца и експертите почти се обидили.. После, когато повярвали, че този човек, този роб на тунелите – Гатев от Трилистник, не се шегува, му обяснили, че в Холандия има направени разчети за това едно семейство каква оранжерийна площ може да стопанисва със собствени сили. Те казали, че

една фамилия може да се грижи за около 20 декара. Тази площ била два пъти по-малка от площта, върху която се бил разгърнал Гатев. Оттогава досега той е направил над сто оранжерии, които нарича тунели. Всяка от тях е с площ между 350 и 450 квадрата. Всъщност, производителят е надхвърлил 4 пъти холандската норма на разумност. Стопанството му е все така семейно, синовете са пораснали и помагат, а работниците, според сезона, са от 10 до 30.

Към края на 90-те години на миналия век Иван Гатев създал първите си тунели, вече като фермер. Преди това, през социализма, той работел и като помощник готвач, и като изкупвач в борсата за зеленчуци в Пловдив. Но също така направил и полиетиленови тунели в двора си от декар и половина. Отглеждал цветя, защото без допълнителни приходи и със заплата под 100 лева, можел да осигури единствено мизерия за семейството си. Но пък как се отплащало оранжерийното производство, не е за вярване! Само за няколко дни работа, семейството изкарвало месечните си заплати от трудовите договори в предприятията, където работили. А за няколко месеца приходите надхвърляли годишните трудови възнаграждения.

Когато започнала ликвидацията на селското ТКЗС, Гатев закупил първите 17 дка земя, заедно с няколко халета. След 10 ноември отначало се занимавал с експорт на зеленчуци към Полша, Чехия, Унгария и Русия, но после разбрал, че неговата истина е в производството. Закупил от Кремиковци тръби за отопление, направил котел, покрил няколко тунела и започнал да отглежда домати и краставици. Попаднал точно в окото на голямата инфлация през 1996/1997 г. Спомня си оттогава един телевизионен репортаж от разходката на новия президент Петър Стоянов из пазара „Кирков“ в София. Докато президентът обхождал сергиите, камерата показвала етикети от 400 лева за килограм домати. Но когато ескортът отминал, търговците обърнали етикета и се появила истинската цена – 1400 лева за килограм. „През 1997 г. изкарах 270 милиона лева от оранжериите“, припомня си човекът от Трилистник. Освен инфлацията, другата причина за внезапното забогатяване била, че производството на зеленчуци рязко намаляло в онези години. Банките давали огромни лихви и народът предпочитал да живее от приходите, които давали спестените пари. Но Гатев и тогава бил чешит. Днес вече знае, че е роден, за да бъде роб на работата си. „Един лек ден не съм имал в живота си. Един почивен ден не знам какво е. Така е и за цялото семейство. Понякога синовете се бунтуват, искат да излязат от този казан с катран. Но ако дори само за година спрем, тези тунели ще паднат и всичко ще се затрие“, споделя производителят-търговец.

Силно впечатление му е направил един репортаж с английски фермери. „Ние сме специални хора“, казали те. „Бие ни градушка, дъждове ни давят, но не се отказваме. Не работим, за да станем богати, а защото това е мисията ни. Произвеждаме храна за хората и винаги ще го правим.“ Иван Гатев е готов да повтори тези думи и за себе си. Той е от специалните хора.

Още през 1998 г. стопанинът на тунели се отказал да ги отоплява. Решил го изведнъж, когато видял на пазара през зимните месеци картонени щайги с турски домати, подредени като за изложба. Продавали се само за 0.80 лева за килограм. А Гатев вече си бил направил сметката, че само отоплението в неговите тунели излиза към лев за кило продукция.

Той е първият земеделец в страната, който започна да отглежда пипер в оранжерии. Малко преди 2000-та година Гатев пробвал с разсад от холандски сорт. В края на месец май извадил първата стока на пазара при много висока цена. Пиперите се радвали на голямо търсене. Оттогава спрял да отглежда домати и краставици.

„Берем пипера през пролетта и началото на лятото, когато цената е добра. Към август-септември, когато е готов и полският пипер, ние спираме да берем и подновяваме в края на октомври и през ноември. Тогава цената отново е висока“, обяснява пазарната си тактика оранжеристът. Към момента вече е оскубал пипера, но в половината му оранжерии растат репички и зелен лук, а в още няколко тунела приключва беритбата на тиквички. Репичките са върху 20 декара и засега в страната няма по-голям производител на този зеленчук от Гатев. С тях той зарежда големите търговски вериги.

Семейството пласира стоката освен в хипермаркетите, но и на пазара „Дружба“ в София, където държи склад. Преди големият син да се включи в работата, поемайки търговията, Иван Гатев е тръгвал всяка нощ, по малките часове, с камиона към София. За да не заспи, е държал подръка шише с вода и пулверизатор. Когато усещал, че очите му се затварят, пръскал лицето си да ги държи отворени.

В стопанството полиетиленът на тунелите въобще не се сменя. Когато се скъса, на същото място се лепи нов. Гатев знае, че така осветлението се намалява и добивите падат, но е наясно и с това, че подмяната на покривалата на всичките тунели е непосилна работа.

Реколтата от тунелите е няколко пъти по-слаба от тази в стоманено-стъклените оранжерии. Но изграждането на модерно и сигурно съоръжение не е във финансовите възможности на семейството. Ако го направи, години наред ще трябва да изплаща инвестицията, а времената не са добри за земеделците. „Най-хубавите години бяха преди да влезем в ЕС“, обяснява производителят. Тогава е имало сериозни мита върху вноса на зеленчуци, което давало тласък на родната продукция.

Тунелите на Гатеви са върху 50 декара, а отделно от това семейството притежава още 150 декара, върху които отглежда полски зеленчуци. Реколтата от тях обаче не е сигурна. Тази година например дъждовете наводнили нивите.

Един ден, отдавна, Иван завел децата си на гробищата, за да им покаже къде почиват корените на рода. Те видели плочите на баби и дядовци, и на прародителите си. Докато им разказвал за тях, погледът на Иван паднал върху един много стар надгробен паметник с нечетливо име, закрито от плесени. Поизчистил камъка и тогава видял, че един от неговите прадядовци е носел фамилията Бахчевански. Бахчевански като бахча, бахча като градина. И тогава му светнало, че неговото занимание му е по наследство. И че за добро и лошо, отглеждането на зеленчуци му е писано на него, и на децата му.