2016 г. носи силен инвестиционен заряд за земеделието и рибарството
Автор: Камелия Димитрова, мениджър на консултантска компания Novek
2016 г. се очертава да е една от най-силните в усвояването на еврофондовете от бизнеса. След огромния интерес и многобройните инвестиционни проекти през 2015 г., няколкократно превишаващи бюджетите по отворените процедури, одобрените проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) ще започнат своето изпълнение през 2016 г. Най после ще бъдат отворени и мерки от Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 г.
В българската икономика ще навлязат инвестиции на стойност над 500 млн. евро. В тази сума са включени средствата от подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, както и средствата от проектите по подмярка 4.2 „Преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, чието изпълнение ще започне през втората половина на 2016 г., след като ДФ „Земеделие” приключи с ранкинга.
Анализът на приемите по изминалите процедури показва, че тази и следващата година са изключително подходящи за стимулиране подема в икономиката и нашето правителство би могло да се възползва от проявения значителен инвестиционен интерес, като увеличи бюджетите по отворените процедури. В момента сме в началото на програмен период 2014-2020 и средствата по всички програми са налични в пълен размер, така че най-далновидното решение е да се одобрят максимален брой проекти сега, а не да се пазят средствата за в бъдеще, за да не бъдат загубени.
ПРСР – очакват се промени в движение
През 2016 г. по ПРСР, освен отварянето на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” през месец юли и 4.2 „Инвестиции в производство/маркетинг на селскостопански продукти” през месец октомври, ще има и други интересни възможности за бизнеса и земеделието.
Подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства” вече е позната, но от аграрното министерство на няколко форума подчертаха, че съвместно с браншовите организации ще променят някои от условията, а също и че ще намалят тавана на субсидията. Досега той бе 1,5 млн. евро.
Подмярка 4.2 отново е насочена основно към земеделски производители, като най-общо цели да затвори цикъла на производство. Предоставя възможности за подобряване цялостната дейност, икономическата ефективност и конкурентоспособността на предприятията от хранително-преработвателната промишленост чрез финансиране за по-добро използване на факторите за производство; въвеждане на нови продукти/процеси/технологии, както и подобряване качеството и безопасността на храните и тяхната проследяемост; намаляване себестойността на произвежданата продукция и др.
Интерес за земеделските производители представлява и подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства”, която се очаква да отвори за прием през месец април. Помощта, която се предоставя, е в размер на 15 000 евро и представлява плащане на 2 транша: първо плащане – в размер на 10 000 евро и второ плащане – в размер на 5 000 евро. Подмярка 6. 3 е част от тематичната Подпрограма за развитие на малки стопанства. По тази подмярка няма самоучастие, средствата, които се предоставят са безвъзмездни, като първия транш на помощта се извършва непосредствено след одобрение на проекта. На принципа на „Млад фермер”, кандидатите трябва да изпълнят определени условия за периода на бизнес плана, след което могат да кандидатстват за второто плащане.
Една от най-очакваните подмерки, а именно 6.4 „Инвестиционна подкрепа за неземеделски дейности” не е предвидена в индикативния график и това е разочароващо за бизнеса, тъй като подмярката е важна за развитие на микро-бизнеса в селските райони и за диверсификация на дейностите на земеделските производители. Друга дълго чакана подмярка е 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители”, по-добре позната като „Млад фермер”, също няма да отвори прием през тази година.
Нашият съвет към кандидатите по Подмярка 6.1 и Подмярка 6.4 е да не се разочароват предварително, тъй като поради предизвикания огромен интерес към тях, не е изключено ДФ „Земеделие” да предприеме промени в индикативния график и в подходящи срокове да отвори прием по някоя от тях.
Най-после „Морско дело и рибарство“
Тази година се очаква да бъде благодатна и за сектор „Рибарство и аквакултури”. Въпреки, че все още няма окончателен (одобрен) вариант на Програма за морско дело и рибарство за периода 2014-2020г., се забелязва засилен интерес от страна на рибари и рибовъдни стопанства.
Най-актуални са мерките за „Диверсификация и нови форми на доход”, „Иновации” и „Преработка на продуктите от риболов и аквакултури”, които се очаква да стартират през третото тримесечие на 2016г. и които ще водят до подобряване конкурентоспособността и жизнеспособността на предприятията в сектор „рибарство”; подпомагане за засилване технологичното развитие, иновациите и трансфера на знание в сферата на „аквакултурите”, в това число въвеждането на нови, устойчиви производствени методи; насърчаване инвестициите в секторите на преработването и предлагането на пазара на продуктите от риболов и аквакултури.
През четвъртото тримесечие, програмата ще отвори мярка 2.2 „Продуктивни инвестиции в аквакултури”, която е насочена основно към малки и средни предприятия в сектор „аквакултури”, за подобряване конкурентоспособността и жизнеспособността им, както и подобряване безопасността и условията на труд.
Най-трудната стъпка
Изготвянето и управлението на проект е безспорно най-трудната стъпка от целия цикъл на подготовка, кандидатстване, одобрение и изпълнение. В едно изречение, подготовката на проектна документация включва разработването на бизнес план, апликационна форма и бюджет, спрямо изискванията на финансиращата програма. Независимо от желанията, идеите и убежденията на кандидатите, всяка програма или схема има заложени определени строги критерии и изисквания. Допускането на стандартни грешки; неспазване на някое от изискванията или грешно попълнени декларации или бюджет могат да бъдат фатални и да доведат до отхвърляне на проекта.
В тези случаи, е препоръчително кандидатите да се обърнат към екип от специалисти, които са наясно с всички процеси и етапи, през които се преминава, за да бъде постигната крайната цел, а именно одобрението на проекта, доброто му управление и изплащане на субсидията в рамките на заложените срокове.