Приоритет ли е овощарството или усвояване на евросредства

Автор: Николай Вълканов, ИнтелиАгро

Българският прочит на новата Обща селскостопанска политика на ЕС, която ще се прилага до 2020 г. разглежда сектор „плодове“ като приоритетен. Овощарството получава повече плащания на площ (обвързаната подкрепа на хектар, въведена от 2015-а г.), а инвестиционните проекти в сектора са с предимство в Програмата за развитие на селските райони, като получават повече точки при крайната оценка.

Бюджет

По Първи стълб (директните плащания на площ) сектор „плодове“ ще получи обвързана с производството подкрепа в размер на над EUR 120 млн. в периода 2015-2020 г. В тази сметка не влизат останалите схеми на площ (СЕПП, зелени плащания, преразпределително плащане), по които са бенефициенти всички земеделци, обработващи земя. Справка с решенията на останалите страни-членки на ЕС показва, че България е отделила най-голям бюджет за обвързана подкрепа за плодове в абсолютна стойност в цялата Общност. Нито Полша, нито Гърция, които в последните години са конкуренти на нашите производители (едната на ябълки, другата на праскови) не са заделили подобни суми. За сравнение, Полша е отделила EUR 90 млн. за сектора, но те ще отидат изцяло за подкрепа производството на меки плодове (ягоди и малини), а Гърция – под EUR 18 млн. до 2020 г., които ще се дават единствено за праскови (по-голяма част от обвързаната подкрепа отива за цитрусови плодове).

Занижени изисквания за обвързана подкрепа

Как се разпределя обвързаната подкрепа у нас? На единица площ, но след като бъде доказан определен минимален добив от култура. Този минимален добив е определен от Министерство на земеделието и храните, както следва – при ябълки 434 кг/дка, череши – 227 кг/дка, сливи – 302 кг/дка, праскови – 251 кг/дка, кайсии – 185 кг/дка… нататък няма смисъл да се продължава, защото всъщност е срамно и смешно. Това са добиви, които всеки аматьор, засадил 15 дръвчета в двора зад къщата би могъл да постигне без да полага абсолютно никакви грижи за тях.

Какво плодопроизводство стимулира МЗХ по този начин? Нископродуктивно? Аматьорско? Производство в сивия сектор? Или и трите едновременно?

Всеки от тези варианти уврежда дългосрочните интереси на бранша. Добивите, които трябва да се докажат са в пъти по-ниски дори от официалните за страната (ябълки – 1,4 тона/дка, череши – 0,5 тона/дка, сливи – 0,5 тона/дка и т.н.). Самите официални добиви също са близо два пъти под потенциала на една добре гледана конвенционална градина, под средните за ЕС и няколко пъти под тези на водещите производители. Градини, които дават подобни добиви не трябва да бъдат поддържани на изкуствени дишане, а напротив – трябва да бъдат изкоренени и подновени. Особено, ако целта ни е наистина да развиваме отрасъла и той да следва последните тенденции в овощарството.

Дори да приемем, че с ниските добиви администрацията е искала да защити фермерите при пропадане на реколтата и лоша година, то логично е да се запитаме дали това е начинът? При положение, че има държавна помощ за съфинансиране на застрахователни премии, например. Или като имаме предвид, че модерните технологии позволяват производителите да се защитят от почти всички влияещи на производството климатични явления.

Неадекватни признати разходи за създаване на насаждения

Тук идва мястото на Програмата за развитие на селските райони. Както вече отбелязахме, инвестицията в овощни насаждения получава по-голям брой точки при ранкинга на проектите. Държавен Фонд „Земедилие“ обаче признава разходи за създаване на овощни насаждения до определен размер. Докато за някои култури този размер е сравнително близък до адекватния, то за други той е силно подценен. Нека погледнем какво показва практиката. За създаване на ново насаждение от ябълки се признават разходи от около 2000 лв./дка. Това е на база 200 дръвчета на декар, заедно със съответните манипулации, услуги и консумативи и като гъстота на насаждението се приближава до долната граница на интензивност за културата в наши дни. При черешите, обаче, които са една от най-перспективните овощни култури у нас през последните години, разходът, който може да се признае е в порядъка на 1000 лв./дка при предвидени 50 дръвчета на декар. Това е на светлинни години от модерните технологии в черешопроизводството, които позволяват засаждане на между 80 и 200 дръвчета на декар и добиви от 4-8 тона. Подобно е положението при сливите и прасковите – с признати разходи, неотговарящи на модерните технологии на засаждане и формировка. А това са култури, при които също бяха развити различни модели през последните години, позволяващи по-голяма гъстота, по-бързо влизане в плододаване и по-високи добиви.

За създаването на орехова градина пък – определен хит, поне откакто има субсидии за биологично отглеждане на орехи, стимулите са толкова далеч от интензифициране на новите насаждения, че там е трудно да се говори за друго, освен за „усвояване“ на европейски средства (за да не използваме по-силна дума).

В общия случай ПРСР не прави разлика между интензивно и конвенционално насаждение. Това е особено странно с оглед на световните тенденции в сектора и факта, че става въпрос за публични средства, с които се правят инвестиции с 15-20-30 годишен хоризонт.

При това положение, например, шансът някой да инвестира в модерно, интензивно черешово насаждение, чието създаване струва три пъти повече на единица площ от заложените по ПРСР разходи, спада значително. Даже клони към нула като вземем предвид интензитета на подпомагане, който вероятно ще бъде понижен на общо основание, и невъзможността да се финансира напояване по Програмата.

Ако сектор „плодове“ бе приоритетен

Ако сектор „плодове“ наистина беше приоритетен, при подпомагане на развитието му трябваше да се вземат предвид редица неща (без да претендираме да сме изчерпателни):

• Потенциалът и пазарните перспективи пред различните култури – безпредметно е да се стимулира производството на всички видове плодове. Много по-ефективно би било финансовите ресурси да се насочат в 3-4 ключови направления, в които страната ни има конкурентни предимства и те да бъдат развити за кратко време на световно ниво.
• Обстоен преглед на последните научни изследвания и тенденции в овощарството – нови сортове и подложки, схеми на засаждане, които да бъдат взети предвид при изготвянето на ПРСР.
• Местните условия за развитие – достъп до вода и напояване, работна ръка, райониране на културите и т.н., за да се снижат рисковете от разхищение на публични средства и да се направи прецизна оценка какво може да се развива успешно на база наличните производствени фактори.
• Определяне на няколко варианта за изграждане на нови насаждения при избраните 3-4 приоритетни култури. Тези варианти биха могли да включват съответната комбинация от подложки и сортове, схеми на засаждане и изисквания към проектите да включват напояване, а защо не и някаква форма на защита на продукцията в рискови райони (примерно мрежи против градушка). Определяне на сортовата структура на градините, които ще се създават с публична подкрепа може да звучи радикално, но истината е, че при сегашната сортова структура на овощните насаждения в страната, възможностите за износ са силно ограничени.
• Преразглеждане ставките за биологично производство и драстичното им намаляване при някои видове черупкови, тъй като създават огромни изкривявания и практически послужиха за източване (ето, че използвахме думата) на Програмата.
• В интерес на държавата е секторът да излезе на светло, така че ако ще се отпускат публични средства за обвързана подкрепа следва добивите, които трябва да се доказват, да бъдат свързани с реалността. Това би създало стимул и за повишаване продуктивността на градините.