Тъжният монолог на един фермер: Животновъдството е бита карта, то умира

Браншът все още се държи от емоции, традиции, навици, но няма логика да го има

Йордан Тотев, собственик на кравеферма със 70 животни в село Трилистник, община „Марица“

От 21 години съм в животновъдството. Ще ви обясня защо ще се откажа от него.

Първо, много тежка е икономическата ситуация в бранша. Цената на млякото се срина с 25-30%. На вас ако ви отрежат заплатата с 10-15% вие как ще си попълните семейния бюджет? Каквото и предприятие да е, не може да издържи на 30-процентен икономически удар. Последните субсидии (10.2 млн. лв. – б.р.) потънаха без да ги видим. Бяха 16 лева на животно плюс 1.2 стотинки на литър мляко. Те не ги дадоха на бранша, дадоха ги на поголовията, за да си изчистят сметката. Дадоха ги на калпак, без да се замислят, без да си направят обосновка. „Чакай да раздадем едни пари, да замажем очите на хората“, това си казаха.

Дали държавата има вина за този срив на цената на млякото, дали участва или не участва – това са други въпроси, които няма да засягам. Сега говорим само за икономическата страна на млекопроизводството. Ние всички, дали сме малки или големи, имаме взаимоотношения с банките. При тази сложна ситуация, трудно си обслужваме кредитите.

Ако в един бизнес не се инвестира, той не може да върви напред. Или падаме, или вървим нагоре. Не инвестираме, значи падаме. Аз лично за себе си мога да кажа, че от две години не съм инвестирал една стотинка във фермата. Повярвайте ми, така е, и няма да инвестирам докато не се стабилизират нещата. Но се съмнявам, че това ще се случи. Но аз вървя към ликвидация, така или иначе.

Няма място за мърдане и инвестиции. Не съм участвал по мярка 4.1 или коя да е мярка, защото се изискват собствени средства. И мога да ви уверя, че много малко животновъди са участвали по мерките на Програмата за развитие на селските райони. Аз лично за себе си съм решил, че една стотинка няма да заложа повече в този бизнес. Защото това, което сложа, то потъва.

Държавата няма политика за бранша. След като държавата няма виждане, ние къде отиваме? Досега не съм чул за програма, която да казва: „В България имаме 200 хил. животни и произвеждаме 400 хил. тона мляко. Догодина (след прилагане на определени лостове) животните ще станат 220 хиляди, а млякото 450 хиляди тона. Не! Държавата действа като пожарникар. Така миналата година вместо да ваксинира животните срещу Син език през февруари-март, го направи през април.

И сега за капак – Заразен нодуларен дерматит. Никакви мерки, никаква отговорност. А този нодуларен дерматит е вилнял в Турция и Гърция. Той може да унищожи не за няколко месеца, а за няколко седмици 50 процента от животните. Говори се, че Гърция е получила разрешение от ЕС да ваксинира срещу болестта, но за сметка на това няма да изнася три години живи животни и месо. Аз да попитам: Нашите (производители) какви продукти ще изнесат след няколко месеца? Не само никакви, но държавата ще плаща за обезщетения за убитите животни. Това е страхотно! Ние си говорим с колегите с какво да пръскаме. Аварийно купуваме лекарства. Аз закупих и дадох на колеги само и само да напръскат. Защото в селото има няколко дребни животновъди, които не се водят на отчет никъде – с по една-две крави. Поел съм ангажимента да отида да напръскам и тях само и само да не се появи тази болест тук, защото и моето стадо ще си отиде.

Имам 70 животни. Карам на минимума, за да мога да поддържам стопанството. Не увеличавам стадото. Продавам малките (телетата), продавам големите, оставам само тези, които са продуктивни. Аз знам, че стопанството няма бъдеще и ще съществува до края на септември. Тогава ще си взема субсидията. Октомври стадото заминава в кланицата и аз оцелявам. Няма значение с какво ще се занимавам. Това, което е тук, е бита карта и то умира.

Браншът няма бъдеще. След като държавата няма политика, как искате животновъдите да направят нещо?

Аз съм от 21 години в бранша. До 1998 г. между колегите си коментирахме, че говедовъдството е рентабилно, ако се отглеждат 30 и над 30 животни. След това между 2002-2005 г. критерият за рентабилност на добре оборудвано стопанство се увеличи на 50 и повече глави.  От 2009 г. това число нарасна на 70-100 крави, а от 2015 г. говорим за над 100 животни. Разбира се, ако кравите във фермата са от силни породи, рентабилността би била много по-добра. Разходите за фураж ще са 10-15 на сто по-високи, но млечният добив би бил двойно по-голям и това си струва. Така е, но разберете, ние не можем да инвестираме! При цялата несигурност трудно се инвестира. Но и това не помага, защото и при тези, които имат по над 600 крави, цената на млякото е също толкова ниска.

Ветеринарите казват: Ако в едно землище на община „Марица“ се намери огнище на дерматит, всички животни в това землище трябва да се унищожат. Защото ветеринарите водят говедата за „контактни“.

Всяко едно нещо, всяко начинание, работа, изисква да вложиш нещо от себе си – душа, ум, ръце. Нашият бранш оредява, спират работа тези, които са вложили част от себе си в стопанството. Няма кой да дойде да ни смени, няма кой да дойде да ни отмени. Погледнато от тази позиция, ние нямаме бъдеще. Този бранш си отива. Когато аз унищожа стадото, което имам, през септември, няма кой през октомври да закупи животни от чужбина и да продължи на същите пасища. Да замести добивите, които моята ферма е давала и да работи със сърце, ум и ръце. Няма. Браншът все още се държи на база емоции, традиции, навици, но няма логика да го има.