Проектът PlantaSYST по „Хоризонт 2020“ пред финала на началото и старта на суперинвестиция в Пловдив

На 17 май в „Гранд хотел Пловдив“ се проведе заключителната конференция на първата фаза на проект PlantaSYST за създаване на Център по растителна системна биология и биотехнология. Той е финансиран от европейската програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. В залата присъстваха учени от България и Европа, експерти от Министерството на образованието  и науката (МОН) в лицето на Геновева Жечева – началник отдел Транснационални научни инициативи, както и доц. д-р Виолета Божанова – научен секретар на Селскостопанска академия.

Проектът PlantaSYST получи одобрение за изпълнение на първия етап, който започна на 1 юни 2015 г. За една година авторите трябваше да направят подробни разработки за изграждането на бъдещото научно ядро. За отбелязване е, че досега само два български проекта са успели да преодолеят динамичната конкуренция в рамките на Европейския съюз и да се класират.

На финалната конференция ръководителят на проекта, доц. д-р Цанко Гечев от Института по молекулярна биология и биотехнология, представи визията на авторите за бъдещия Център по растителна системна биология и биотехнология. Доц. Гечев разказа подробно как функционират подобни и утвърдени вече научни центрове на Стария континент като този на Института по  молекулярна растителна физиология Макс Планк в Потсдам-Голм, Германия, и отговори на въпроси за проекта. Проф. Руд де Маад от Холандия представи опита на Wageningen University в Холандия, където подобен център за върхови постижения има успехи във фундаменталната наука, както и в обучението на талантливи студенти. Там се патентоват продукти и технологии, които осигуряват приходи на центъра, който от своя страна се радва и на щедрата подкрепа от държавата.

На конференцията стана ясно, че МОН ще заяви в официално писмо намерението си да подпомогне изграждането на Центъра в Пловдив със същата сума, с която „Хоризонт 2020“ ще го подкрепи. „Финансирането ще е по европейската програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, поясни Геновева Жечева, началник отдел  „Транснационални научни инициативи“ към дирекция „Наука“ на МОН.

Финалната конференция се проведе отначало до край на английски език каквато е практиката в съществуващите в Европа центрове за върхови постижения, където официалният език е английски.

В проекта PlantaSYST участват още Институтът по зеленчукови култури „Марица“ Пловдив (ръководител доц. д-р Димитрина Костова) и Лабораторията по приложни биотехнологии в Пловдив (координатор доц. д-р Милен Георгиев) към Института по микробиология. Германските партньори са Университет Потсдам (ръководител проф. д-р Бернд Мюлер-Робер) и Макс Планк институт по  молекулярна растителна физиология, Потсдам-Голм (ръководител проф. д-р Алистър Ферние). 

През септември ще научим оценката на Европейската комисия

Доц. д-р Димитрина Костова, координатор на проекта PlantaSYST за Института по зеленчукови култури „Марица“ пред АгроПловдив

През юни 2015-а проектът PlantaSYST получи одобрение по „Хоризонт 2020“, а екипът, в който участвате и вие имаше на разположение една година, за да доразвие идеята си. Какво направихте през тези почти 12 месеца?

Преди година ние спечелихме участието си по „Хоризонт 2020“ с реален проект при доста сериозна конкуренция. Така започнахме изпълнението на първия етап на програмата. В рамките на изминалите 12 месеца проведените дейности по проекта трябваше да докажат необходимостта от съществуването на този Център. Трябваше да се проучи готовността на околната среда (фармацевтична, козметична, преработвателна индустрия, селекционни фирми и земеделски производители ) да приеме и сътрудничи с Центъра; да се анализират вижданията и очакванията от този Център на заинтересованите страни в лицето на изследователи, политици и администратори. Изработен бе план за дългосрочното съществуване на Центъра,  план за комуникации както между отделните структури на Центъра, така и с външни лица; план за разпространение на резултатите и прочие.

Колко души бяхте ангажирани с „приземяването“ на проекта?

От българска страна сме трима партньори, или общо над 10 човека са участвали в разработките на първия етап. Колективът на Институт „Марица“ бе представен от 4 човека.

Какво предстои?

Във връзка с финализирането на първия етап на проекта предстои изготвянето на научен и финансов отчет.  След това имаме един месец да се подготвим за кандидатстване за втория етап. До края на месец юни трябва  да се изработи бизнес план на Центъра, с който ще кандидатстваме за втория етап по програмата. Работата ни през изминалата година на практика ни подготви за втория етап. Оформихме си цялостната картина на Центъра. Сега просто трябва да сглобим свършеното за 12 месеца.

Кой ще оценява разработката?

Специалисти рецензенти от Европейската комисия, които ще разглеждат проекта тема по тема и ще го оценяват.

Кога ще стане ясен резултатът?

През септември тази година трябва да получим крайната оценка.

Срещнахте ли подкрепа от страната на държавата, общината, бизнеса?

Поставените условия от страна на ЕК изискват категорична подкрепа от страна на държавата, иначе не бихме могли да кандидатстваме за втория етап. По принцип институциите ни поощриха. До сега имаме  подкрепа от ръководството на МОН, че ще подготвят необходимите официални документи, които ще удостоверят равностойна подкрепа на българското правителство при успешен втори етап на проекта.

Община Пловдив ангажира ли се с проекта?

Изключително много сме удовлетворени от подкрепата, която получихме от община Пловдив. Общината е отворена към субсидиране на научни изследвания и към подкрепа на центрове като нашия. Беше ни предложен терен за изграждане на нашия Център по растителна системна биология и биотехнология в район „Тракия“.

Какъв е размерът на финансирането на втория етап по програмата?

Около 15 милиона евро. Българското съфинансиране ще бъде осигурено от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, която съвсем скоро ще бъде отворена.

За какъв период  трябва да бъдат инвестирани отпуснатите средства?

За седем години. Европейското финансиране ще се разпредели основно за заплати и привличане в Пловдив на доказали се чуждестранни изследователи. Те трябва да обучат младите хора, да ги запознаят с върхови постижения в областта на системната биология. Заплащането трябва да е европейско, за да се спре „изтичането на мозъци“. Българското подпомагане ще послужи за изграждане на сградите и за техническо оборудване.

За да си представим по-ясно бъдещия Център, може ли да разкажете как ще функционира той?

Идеята е в този Център да се провеждат предимно фундаментални изследвания. Това трябва да е доминиращо. Но, разбира се, ще има и приложни изследвания и именно поради това ИЗК Марица е партньор. В рамките на България Центърът по растителна системна биология ще бъде уникален, както със своята тематика, така и с висококачествена инфраструктура като оборудване и научен персонал. Т.е. ще бъде атрактивно, притегателно ядро за млади хора, които биха искали да правят научна кариера в сферата на растителните биотехнологии. Центърът ще бъде отворен за сътрудничество с индустрията, за разработване на нови продукти, отговарящи на съвременните търсения.

И все пак, колко сгради ще има? Колко души ще работят в него?

Все още тези неща се доразработват. Пожелайте ни успешен втори етап и тогава ще може да получите много допълнителна информация.

Прочети още: Две министерства и община Пловдив прегърнаха проекта за наука PlantaSYST

Великолепен БГ пробив в „Хоризонт 2020“ за изграждане на Център за растителна наука в Пловдив