Фермер забелязва гения на Христо Стоичков, когато е бил на 15 години

В публикуваната през ноември 2015 г. в ограничен тираж автобиографична книга фермерът от Пловдив Красимир Кумчев си спомня епизод отпреди 35 години, който е свързан с Христо Стоичков. Повод да се сетим за този откъс бе юбилея на гениалния футболист на стадион „Васил Левски“ на 20 май.

Ето какво пише Кумчев за онези отминали времена, когато Стоичков е бил все още хлапак, който е ритал на поляна в район „Тракия“ в Пловдив:

„Ицо Стоичков завоюва всичко, което може да се постигне във футбола – европейски шампион с „Барселона“, носител на Златната топка, голмайстор и бронзов медалист от световното първенство в САЩ, 1994 година. Беше 15-годишен, играехме всеки ден футбол на поляната пред нашия блок 96 в ЖК „Тракия‖.

На обществени начала бях зам.-председател на футболен клуб „Марица“. Христо – всеки ден в къщи, Ваня (съпругата на Краси Кумчев) му маже филии с масло, преди да излезем да ритаме. Знаеше, че съм „фактор“ в „Марица“ и каза: „Бати Краси, кажи им да ме вземат в отбора“.

Провеждаме заседание и старши треньорът на отбора – Димитър Димов /Димата/ се оплаква, че няма добри попълнения. Казвам: „Дима, има едно момче, на което „всичко му е футбол“. Той ме пита: „Къде играе?“. Аз казвам: „На поляната, пред къщи‖. Той: „Махленски футболисти не ми трябват“. Казвам му: „Ще те заведа на игрището, играят около 40 деца, ако на втората минута не ти „светне“ кого искам да ти покажа, връщам те в „Кършияка“. Димата не дойде да види футболния гений, а аз трябваше да излъжа Христо, че няма щатове. Ядосано каза: „Кой им иска щатовете, нека ме запишат като 23-ти играч‖. Но, не би!

След това говорих с Динко Дерменджиев /Чико/, най-добрия футболист на „Ботев“ за всички времена, по това време треньор на „Ботев“ – Пловдив. Чико не го бе виждал, но каза, че няма проблем да го пробва. За съжаление го освободиха като треньор и не успя.“