Къде си земеделски предприемачо? Няма те, избяга

Собственикът на „Полимекс – София“ Георги Христов понякога избухва в откровения, които хем са верни, хем страшно ти се приисква да си направиш личен парк с висок жив плет, пиле да не прехвърча.

Той е икономист, отклонил се от научната дейност, за да бъде един от първите в страната частни предприемачи в земеделието. Започна със снабдяването на стопанствата с капкови системи. Нали си спомняте онази, толкова естетична и мощно нежна реклама по билбордовете – майката с кърмачето – „Капка по капка“? Беше прелестна и предизвика десетки коментари наум и на глас, а също и в „BG mama“ преди десетина години. Е, това беше неговата идея да рекламира системите за капково напояване. Оттогава досега Георги Христов се е нагледал на аграрни промени, на прехода от коня и „Болгар“ към „Джон Диър“, от работливи селянки към работливи циганки, а оттам и към все по-дефицитни циганки, и все по-самотни селски къщи. Нагледал се е на приоритети и хитрости, а напоследък и на най-отчайващото съчетание – желание за бързи пари и плитка мисъл. Фирма „Полимекс“ все още снабдява стопанствата с напоителни системи, но от години строи оранжерии, създала е и най-професионално работещия завод за разсад. И какво от това? Не може ти да си добре, ако в държавата е зле.

„В момента всеки се е втренчил в разходите“ – описва ситуацията през своя поглед Георги Христов. – “ Това ми е скъпо, онова ако можеш да го намалиш.“ Гледа разходната част на идеите си и започва да дялка. Без това – мога, другото ще го изпиля, третото – ще взема втора употреба. 90% от времето на днешния земеделски предприемач отива да се пазари за цена. А другото – как да вдигна добива, как да намаля текущите, а не инвестиционните разходи, какъв пазар да намеря, как да продам стоката с 5 стотинки по-скъпо – това не го интересува. Никакво внимание към приходната част на неговия бизнес.

Но идва тук и започва: „Капковото ви е скъпо. Разсадът ви е скъп. Тия дръвчета що са 5 лева, там ги има по 4. Еди къде си торът е 5 стотинки по-евтин…“ И цял ден той това прави – взима си листчето с разходите, обикаля по сто фирми, защото това му е по-лесно.

А после: „Какво стана, какво направи“, го питам. „Ами, аз там не пръсках навреме. Нападна ме нощенка.“ „Добре де, ти къде беше? Защо не пръска?“ „Аз …, нямаше ме. На море бях. Оставих там един, той не пръскал, не полял.“ „Ами на кой продаде?“ „На една консервна фабрика. Дадоха ми 20 стотинки, а накрая не ми платиха.““Добре, каква ти е работата на тебе. Защо си дал на една консервна? Иди на две! Защо на 20 стотинки? Искай 25!“ 

Ей на това не могат да се научат земеделските предприемачи. Гледат само разходите, а от другата страна, където са им приходите – нулево внимание. Вика: „Ей там, каквото излезе, все ще го берем. Природата каквото даде – това е“, примирява се. И като получи малко, обяснява: „Природата това ми даде.“

Не е така, не е така! Можеш да произведеш повече! Можеш да произведеш по-качествено! Можеш да продадеш по-скъпо! Вместо това обаче всеки се оправдава: Търговците, консервните фабрики, природата, маната…

Срещам се всеки ден с днешните „предприемачи“. Идва и казва: „Имам градина с череши. Четирийсет декара.“ Питам: „Колко вода трябва да се подава на черешите на ден?“ Отговаря ми: „Ъ…“ „Добре де, ти как ще поливаш? Дай да видим. За колко часа колко нафта ще харчи твоята помпа? Знаеш ли?“ „Не знам“, ми казва. Моя работа ли е да го уча на агротехника?

Е, те, това са нашите предприемачи. Друго не остана. Другите избягаха. То не останаха и работници. Кой да прави бизнес като няма хора? Аз преди месец трябваше да докарам берачи от 100 километра. От Велинград до Ръжево конаре. Как да направя бизнес? Ягоди ли да садя? Никога! За какво? Преди съм гледал 150 дка малини с 250 берачи. А сега 30 човека не мога да намеря. Какво да правя? Да купя и аз комбайн и трактори и айде, с трима механизатори да си върша работата в стопанството? Това ли?

Обезлюди се държавата.

Прочети още: Когато стане дума за поливане, се сещаме за „Полимекс“

Две уникални за България оранжерии построи „Полимекс“

 Заводът за разсади край Пловдив приложи световния опит и го подобри