Защо проектозаконът, който позволяваше на малките лозари да продават вино, заспа

В продължение на две години законопроектът на депутата Методи Андреев отлежаваше и малко преди да влезе в Народното събрание, то се разпусна

На 14 февруари отбелязахме празника Трифон Зарезан, който е най-весел и истински в селата с винени сортове лозя. Има ги навсякъде из страната. В тези села се носят легенди за майстори на виното, занаятът се предава от поколение на поколение и някои напитки, произведени в избите на къщите, са наистина връх на винарското изкуство. До преди 10 години значителна част от винените сортове грозде се изкупуваше през есента от винарските предприятия, които изпращаха шарапани, подредени край масивите. Това вече е история. Почти всички винзаводи направиха собствени лозя, от които произвеждат напитките си. Затова част от гроздето на селата вече се изкупува на дребно само от мераклии да си сътворят сами виното. С другата част от реколтата лозарите правят собствено вино, което продават. Да, продават го, въпреки че е забранено. Имат си и постоянни клиенти от цялата страна. Вярно е, че държавата не се е впрегнала да ги санкционира, но тези домашни винари със сигурност продават стоката си незаконно. Те са част от сивата икономика не защото искат да избягат от данъците и таксите, а защото не им е позволено да са законни. Законът за виното и спиртните напитки не ги разпознава като производители, а и не иска да ги разпознае.

Преди години от АгроПловдив потърсихме депутатът Методи Андреев, които бе създал поправки в закона, така че да се узакони направата и продажбата на домашно вино. Две години по-късно го потърсихме, за да разберем какво се случва с неговото предложение. Самият той е лозар от село Перущица, прави вино и познава най-добре болките на съселяните си. Ако те живееха във Франция например, биха имали чудесен поминък. 

Методи Андреев, бивш депутат в 43-то Народно събрание, пред АгроПловдив

Г-н Андреев, преди време подготвихте промени в Закона за виното и спиртните напитки, които трябваше да дадат право на лозарите да продават на светло собствено производство вино. Какво се случи с този проект? Докъде стигна?

Поради това, че действащият закон за виното е в противоречие с новите регламенти на Европейската комисия, от Брюксел препоръчаха старият закон да бъде отменен. Това се случи през 2014 г. Затова се тръгна към изработване на нов закон. Но преди да ви разкажа какво се случи с проектозакона, който създадохме заедно с прекрасния юрист Ивана Мурджева, искам да поясня, че в България има три монопола. Единият е за производство на горива. Вторият – за вино и спиртни напитки. Третият – за тютюневи изделия. Тези три монопола бяха държавни, а след приватизацията преминаха в частни ръце. Проблемът е, че тези хора, които взеха големите производства, наложиха на практика един скрит частен монопол. Със законодателни промени те ограничиха малките и средни производители, и им създадоха доста проблеми. Това особено силно се чувства във винарския сектор.

Кого визирате като монополист във винарския сектор?

Ясно е кого. Това са три-четири големи фирми.

Но този монопол, за който говорите, е законен. Парламентът го е одобрил.

Точно така.

Да се върнем на проектозакона, който сте подготвили…

Той трябваше да бъде одобрен от Министерския съвет към септември миналата година и веднага след президентските избори да влезе в пленарна зала. Но всички знаем какво се случи. Когато обсъждахме проекта имаше много сериозни обструкции от Националната лозаро-винарската камара (НЛВК). Тя изразява интересите на едрите производители и е техен лобист. От камарата бяха против промените в закона, тъй като те създавали преференции за малките производители и те не били равнопоставени с големите. Няма такова нещо! Напротив. Изискванията към микропроизводителите са напълно съизмерими с капацитета им. Проблемът е, че досега изискванията към един винпром, произвеждащ примерно 5 млн. литра и към лозар, който произвежда 5 тона вино, бяха едни и същи. Единственото, за което ние като вносители не сме направили компромис, това е качеството на произведеното вино. То, без значение на обемите, трябва да отговаря на изискванията на БДС.

Какво предложихте в проекта?

Накратко, създадохме така наречената фигура на гроздопроизводителя. Неговата основна дейност е да произвежда грозде. В години, когато цените са ниски, той може да преработи гроздето във вино и да го продава на пазара. Предвижда се виното да е в тетрапак опаковки, херметически затворени съдове от хранителна пластмаса и други, но задължително с етикети. Лозарят трябва, според проекта, да има помещения, които отговарят на строителните норми, които са хигиенични и са оборудвани с необходимите съдове за ферментация на гроздето. Ако едно лице реши да произведе вино от своето лозарско стопанство, той трябва най-късно до края на септември да декларира пред митницата или пред общината какво количество вино има намерение да произведе.

Какво максимално количество вино може да направи лозарят?

До 10 тона (100 хектолитра). Но условието е лозарят да може да произвежда вино само от своето собствено грозде. Тоест, новият закон трябва да разреши производството на домашно вино само за онези, които имат собствени лозя или са сключили договор за наемане на лозя за поне 10 години, или са концесионери на масив. Десет тона вино се получават от 20-25 дка лозя, което показва, че законът дава шанс на малките и средните лозари. Защото има години, в които цената на гроздето пада до унизителните 0.25 лв., които въобще не могат да покрият разходите. Винпромите се подиграват с производителите, а лозарите по сега действащия закон нямат право да произвеждат за пазара вино. А ако искат все пак законно да произвеждат, изискванията са толкова големи, че са неизпълними и никой не се наема да ги приложи.

Но има и още нещо. Производителите на вино си направиха собствени лозови масиви и не изкупуват вече гроздето на лозарите. Така ли е?

Точно така е. Само когато собствената продукция на винзаводите не е добра, те купуват външна суровина, която да подобри тяхната. В проектозакона предлагаме да има опростен технологичен процес. Гроздопроизводителите с право да произвеждат вино трябва да преминат кратък курс по технология на виното, за да могат да се впишат в специалния регистър, който ще да се създаде. Те трябва също така да водят съответните дневници, за да отбелязват проведените производствени практики. Малкият винопроизводител ще подлежи на проверки от Агенция „Митници“, от Изпълнителната агенция по лозата и виното. В проектозакона е заложено и задължението лозарите-винари да изследват произведеното вино в лицензирана лаборатория и този документ да стои на видно място в производственото помещение.

А по какъв ред малкият винопроизводител ще се облага?

Гроздопроизводители могат да са юридически и физически лица. Юридическите се облагат по общия ред. За физическите лица предложихме да плащат такси към съответната община, например за литър произведено вино да заплащат 0.15-0.20 лв. Тоест, на 5 тона вино да платят годишно по 750 или 1000 лева. Проектът на закона предвижда при продажбата на вино купувачът да получава документ за произход с мокър подпис. Това е много важен документ, защото по този начин производителят гарантира за качеството на своята продукция.

Къде могат да продават лично произведените вина малките лозари?

Могат да продават от собствената си изба, на ресторанти или на доставчици на ресторанти. Със сигурност малките лозари не могат да влязат в големите магазини, защото нямат необходимите количества.

Г-н Андреев, защо не се случи този проектозакон по-рано? Написали сте го в края на 2014 г.

Не се случи по една много проста причина – лобизъм. Едрите производители на вино нямат интерес да имат дребна конкуренция. Проектозаконът първо трябваше да се съгласува в министерствата, след което да влезе в Министерския съвет и оттам – в Народното събрание. Имам информация, че проектът е минал през Министерството на земеделието и храните (В рубриката Проекти на нормативни актове в аграрното министерство на 17 септември 2016 г. е публикуван проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за виното и спиртните напитки – б.р.) Румен Христов, който бе председател на Комисията по земеделие и храни в парламента, бе изцяло на страната на този законопроект. Красимир Коев от Агенцията по лозата и виното също го подкрепяше. Радослав Радев от Лозаро-винарската камара беше против. На референтните срещи в парламента всички те са присъствали заедно със заместник-министъра на земеделието Цветан Димитров и сме обсъждали законопроекта.

Тоест, в продължение на почти две години този законопроект с добавките за малките винопроизводители, не е могъл да направи и крачка?

Не можа. А какво ще се случи с него оттук нататък, не е ясно.

Така че микро винарите все още са в сивия сектор…

Когато говорим за сивия сектор трябва да е ясно едно: Сивият сектор е заради монопола на едрите, които пречат на малките да могат да се регистрират и да работят законно. За малките производители условията са такива, че те просто не могат да ги изпълнят. Не може от някой, който произвежда каруци, да поискаш да бъде оборудван като завод за самолети! И в този случай какво да правят лозарите по селата? Когато не са си продали гроздето, да гладуват ли? Затова правят вино. И така се увеличава сивият сектор.

(АгроПловдив потърси и Ивана Мурджева с въпроса има ли увереност, че малките винари ще бъдат узаконени. „Не знам“, отговори тя. „Проектозаконът се забави толкова дълго, че вече нямам особени надежди за него. Трябва да изчакаме да минат изборите и да видим в какъв състав ще е Народното събрание“, каза тя.)