Все по-голям проблем е струпването на прекалено много пчелини в райони със слава на медоносни

Субсидиите за бранша трябва да бъдат обвързани с резултати, убеден е председателят на пловдивското дружество „Акация 1899“ Николай Гайдов

Дали да се запази подпомагането чрез Националната програма по пчеларство или да се премине към субсидиране на пчелно стопанство през следващия програмен период? Това е въпрос, за който Николай Гайдов, председател на общинското пчеларско дружество в Пловдив „Акация 1899“, няма категоричен отговор. Той смята, че преди това трябва да има законодателни промени, които да решат някои от все по-ясно открояващите се проблеми в бранша. А начинът на подпомагане е по-скоро технология, отколкото цел. 

„Вече очевадно наблюдаваме струпване на пчелини в райони, за които се знае, че са медоносни.

Община Брезово в Пловдивска област е ярък пример.

В последните години там се пренасели от кошери, а в същото време природата отделя определено количество нектар, което не се е променило. Пчелин до пчелин са – през 200-300 метра, и няма кой да сложи ред в тази ненормална ситуация. В момента по закон разстоянието между две пчелни стопанства трябва да е не по-малко от 2.5 км. В същото време обаче се отваря „вратичка“ в закона с допълването „освен ако няма достатъчно растителност“. Няма дефиниция за това какво означава „достатъчно растителност““, обяснява Николай Гайдов. „Фенологичен календар се прави много трудно“, допълва той. Само чрез него може да се определи съставът и качеството на нектароотделящата растителност в конкретния район. Засега няма институция, която да е ангажирана с картиране на медоносната растителност (а при едногодишните културни растения тя се променя ежегодно – б.р.), която да определи до колко пчелни семейства са допустими в медоносните райони.

„България стана популярна с бързия и рекорден ръст на броя на пчелните семейства. Не съм против разрастването на бранша, но когато целта на новите е да получат субсидии, вместо да израснат като професионални пчелари, смятам, че трябва да се поставят условия“, коментира председателят на „Акация 1899“.

Пчеларската програма няма особени изисквания при раздаването на субсидии.

Кандидатите трябва да са регистрирани земеделски производители с пчелни семейства. И толкова. Посочено е ограничението в пчелините да има минимум 20 и максимум 100 или 150 семейства. Оттам нататък държавата не задава важните въпроси: Какво се постига с помощта, пчеларят увеличава ли си пазара и доходите, подобрява ли се качеството на меда и т.н. Подобни въпроси нито някой задава, нито чака отговор. „По този начин имаме усвояване на субсидии и пренаселване с пчелини, но не и просперитет на българското пчеларство“, сигурен е Николай Гайдов. Според него, одобрението на кандидатите за субсидии трябва да е обвързано с резултати от производството на пчелен мед и продукти, така както е при овощари, зеленчукопроизводители и животновъди. Резултатите трябва да се доказват със счетоводни документи за извършени продажби.

„Ако Националната програма по пчеларство остане след 2020 г., бюджетът й трябва да се увеличи и да е към 10 млн. лева годишно. В момента подпомагане е малко над 4 милиона лева за година.

Ако се постави условието за резултати при пчелните стопанства, програмата ще е ефективна

за тези, за които пчеларството е бизнес и основна дейност. Случайните любители на субсидии ще отпаднат“, убеден е Гайдов.

„Ако се премине към плащане на ферма, а в нашия случай на пчелно стопанство, имам притеснения, че по-мощни браншове с лоби във властта, ще обсебят отново средствата и пчеларите, както и досега, ще останат последна грижа на управляващите“, казва той.

Според председателя на „Акация 1899“ европейските пчелари може би ще настояват браншът да бъде включен в разпределянето на директните плащания, като субсидията да е на пчелно семейство.

„Как ще продължи европейското подпомагане от 2021 г. е рано да се каже. А ние пчеларите имаме и един голям основен минус – не можем да се обединим в една организация, че да защитим интересите си“, маркира болната тема на бранша пчеларят от Пловдив.