Копа-Коджека: Поддържаме 60% от бюджета за земеделие да е за директни плащания

Земеделците трябва да са с по-високи доходи и да участват в разпределянето на добавената стойност 

Най-голямата аграрна организация в Европа е против задължителните тавани на субсидиите

Най-голямата земеделска организация в Европа – Копа-Коджека, поддържа становището директните плащания да съставляват 60% от всички плащания към земеделците в следващия програмен период. „Държим на това, тъй като директните плащания увеличават непосредствено доходите на фермерите“, заяви вчера на първия ден от семинара на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Пауло Гоувея от Копа-Коджека. Той посочи, че организацията е недоволна от средния доход на земеделците в ЕС, тъй като той е едва 46,5% от този в другите сектори на икономиката. 

Във връзка с това Гоувея представи още цели на организацията. Едната е фермерите да участват в добавената стойност, получена от преработените и търгувани селскостопански продукти. „Трябва да идентифицираме нашето място в хранителната верига и колко от добавената стойност да се връща при фермерите“, каза гостът на семинара. 

Пауло Гоувея заяви още, че според Копа-Коджека процентът средства, които могат да се прехвърлят от директните плащания към Програмата за развитие на селските райони е твърде висок (15 на сто – б.р.). 

Относно задължителния таван, организацията поддържа позицията си, че това не бива да бъде задължително условие. (Тук залата избухна в аплодисменти – б.р.) Гоувея цитира еврокомисаря Фил Хоган, който заявява, че „един размер не може да удовлетвори всички“. Копа и Коджека смятат още, че размерът и условията на обвързаната подкрепа също трябва да се решават вътре в държавите. 

Организацията е притеснена относно поставената цел на ЕК за опростяване прилагането на земеделските политики през следващия програмен период. „Ние имаме най-сложната политика, която някога е съществувала. Винаги, когато я реформираме, я правим по-сложна“, мотивира опасенията на Копа-Коджека Гоувея. Той подчерта, че „опростената политика“ няма да е успешна, ако е неразбираема за фермерите. 

Относно решението да се дадат права на държавите членки да определят самостоятелно аграрните си политики чрез стратегически планове, лекторът заяви притеснения, че така „рискуваме да стигнем твърде далеч и да рационализираме политиките твърде много“. 

„Наясно сме, че можем да направим повече за зелената архитектура и по-устойчивото производство, така че да поддържаме баланс между земеделските практики и околната среда. Но един колега от Копа-Коджека наскоро каза: Фермерът никога не може да бъде „зелен“, ако е „на червено“.  

Накрая Пауло Гоувея припомни какво следва да се направи преди започването на следващия програмен период. Очаква се към 30 март 2019 г. Брекзит да е финализиран, след което да започне да тече транзитния период на споразумението до края на 2020 г. Впрочем, този срок може да бъде удължен, обърна внимание лекторът. „Не знаем кога ще приключат преговорите по многогодишната финансова рамка, държавите членки преговарят в момента на ниво Съвет на ЕС. Необходимо е да има съгласие между всички, но не знаем какво ще се случи при преговорите между Съвета и Европейския парламент. Не знаем дали ще се стигне до решение преди евроизборите през месец май 2019 г. Към момента резултатите са динамични и ще са различни от това, което бих споделил с вас след седмица“, завърши Гоувея.