Организациите на производители на плодове и зеленчуци обявиха стачна готовност

Отрязани са им възможностите за инвестиции по ПРСР

Българската асоциация на организациите на производители на плодове и зеленчуци (БАОППЗ) обяви, че е в стачна готовност и с намерение за протест заради нормативни неуредици, които водят до разтурване на малкото създадени организации в сектора. Това съобщиха от асоциацията в отворено писмо до медиите, подписано от изпълнителния директор Чавдар Маринов.

В писмото Маринов припомня, че на 14 декември 2017 г. земеделският министър утвърждава промяна в Националната стратегия за устойчиви оперативни програми, с която поставя в недопустимост 100 % от подадените проекти на организации от сектор Плодове и зеленчуци (5 бр.) на обща стойност над 10 млн. лева. Промяната е свързана в определяне на процент за всяка една допустима дейност, спрямо общата сума на проекта, напр: За създаване на нови насаждения до 30% от общата стойност на проекта; за закупуване на специализирани земеделски машини – максимум до 20%; за изграждане, реконструкция и оборудване на оранжерии – максимум до 30%; за инвестиции за напоителни съоръжения и оборудване отново 30 %; за инвестиции за изграждане на съоръжения за защита от градушки и от щети, нанасяни от диви животни и птици – максимум до 20%.

Междувременно проектите са приети от ДФ „Земеделие“ към дата 1 септември 2017 год. и са в процес на одобрение, което поставя и администрация и бенефициенти в пълен потрес, тъй като до този момент не са съществували такива изисквания. След спешна намеса от страна на асоциацията, тези параметри са променени и на 04.01.2018 год. министърът отново изменя Националната стратегия. ДФ „Земеделие“ одобрява проектите на 20.01.2018 год.

На 20.04.2018 год. в бр. 34 на ДВ е публикувана Наредба за изменение и допълнение на наредба № 11 от 2007 г. Направените изменения са абсолютно неприемливи и не са обявени за общественото обсъждане. Извън обхвата на подпомагане остават инвестиции за трайни насаждения и изграждане, реконструкция и оборудване на оранжерии.

Как е възможно министърът на земеделието да извади от допустимите разходи създаването на насаждения и СМР и оборудване на оранжерии – основни инвестиции за ръст в производството, питат от БАОППЗ. Та нали в Националната стратегия на стр. 39, същия този министър ги е одобрил и разписал подробно, след което същите са одобрени от ЕК. „Повече от 10 месеца питаме Кой и Защо се подигра с Нас? (писма от 25.04.2018г.; 25.04.2018г.; 30.07.2018г. и 22.10.2018 год.)“

Така през периода на прием от 01.07.2018 до 01.09.2018 г., три проекта на обща стойност 9 млн. лева не бяха подадени – защото са недопустими, поради решение на министъра, продължава писмото.

Инвестициите за създаване и презасаждане на трайни насаждения, изграждане, реконструкция и оборудване на оранжерии НЕ СА ЧАСТ от забранителния списък на действия и разходи, които не отговарят на условията на оперативните програми съгласно член 31, параграф 1 и ПРИЛОЖЕНИЕ II от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2017/891 НА КОМИСИЯТА, информират от БАОППЗ.

Според авторите на писмото направената разпоредба е в разрез с Националната стратегия за устойчиви оперативни програми /стр. 39/, където съответните инвестиции са допустими.

На 02.11.2018 год. на среща на асоциацията с представители на МЗХГ и ДФЗ, е било дадено обещание в срок до 16.11.2018 год. да бъде публикуван проект за изменение и допълнение на горецитираната наредба, който да урегулира допуснатата грешка.

Това обаче и до момента не се е случило.

Условията по мярка 9 от ПРСР също са поставили  организациите на производители на плодове и зеленчуци, изпълняващи оперативни програми, в недопустимост за кандидатстване. Срещу тази рестрикция от асоциацията цитират ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/1145 НА КОМИСИЯТА от 7 юни 2018 година, според който „Организациите на производители или асоциациите на организации на производители, на които е предоставено подпомагане по член 27 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 или член 19 от Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията, могат да изпълняват оперативна програма през същия период, при условие че съответната държава членка гарантира, че за всяко действие бенефициерите получават подпомагане само по една схема.“

Според БАОППЗ в Наредба № 9 за прилагане на подмярка 4.1, а и ДФ „Земеделие“, не разграничават бенефициентите по мерки от ПРСР на членове на Организации на производители/Групи производители от обикновени съдружници в Търговски дружества, а ги разглежда в обща правна рамка, като дружество с ограничена отговорност, въпреки че първите са признати със Заповед на министъра на земеделието, храните и горите и явно имат различен статут. В резултат на това обстоятелство всички членове на Организации на производители/Групи производители, подали заявления за подпомагане по м. 4.1. от ПРСР се лимитират до общия размер на финансовата помощ – левовата равностойност на 1 млн. евро, посочен в чл. 15 (2) от Наредба №9. Независимо дали броят на членовете на дадена Организация на производители, подали заявления за подпомагане по м. 4.1. от ПРСР е 6, 7 или 10, всички сумарно могат да получат, и то в най-добрия случай таванът, определен в чл. 15 (2) от Наредба №9, като преди това, обаче вече са попаднали в хипотезата за изкуствени условия и в крайна сметка не получават нищо. Последица от казаното по-горе са множество съдебни спорове, които водят до допълнителни разходи, както за бизнеса, така и за администрацията.

От асоциацията напомнят, че практиката в редица Европейски страни показва, че там не съществуват подобни проблеми. Едни от най-големите кооперативи са позиционирани в Италия, където Организациите на производители на плодове и зеленчуци имат над 4 000 членове (Мелинда, Трентина, Ассомела и др.). Всеки член е създал и/или модернизирал своето стопанство по ПРСР, като не им е налаган такъв общ лимит, а всеки член се третира като индивидуален субект. Там дори няма ясна граница между градините на отделните членове, всички са покрити с мрежи против градушки, отглеждат от 4 до 5 сорта, като разполагат с обща инфраструктура, общ инвентар и общи машини за обработка на земята. Съхранението на продукцията е в обща база, като ползват единно-централизирано счетоводство. Подобна е ситуацията и в Холандия, където степента на организираност на индивидуалните земеделци е близо 100% (за сравнение у нас е едва 5 %). В Германия организираността е 80 %. Държави, като Румъния, Полша и Гърция успешно прилагат модела на сдружаване чрез организации на производители. Никъде в ЕС няма подобни критерии, които са в ущърб на земеделските производители.

„Практиката у нас сочи за загуба на доверие в институциите, разпадане на неукрепналите организации на производители на плодове и зеленчуци, а от там и трайна загуба на интерес от ЗП за подобни обединения“, се казва в заключение в писмото.