Как законът и наредбата опазват пчелите? Никак

Подморът на пчели, когато рапицата цъфти, подсказва за неработеща нормативна уредба. И тя си е точно такава.

Пчелите умират, а от Националната асоциация на зърнопроизводителите изразяват позиция, че членовете им нямат пръст в това. Много смело и на ангро казано, защото няма как говорителят на асоциацията да знае какво прави всеки един от членовете й, че да поема отговорност за действията им. 

Пчеларите пък протестират за това, че няма наказани за отровените им работнички. 

По този повод се зачетохме в Наредба 13 и установихме, че тя е хем взискателна, хем неясна, хем несправедлива. 

В наредбата е посочено, че третирането с пестициди чрез наземна техника е разрешено от залез слънце до 10 часа на следващия ден. А чрез авиация – от изгрев слънце до 10 часа.  

В чл. 4, ал. 3 пише, че „не се разрешава третиране с продукти за растителна защита, препарати за дезинфекция и дезинсекция на площи с цъфтяща растителност, пасищни площи, вододайни зони и третиране извън буферните зони, определени при разрешаването на продуктите за растителна защита„.

Пчелари твърдят, че са получавали чрез кметствата съобщения от земеделци, че ще третират на другия ден от 11 до 13 часа, примерно. И направо онемяват от такива съобщения. 

Земеделците пък са длъжни по наредбата да направят няколко времеядни неща и то три дни преди да третират. Първо, да уведомят пчеларите, чиито стопанства са разположени в землището, където ще се извърши растителната защита. Второ, да уведомят и пчеларите в съседните землища. Трето, да изпратят уведомително писмо на кмета от землището, където ще се пръска. Четвърто, да уведомят и кметовете на съседните села. Към тези уведомления фермерите трябва да приложат схеми на площите за третиране, в които се отразяват видът и фенофазата на земеделската култура, както и видът и фенофазата на културите в съседните площи.

От своя страна, кметовете трябва „чрез местните средства за масово осведомяване и чрез обява на видно място в съответното населено място“ да съобщят, че някой си земеделец се кани да пръска. 

Ако в деня, в който трябва да се проведе растителната защита, духне малко по-силно от 5 метра в секунда, или пък, не дай си Боже, настъпи безветрие, фермерът трябва да се откаже от мероприятието. А когато времето влезе в изискванията, отново да повтори процедурата с известяването. 

Сложно, сложно …, пък и скъпо за кметовете, които трябва да плащат за обяви в местния печат. А ако пчеларят не си купи вестника (то ще е събитие, ако си го купи), всичко ще е напразно. 

При цялата тази церемония по уведомяване, фермерът може да си помисли, че след като три дни по-рано е бил барабана, тогава сигурно ще може да пръска с пестициди от 11 до 13 часа. Да, ама не. Дори и да третира след залез или след изгрев слънце до 10 часа сутринта, земеделецът трябва да си мине по процедурата. 

Несправедливо е в случай на подмор пчеларят да трябва да плаща извършването на анализ както на умрелите насекоми, така и на растителна проба от полето, откъдето има вероятно да са се отровили пчелите. Така пише в наредба 13. Пчеларите казват, че един такъв анализ струва 800 лева. В огромната си част браншът не може да извади тези пари и следователно не може да докаже, че смъртността е от несъобразено използване на пестициди. Затова и наказателният член 44 от Закона за пчеларство става неприложим. А той гласи: