18-годишният млад фермер Георги Мутафчиев ще представи България в европейския конкурс

Седем се състезаваха. Александър Сотиров бе обявен за най-иновативен, Агора Кулова – за най-устойчиво развиващ се млад фермер

18-годишният млад фермер Георги Мутафчиев от Банско ще представи тази година България пред Европейския конгрес на младите фермери, който ще излъчи фаворита за ЕС. Той бе избран от жури на проведения вчера в Аграрния университет в Пловдив форум, организиран от Националната асоциация на младите фермери в България. В конкурса участваха 7 младежи, които представиха дейността си в Аулата. Те бяха изслушани с голям интерес и от земеделския министър Десислава Танева, която бе гост на форума. Това са

Галина Мирчева от с. Петърница, област Плевен, Ванко Иванов от Ловеч, Агора Кулова от с. Васил Левски, Карловско, Георги Мутафчиев от Банско, Теодора Тодорова от София, Александър Сотиров от Айтос и Иванка Сълова от с. Красново до Хисаря.

За най-иновативен млад фермер бе излъчен Александър Сотиров, а призът за най-устойчив спечели Агора Кулова.

Победителят

Георги Мутафчиев, който още е ученик в езиковата гимназия на Благоевград, помага на семейството си, което отглежда кози и произвежда млечни продукти. Той разказа, че фермата „Козле“ ООД е създадена близо до Банско с 90 кози през 2009 г., когато той е бил на 9 години. Към момента в стопанството вече има 240 животни.

Младият фермер обясни, че отначало семейството правило домашно сирене с част от млякото, но после е взело решение да създаде и мандра. Преработвателното предприятие е построено през 2014 г., а през 2016 г. фермата е сертифицирана като „био“. 

„Участвал съм на всяко едно изложение“, спомена младият фермер.

„Стараем се всяка година да пускаме нов продукт на пазара. И тази година това е био суроватката на „Козле“ ООД. Направихме проучване и установихме, че ценните качества на млякото се съдържат и в суроватката. Това е продуктът, който остава при направата на сиренето. Повечето производители или я хвърлят, или я дават като храна на животните. Реших, че можем да предложим био суроватката като самостоятелен продукт и така тя се появи на пазара“, поясни Георги Мутафчиев. 

След като приключи с представянето на дейността си, младият фермер бе попитан от ректора на аграрния университет проф. д-р Христина Янчева дали е избрал къде да продължи образованието си. След като получи отрицателен отговор, ректорът покани младежът да стане студент в най-добрия университет за земеделски и животновъдни науки в България. А след връчването на приза проф. Янчева допълни, че Георги може сам да си избере специалността.

Най-иновативният

Най-иновативният млад фермер Александър Сотиров впечатли всички в Аулата с модерния, дори екологичен подход, който е приложил в стопанството. Той наскоро е завършил Аграрния университет, където освен знанията, които е придобил, се е запалил и от прогнозния модел за растителна защита, който се прилага в Центъра за интегрирано управление на болести, ръководен от младия преподавател Звездомир Желев. 

Сотиров разказа, че в семейното стопанство в Айтос отглеждат върху 615 хектара зърнено-житни и овощни култури. Младежът е запалил няколко местни земеделци също да се възползват от прогнозния модел и така в региона вече има 8 метеорологични станции, които са необходими за установяване на опасността от болести и неприятели. Вече две години Александър Сотиров се възползва от преимуществото, което дава прогнозния модел и така е успял хем да намали разходите за растителна защита, хем да пощади природната среда. „Всяка година в стопанството спестяваме десетки хиляди лева, тъй като сме намалили третиранията, опазвайки продукцията чиста от вредители“, подчерта младежът. Така например житните култури, които обичайно се пръскат два до три пъти до прибиране на реколтата, в стопанството на Сотирови се третират само веднъж, но ефективно. 

Разходите в земеделския бизнес са намалени и от определяне на точната и подходяща торова норма на базата на почвени анализи. В тази практика икономиите са 10%. „Инвестицията не е толкова скъпа и бързо се изплаща“, информира младият фермер. 

Най-устойчивият

Най-устойчивият млад фермер – Агора Кулова, помага в маркетинга на ферма „Под Балкана“, която е в с. Васил Левски, поддържа и фейсбук страницата на фирмата. „Семейството ми се занимава повече от 20 години с животновъдство. Баща ми е потомствен каракачанин и създаде фермата най-напред с каракачански овце“, започна Агора. Днес в „Под Балкана“ отглеждат всякакви животни, за които се сетите – биволи Българска Мурра, млечни и месодайни крави, кози, овце, коне, кучета. 

През 2015 г. стопанството е регистрирано по Наредба 26 за директни доставки. „С подкрепата на фондация „Биоселена“ ние бяхме сред първите фермери, които започнаха да продават млечни продукти от хладилна витрина“, информира Агора. Продукцията се реализира във фирмени магазини на фамилията, в къщи за гости, на фермерски пазари и фестивали. 

През 2018 г. Кулови са създали и транжорна за производство на месни продукти. По инициатива на Агора наскоро е регистрирана и търговската марка „Под Балкана“. 

Млади и успешни

Всеки един от номинираните в конкурса млади фермери имаше с какво да възхити публиката. 

Галина Мирчева, майка на 4 деца, отглежда по образцов начин овце в с. Петърница. Тя разказа, че се е възползвала от всички възможности, които ПРСР дава, за да подобрява стопанството си, а също и от кредити. Така от 2012 г. досега Галина е успяла да оборудва фермата с доилна зала, миксер, сламопреси, минитоварачи, балировачи, косачка и други. От 2015 г. фермата е биологична.

Ванко Иванов, който не е потомствен фермер, поддържа пасища, попадащи в „Натура 2000“ в община Тетевен. Преди това е наследил 5 дка от дядо си, заедно с 6 пчелни семейства и това е било единственото му наследство в аграрно отношение. В началото е наел 600 дка пасища във Васильовската планина, които до момента е увеличил на 3000 дка. Има две пчеларски ферми. 

Теодора Тодорова от София се занимава с пчеларство от 18-годишна. Започнала е с 50 семейства с помощта на пчеларската програма, които после увеличила на два пъти с по още 50. „Пет години ми трябваха, за да разбера какво се случва в кошера“, сподели момичето. Пчелините й са в с. Равно поле, община Елин Пелин и с. Рашково, община Ботевград. Теодора е въвела и иновативната технология Bee Smart Technology. Предлага пчелните продукти на фермерски пазари, тъй като преработвателните фирми изкупуват евтино меда. Тя прикани публиката да се включи в отглеждането на пчели, за да се запази биоразнообразието.

Иванка Сълова от с. Красново е развила собствена идея в семейното животновъдно стопанство. От 24 г. родителите й отглеждат млечни животни. Иванка развива свое стопанство с месодайни крави от породата Абълдийн Ангус. Получила е подкрепата на Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България. Към момента се грижи за 16 майки, един разплоден бик и 10 теленца. Занапред планира да увеличи броя на животните и да подобри генетиката. Има намерение и да създаде месопреработвателно предприятие.