Защо контролът на инвазивни видове ще бъде част от зелените практики на фермерите след 2021 г.

Растения, проникнали у нас преди стотици години, са по-издържливи и агресивни от типичната българска флора

Контролът върху инвазивните растителни видове ще бъде част от зелените изисквания към земеделците в следващата Обща селскостопанска политика. Част от тях са внесени още от времето на Колумб в Европа и постепенно са стигнали до нашите земи. Някои от инвазивните растения – треви, храсти и дървета, са изключително трудни за елиминиране, други са полезни. Като цяло, проблемът е в това, че те са по-устойчиви от местните видове и постепенно колонизират природата ни, измествайки растенията, които от памтивека виреят у нас. Агро Пловдив направи интервю с експерта по инвазивни растителни видове Владимир Владимиров, за да се очертае историята и кръга на проблема, който дори е залегнал и в европейски регламент. 

Владимир Владимиров от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН и преподавател по ботаника в Лесотехническия университет пред Агро Пловдив

Г-н Владимиров, колко и кои са инвазивните растителни видове, които представляват реална заплаха за природата у нас?

Ние 2012 г. издадохме книга, в която включихме 60 инвазивни вида растения (и при животните има доста инвазивни представители – б.р.). Те бяха включени не защото са някакъв много сериозен проблем, а за да го илюстрират. Тези, за които има предпоставки за безпокойство, са около 30-40. Някои са проблемни на локално и регионално ниво. Има

и такива като айланта и аморфата, които са много често срещани и на национално ниво.

От колко години тези растения виреят в България?

Някои са навлезли в страната след откриването на Америка. Повечето от тях са внесени през 19 век и в първите години на 20 век. Част от тях са културни растения, които се отглеждат тук, но друга част, например амброзията, са внесени като примеси в зърно.

Амброзията идва заедно със семена царевица и слънчоглед,

най-вече от САЩ. Инвазивните видове са се появили най-напред покрай жп линии и гари, където се извършват товаро-разтоварни дейности и край пътища. Оттам тръгват и навлизат в земеделските площи и в природните местообитания.

Имаме ли данни колко наши местни видове растения са загинали заради надмощието на инвазивните чужди видове?

Поради това, че нашата страна е разположена доста на юг и е с много високо биологично разнообразие, нашите богати на растителни видове екосистеми са по-устойчиви в сравнение с островните или северните. Затова всъщност у нас нямаме регистриран случай на напълно изчезнал биологичен вид растение. Но има случаи, в които условията на местообитанията са доста влошени. Могат да дам пример с Кабиюшката могила (Шумен). Там вирее родното растение карагана, от което са останали едва няколко стотин растения у нас в малко находища. Ако не се вземат мерки, е много вероятно айлантът да я елиминира напълно.

Кои инвазивни видове се срещат най-често по нивите?

Много от инвазивните видове са сериозни плевели в нивите. Например

почти всички видове щир са инвазивни,

внесени от тропическите държави. Асклепиас е също инвазивен вид, той е включен в европейския списък в регламент 1143. В Унгария и Сърбия масово навлиза в земеделските полета и създава сериозни проблеми. При нас има все още само изолирани находища, но е въпрос на време, ако не вземем мерки, бързо да се разпространи. Изкоренява се много трудно, подобен е на паламидата, защото прави мощно развити хоризонтални коренища. Ако човек се опита да отскубне надземната част, растението се откъсва, но коренището остава и продължава да създава пъпки. Айлантът образува страшно мощни издънки отдолу, някои от които отиват на 15-20 метра настрани. Отрязването на главното стебло въобще не решава проблема.

Имаме ли инвазивни видове, които са полезни по някакъв начин?

Много от тях са полезни, но тук въпросът е за баланса. Ключовият момент е контролираната среда. Топинамбурът, познат у нас като

земна ябълка е инвазивен вид, който се отглежда и е много полезен

заради инулина, който се съдържа в грудките и който е много ценен за хората болни от диабет. Айлантът също е ценно декоративно растение, което хората всъщност доста харесват. И дори имаме проблем да ги убедим, че трябва да го махнат. Кактусите също. Хората ги садят в природата, защото не знаят за последствията. Ние, експертите, сме длъжници на обществото с разясняването на проблема. Не е проблем да се отглеждат такива видове, а как ги отглеждаме. Ние трябва да създадем контролирана среда и да не даваме възможност тези растения да отиват в природата, където средата е неконтролирана. Така че докато ние ги отглеждаме в градините и не си изхвърляме растителните отпадъци с живи семена и резници, които могат да покълнат, в близката река или дерета, всичко е наред.

Защо все пак трябва да изкореняваме инвазивните видове? Нима очаквате те да завладеята цялата ни територия?

Това е много сериозен въпрос. Отговорът не е праволинеен и лесен. Трябва да се направи много сериозна оценка и анализ на рисковете с тези видове. И ако се прецени, че ползите са повече от вредите, видът е добре да остане и да не се предприемат мерки за унищожаването му. Ако се прецени, че вредите са много по-съществени от ползите, би

трябвало да се положат усилие за елиминирането му. Типичен пример за видове, които трябва да се премахнат, са тези, които нанасят вреда на човешкото здраве. Амброзията например се очертава като сериозен проблем в следващите години затова, че различните видове амброзия предизвикват алергии и дерматити при хората. Тепърва населението ще стане чувствително към тях и много скоро ще научим повече за проблема с това растение. В Унгария това се е случило. От 50-60 г. хората масово имат чувствителност към

амброзията, която предизвиква сенна хрема, дерматити …

При нас видът е от много скоро и затова все още не сме придобили чувствителност, но предстои. Амброзията има малко вреда за природните местообитания, но сериозна вреда за земеделието и здравето на човека. При такива случаи е необходимо да се вземат мерки, за да може децата, които ще се родят, да не развият алергия към тях. Големият проблем, специално с амброзията, е, че докато нашите видове, предизвикващи сенна хрема цъфтят през май и юни, инвазивното растения започва да цъфти през юли и продължава до октомври. Така сенната хрема ще предизвиква страдания от май до ноември. А климатичните проблеми още повече ще усложнят проблема.

Природата не може ли да се саморегулира, самобалансира?

Има много интересен феномен при инвазивните видове. На тях им трябва известно време да са адаптират и през него не се държат агресивно. Това е така наречената спяща фаза. Не са много известни причините кое отключва механизма, но след време изведнъж

те стават много агресивни и по-конкурентни от местните видове.

Развива се чувствителност в хората към някои от инвазивните видове, след като сто години например не са били никакъв проблем. Ние имаме много такива примери особено на декоративни видове, на такива в горското стопанство като червения американски дъб. Фиданки от него са садени навремето и сега сме свидетели на масовата им инвазия от старите находища.

Какъв съвет ще дадете на земеделците?

Да прилагат добри практики.

Земята не трябва да се разорава и да се оставя дълго време без нищо.

Ако са решили да я оставят да почива, е добре да подсеят нивите с така наречените сидерати. Това са култури, които се използват за зелено наторяване. Или, ако дадена земя вече няма да се използва за земеделие, е добре да се насее с местни видове. Ако попаднат чужди видове, те трябва да се изчистят веднага, защото са по-жизнеспособни и са по-добри колонизатори. Има снимка от американска злолетица – едногодишно растение, съобщено у нас в първата половина на 20 век, в тополови култури край река Дунав. То е направо неизкоренимо. В момента се среща на около 75% от територията на страната. Хората дори го отглеждат като декоративна култура тук-там без да осъзнават проблема в това, че растението прави хиляди семена и колонизира всичко наоколо.