Европарламентът гадае как комисар Войчеховски ще преподреди следващата ОСП

Миналият петък по идея на евродепутата Атидже Алиева-Вели бе проведен в София семинар на тема „ОСП 2021-2027. Очаквания. Предизвикателства. Перспективи.“ На форума стана ясно, че … нищо не е ясно. Ще има ревизия на варианта за ОСП 2021-2027 г., създаден от предишната Европейска комисия. Заявка за това даде при изслушването си като кандидат за аграрен комисар Януш Войчеховски, който каза, че ОСП на Фил Хоган не е Библия и следователно може да се променя. Самият Войчеховски все още не е представил своята официална визия за ОСП и евродепутатите могат само да предполагат посоката и мащаба на промените. В същото време многогодишната финансова рамка на ЕС за следващия програмен период се очаква да бъде представена и гласувана през април 2020 г.

Затова актуални въпроси като тези дали държавите ще разполагат със свободата да определят или не тавани на плащанията по СЕПП, дали таваните ще се отнасят и за обвързаната подкрепа, дали преходната национална помощ, която най-вероятно ще спре в следващия период, ще остане през преходната 2021 г., как ще се прилага управлението на риска и т.н. висят и не могат да родят отговори.

Директното включване в семинара на чешкия евродепутат Мартин Хлавчек, разбира се, нямаше как да внесе по-голяма яснота. Във видео обръщение директорът на дирекция Развитие на селските райони в ЕК Марио Милушев открои няколко важни теми: По-ниските доходи на българските земеделски производители; предизвикателството бюджетът за ОСП да е достатъчен; правилният избор на мерки, благоприятстващи околната среда и климата; по-големите права и свободи на държавите членки в определяне на специфични за страната земеделски политики; иновациите.

Алиева-Вели предложи на земеделските браншовици да й изпращат идеите си за следващата ОСП, за да може тя да ги представи на вниманието на евродепутатите от парламентарната земеделска комисия. Защото България си няма евродепутат, който е постоянен член на тази комисия.

По-голяма яснота за възможностите, които дава сегашната неясна ситуация, зададохме въпроси към Атидже Алиева-Вели след семинара.

Г-жо Вели, това, че организирахте настоящия семинар означава ли, че вече сте постоянен член на земеделската комисия в Европарламента?

Не съм постоянен член, резервен съм, но това не пречи на пълноценната ми работа в земеделската комисия. Днешната ми среща е само началото на тази работа. Начало, защото само преди две седмици беше гласувана новата Европейска комисия, което предполага работа по същество тепърва.

Какви са впечатленията ви от колегите в парламентарната комисия? Кои от решенията на предишната ЕК срещат най-голям отпор?

Нека да видим новите предложения на новия комисар г-н Войчеховски. Но нека все пак да дадем време на екипа му да направи  преглед. Разбира се, ние в парламента  продължаваме работа по докладите, които са представени в рамките на предишния парламент, но нека да изчакаме и новите предложения. Неминуемо най-засегнатата част ще бъдат зелените мерки предвид Зелената сделка, представена от председателя Урсула фон дер Лайен.

Зелените мерки бяха ли залегнали така мащабно във варианта на ОСП на предишната комисия?

Залегнали са. По-скоро се очаква тяхната адекватност да се оцени при разработването на стратегическите планове. Но те са залегнали, има ги, приоритет са.

В момента какво се обсъжда в парламента?

В момента най-важният документ е многогодишната финансова рамка. Разбира се, паралелно с нея се обсъждат и всички останали политики. Но без да имаме бюджет и правила за неговото разпределение, няма как да продължим с детайлите в различните сектори на икономиката.

Какви са нагласите към бюджета за земеделието? Знаем, че предишната комисия го намали, а сега финландското председателство предложи допълнително орязване на парите за селско стопанство с 16%?

Очакванията са бюджетът да е надолу, но защо пък не да успеем и да запазим настоящия бюджет. Нека видим предложенията и тогава да ги коментираме.

Нещо много интересно каза г-н Милушев. Според него самостоятелността, която държавите ще получат в рамките на стратегическите си планове, може да е стъпка към отпадане на ОСП.

Не мисля, че има толкова крайни идеи. Тук идеята по-скоро е да могат да се удовлетворят приоритетите и интересите на различните държави, очакванията на различните земеделци. Защото знаете, че различията между северните и южните страни продължават да съществуват. Идеята на тази свобода е да може всеки да намери себе си, но в рамките на общата селскостопанска политика, като не бива да се залита в губенето на общото.

Вие оптимист ли сте, че ще има уеднаквяване в подпомагането?

Ние в момента сме на около 90% от уеднаквяването и браншът каза, че то вече не е толкова важна тема. Нека да видим предложенията. На комисията й трябва време, за да ги направи и да стартираме с работата по същество и по конкретика.

Извън ОСП и многогодишната финансова рамка, какво би могла да направи България за управление на риска в земеделието?

Управлението на риска е един от приоритетите на следващата селскостопанска политика. Разбира се, тук отново говорим за баланс, защото той трябва да се търси при управляване на мерките за риска. Имаме нужда да трупаме опит при прилагане на интервенцията управление на риска. Все още не са толкова популярни този тип мерки в България. Те стоят като по-нови и по-непривлекателни.