На 9 февруари се ражда Чапаев, а след смъртта му – вицовете

Когато изкуството или пропагандата превърнат някого в супер герой, шегаджиите веднага се вдъхновяват за вицове. Така се е получило и с реалния съветски военачалник и героя от Октомврийската революция в Русия Василий Иванович Чапаев.

Той е роден на 9 февруари 1887 г. в селце в Чувашката република. Когато е на 21 години, Василий Иванович започва да отбива военната си служба, а на 23 години е мобилизиран да се включи в Първата световна война. След това решил да продължи с това, в което е придобил някакви умения – учи във военно училище и получава сержантско звание.

Малко преди преврата през 2017 г., Чапаев става член на Болшевишката партия през септември 1917 г. и там се издига като командир на бригада, а после и на девизия в Саратовска област.

През 1919 г. по време на Гражданската война побеждава белогвардейците на адмирал Колчак, завземайки Уфа и Уралск. Тази година е последната в живота му. През е отличен с три Георгиевски кръста, Георгиевски медал и съветския орден „Червено знаме“.

На 5 септември 1919 г. Василий Иванович (32 години) загива в град Лбишченск, който в негова чест е преименуван на Чапаев през 1939 г. Понастоящем то е село в Казахстан.Оттам нататък славата му започва да расте.

През 1923 г. е издаден романа „Чапаев“, написан от Дмитрий Фурманов. По-късно той е филмиран от Братя Василеви. По данни на Руския държавен военен архив в двете произведения образа на героя е силно украсен, прекалено героичен. Например, известно е, че Чапаев не е можел да язди кон. Само че във филма, той лети на бял жребец.

Така възникват популярни вицове с героя Чапаев, ординареца му Петка, картечарката Анка и политкомисаря Фурманов. В руските версии Чапаев най-често се среща с име и презиме (Василий Иванович), а в българските – като „Чапай“.

Три вица

Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев:
– Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал?
– Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж! Продължили да тичат:
По някое време пак:
– Може ли да го хвърля тоя чувал?
– Не може, Петка той е супер ценен стратегически!
Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види – вътре само картофи!
– Василий Иванич, какъв е тоя план?
– Значи гледай сега, Петка – почва да обяснява Чапаев, – полагайки картофите един по един на земята – тука сме ние, а тука е Париж…

***

Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита:
– Петка, нещо да се е случило?
– Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи.
– И от какво се счупи, бе Петка?
– Ами докато заравях кучето.
– А то от какво е умряло?
– Яде развалено месо от умрелите коне.
– Е, те пък от какво умряха?
– Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните.
– Що гръмна склада?
– Ротният си хвърлил фаса и направил пожар.
– А бе, Петка, та той нали не пуши?
– А, и на теб да ти откраднат знамето – и ти ще пропушиш.

***

Чапаев попитал червеноармейците:
– Птиците имат ли нужда от пари?
Всички (в хор):
– Неее!
Чапаев се усмихнал доволен:
– Е,орли мои, аз ви пропих заплатите!